Решение № 3651 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13196/2020 г.

Решение № 3651 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13196/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на общински съвет Стара Загора против решение № 386 от 15.10.2020 г. по адм. дело № 643/2019 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отменено решение № 2349 от 27.06.2019 г. на същия административен орган, с което е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация и план за застрояване (ПУП- ПРЗ) за новообразуваните имоти на територията на парк/квартал "Бедечка" по плана на [населено място], обхващащ квартали от 801 до 831 относно УПИ I, с отреждане "за парк и открити спортни обекти" в кв. 810, в частта, в която попадат ПИ с идентификатор 68850.513.6849 по КК на [населено място], представляващ УПИ ХII-6100 в кв. 810 и ПИ с идентификатор 68850.513.6859 по КК на [населено място], представляващ УПИ VII-6100 в кв. 811 по действащия ПУП, собственост на [фирма]. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо в частта, в която съдът отменя решението на общински съвет Стара Загора по отношение на ПИ с идентификатор 68850.513.6859, представляващ УПИ VII-6100 в кв. 811, тъй като произнасянето по отношение на този имот е извън предмета на съдебния спор, очертан с определение на съда от 08.11.2019 г. по реда на чл. 218, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Моли в тази част, решението да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено. По същество излага съображения за необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решението на общинския съвет да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят и направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът [фирма], [населено място], не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на административния съд е допустимо. Същото е постановено в производство по обжалване на административен акт, подлежащ на съдебен контрол, оспорен в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалването. Предметът на производството е определен от съда с влязло в сила определение № 479 от 08.11.2019 г., а с решението съдът се произнася в рамките, очертани с акта по чл. 218, ал. 3 ЗУТ, по отношение на имотите, описани в него. Ето защо твърдението на касатора, че произнасянето на съда е извън обхвата на определения предмет на делото, е неоснователно. Допълнително следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, приета като неоспорена от страните, е установено противоречие между текстовата и графичната част на решението на общинския съвет, като съобразно последната имотът на жалбоподателя се намира в друго УПИ и квартал, а не както е посочено в текстовата част на акта. Правилно съдът отбелязва, че това противоречие е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Предметът на делото е определен съобразно текстовата част на оспореното решение на общинския съвет, имотите на [фирма] са индивидуализирани, като е посочено, че ПИ с идентификатор 68850.513.6859 е идентичен с УПИ VІІ – 6100, кв. 811 по ПУП, одобрен с решение № 283/28.06.2012 г. на Общински съвет [населено място]. Следователно имотът, собственост на жалбоподателя пред първата инстанция, е точно определен, въпреки противоречията в административен акт и произнасянето на съда по правния спор е в границите на предметния обхват, очертан с акта по чл. 218, ал. 3 ЗУТ. Решението на Административен съд – Стара Загора е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното решение на общинския съвет е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Изводът на административния съд за противоречие на решението на общински съвет Стара Загора с материалния закон също е правилен и се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че с цитираното решение на общинския съвет е одобрен проект за изменение на ПУП- ПРЗ за територията на парк/квартал "Бедечка" по плана на [населено място], обхващащ квартали от 801 до 831 по плана на [населено място]. Според разработката квартали от 801 до 809 и от 812 до 825 отпадат; отпадат улици, подробно описани в решението, кръгово кръстовище и се променя уличната регулация за УПИ V в кв. 226; в кв. 811, 826, 828, 829, 830 и 831 урегулираните имоти са запазват като конфигурация и площ и се преотреждат за съответните имоти по кадастралната карта; в кв. 827 шест урегулирани имоти се обединяват в УПИ II с отреждане "за озеленяване". С одобрения проект в кв. 810 се запазват УПИ XIII, XIV и XV като конфигурация и площ и се преотреждат за съответните имоти по кадастралната карта. Всички УПИ източно от р. Бедечка се обединяват в УПИ III – "за парк", кв. 810, а тези западно от р. Бедечка, включително ПИ с идентификатор 68850.513.6849 и ПИ с идентификатор 68850.513.6859 по КК на [населено място], собственост на жалбоподателя пред първата инстанция, сега ответник [фирма], се обединяват в УПИ I с отреждане "за парк и открити спортни обекти" в кв. 810. Решението е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, чл. 129, ал. 1 ЗУТ и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, след предложение на кмета на [община]. При тези факти законосъобразен и обоснован от доказателствата е изводът на административния съд, че решението на общински съвет Стара Загора в оспорената част противоречи на материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗУТ промяна в границите на веднъж урегулирани поземлени имоти, с план за изменение на регулацията, се допуска при съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост, с нотариално заверени подписи. В случая при процедиране на оспореното изменение на ПУП – ПР изискванията на цитирания текст не са изпълнени, но въпреки това имотът на жалбоподателя, заедно с имоти, попадащи в кв. 801 до 831, засегнати от изменението, на запад от р. Бедечка, се обединяват в един общ УПИ I, кв. 810. По този начин по същество се извършва промяна на собствеността със заличаване на границите на поземлените имоти без съгласието на собствениците, като последните стават съсобственици на един общ УПИ, което обаче е недопустимо без изричното тяхно съгласие, дадено в предписаната от закона форма. С процесното изменение на ПУП - ПРЗ е извършена размяна на собственост, в грубо нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ и чл. 16, ал. 1 - 5 ЗУТ, тъй като предпоставките, предвидени в цитирани разпоредби, допускащи това при определени условия, не са изпълнени. Трансформация на собственост между частни имоти, собственост на физически или юридически лица, за които има влязъл в сила ПУП - ПР, както е в настоящия случай, е допустима единствено в хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, при посочените от тази разпоредба предпоставки, които, както вече се посочи, в настоящия случай не са налице. Освен това разпоредба на чл. 15, ал. 3 ЗУТ се прилага по отношение на съседни имоти, а в случая имотите, предмет на ПУП, които се обединяват в един УПИ попадат в различни квартали. Нормата на чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ, послужила като основание за издаване на оспореното решение на общински съвет Стара Загора, регламентира основанията за изменение на действащите подробни устройствени планове и не може да предизвика като правна последица промяна на собственост чрез регулация без спазване на императивните изисквания на чл. 15 ЗУТ, т. е. без да са налице материалноправните предпоставки за одобреното изменение, които в случая не се установяват. Заключението на административния съд, че при одобряването на ПУП-ПРЗ в частта относно процесните имоти не са спазени изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, също следва да бъде споделено. Данните за одобрен инвестиционен проект и за изграждане на обслужваща улична инфраструктура, сочат, че изменението на подробния устройствен план е в нарушение на принципите за икономичност и целесъобразност на плана. Освен това необсъждането и несъобразяването от административния орган на друга по-благоприятна възможност при одобряване на ПУП обосновава извода за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, изискващ административния орган да прилага онези мерки които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. Поради всичко изложено Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд – Стара Загора. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, [община] - юридическото лице, в чийто състав е органът, подал неоснователната касационна жалба, следва да бъде осъдена да заплати на ответника [фирма] сумата 1080. 00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат в касационното производство. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че са около минималния размер на възнагражденията за дела с такъв характер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,