Решение № 424 от 9.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 394/2009 г.

Решение № 424 от 9.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 394/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалби от - или от името на - подсъдимите И. М. Н. и И. В. А. срещу второинстанционното (въззивно) решение на Софийския апелативен съд, с което е изменена осъдителната присъда срещу тях на градския съд. Присъдата на първата инстанция - № 22 от 17 ноември 2008 г. по нохд № 3801/2007 г. е, за извършения на 25 януари 2006 г. грабеж на вещи (златен синджир, часовник, мобилен телефон, пари в брой) на обща стойност 8 567 лева от Е. Т. - престъпление по чл. 198, ал. 1 НК (за двамата подсъдими), и във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 4 и с чл. 20, ал. 2 НК (за извършителското качество и опасния рецидив на Н. ), и само във вр. с чл. 20, ал. 4 НК (за участието като помагач на А. ). По-тежко квалифицираното участие на първия от подсъдимите е наказано със 7 години лишаване от свобода при строг режим, а по-лекото - на втория - 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при общ режим.важен е гражданският иск на Т. за равностойността на ограбеното имущество и за солидарното й заплащане от Н. и А.; уважен е също искът за причинените на Т. неимуществени щети, които подсъдимите трябва да заплатят поотделно (по 2 000 лева). Решението на въззивната инстанция - № 116 от 3 април 2009 г. по внохд № 67/2009 г., е постановено по жалби от страните, обжалвали и сега, и с него само е намалено наказанието на А. - на 3 години лишаване от свобода условно за 5 години. Касационната жалба на Н. е срещу осъждането му за грабеж вместо само за причиненото на пострадалия телесно увреждане; твърди се, че липсва отнемане и на негово имущество, от гледна точка на което присъдата е сметната за "много несправедлива". Касационната жалба от името на А. съдържа позоваване на всички отменителни основания, но без конкретизиране на искането. Касационната жалба на първия от подсъдимите е поддържана - уточнена и допълнена, от защитника му; оспорена е по-подробно доказаността на обвинението в частта му относно отнемането на вещите, а е поискано актовете на двете инстанции да бъдат изменени или отменени с връщане на делото за ново разглеждане. Втората касационна жалба също е конкретизирана най-вече във връзка с доказаността на обвинението, а от изведеното от това съществено нарушение на процесуалните правила е видяно само по себе си като достатъчно за позоваването и на другите две касационни основания, респ. за искането подсъдимият да бъде оправдан още във ВКС или делото да бъде върнато за ново разглеждане в САС. Прокурорът е за отхвърлянето на жалбите като неоснователни. ВКС намери, че трябва да уважи частично само жалбата на подсъдимия Н. I. Допусната е явна несправедливост на наложеното му наказание. Предвиденото в закона минимално наказание 5 години лишаване от свобода е достатъчно тежко за санкционирането на конкретния случай.