Решение № 7400 от 14.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 917/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Н. П. чрез адв. М. Стоянова срещу Решение 881 от 20.11.2023г., постановено по адм. дело 886/2023г. по описа на Административен съд Хасково. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по всички направени възражения от жалбоподателя. Изводите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства и в противоречие с материалния закон. Според касационния жалбоподател, решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, в противоречие със събраните доказателства и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да се отмени решението и да се присъдят сторените разноски. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от адв. Стоянова, с което не възразява да се даде ход на делото, поддържа жалбата, не сочи нови доказателства, претендира разноски като представя списък за разноските. Ответникът зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, редовно призован , не изпраща представител в с.з. и не взема становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид изложеното в касационната жалба, становището на страните в с.з. и след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С Решение 881 от 20.11.2023г., постановено по адм. дело 886/2023г. по описа на АС-Хасково е отхвърлена жалбата на Н. Н. П. против Уведомително писмо 01-6500/73#7 от 31.07.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в частта, с която са отказани суми в размер на 14 130,90 лева по СЗ-ДККП и 52 113,52лв. по СЗ-КЛЧ и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 14 130,90 лева по СЗ-ДККП и 52 113,52 лева по СЗ-КЛЧ. За постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че писмото е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания. Приел е също, че оспореният административен акт отговаря на изискванията и на материалноправните разпоредби за законосъобразност. Констатациите на контролните органи се установявали безпротиворечиво от събраните по делото доказателства и не са били оборени в съдебното производство от жалбоподателката. Съдът е приел, че по делото няма данни от страна на земеделския производител да е изпълнена процедурата за установяване на добиви от заявените площи по смисъла на чл.32 от Наредба 3 от 17.02.2015г. В заключение е прието, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно, поради което подадената жалба срещу него е неоснователна. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Н. Н. П. срещу Уведомително писмо 01-6500/73#7 от 31.07.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в частта, с която са отказани суми в размер на 14 130,90 лева по СЗ-ДККП и 52 113,52лв. по СЗ-КЛЧ и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 14 130,90 лева по СЗ-ДККП и 52 113,52 лева по СЗ-КЛЧ. Съдебното решение е неправилно. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички направени възражения от жалбоподателя. Направено е възражение за нищожност на уведомителното писмо в писмените бележки, депозирани от адв. Стоянова по съществото на спора. От страна на административния орган е представена заповед за заместване на П. Славчева/л.44 от делото/. Първоинстанционния съд не е извършил проверка дали е налице валидно учредяване на компетентност по заместване. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства за отсъствие на титуляра, не е установена обективна невъзможност на титуляра на компетентността да я упражнява. Съдът не е обсъдил обстойно събраните по делото доказателства за реализирана продукция и за извършени агротехнически мероприятия. Към адм. дело 127/2023г., което е приложено към първоинстанционното дело на л.116 до л.135 са приложени дневници за обработка на парцели и фактури за реализирана продукция, които са приети като доказателства и не са оспорени от ответника. Тези доказателства следва да се обсъдят в съвкупност с останалите доказателства. Касационният състав няма право да извършва нови фактически установявания съгласно разпоредбата на чл.220 от АПК. Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл.172а, ал.2 АПК, включващи обсъждане на всички възражения на жалбоподателя , преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти, което съставлява съществено процесуално нарушение. Обжалваното решение трябва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви дали актът е издаден от компетентен орган, съответен ли е акта с приложимите материалноправни норми и целта на закона. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение