Решение № 3745 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8095/2015 г.

Решение № 3745 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8095/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е образувано по жалба на Николай Ангелов Йорданов, чрез пълномощника адв. Дерменджиев, срещу Решение № 438 на Министерския съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. Жалбоподателите оспорват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, описан в Приложение № 1 към т. 15 на Решението, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.2800.31 - нива, находяща се в район Връбница, Столична община, местността "Тръниците" с обща площ от 3000 дка, от които отчуждени 0.646 дка, стойност на паричното обезщетение 8 454 лева като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждената част е силно занижена и не съответства на пазарните цени с недвижими имоти в района на отчуждавания. С жалбата се представят писмени доказателства под опис. Претендират се понесените по делото разноски, за което се представя списък. Ответникът - Министерски съвет на РБ, чрез пълномощника си юрк. Тодорова, дава становище за неоснователност на жалбата Заинтересованите страни - Министъра на регионалното развитие, Министъра на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си юрк. Хаджиева, юрк. Цветанова и юрк. Петков също считат жалбата за неоснователна. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е допустима. По съществото на жалбата, и с оглед нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът приема следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от компетентен административен орган - Министерски съвет. То има законоустановеното съдържание по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите; видът и местонахождението им; отчуждаваните части, стойността на обезщетението, което се следва и получателя му. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението - чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, описани в приложението. Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до Министерски съвет с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Изводът е, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. Конкретното оплакване на жалбоподателя е относно стойността на определеното обезщетение за отчуждавания имот с идентификатор 68134.2800.31, частично засегнат от отчуждаването, находящ се в район "Връбница". Във връзка с оплакването е ангажирана съдебно-оценителна експертиза. Въз основа на представените по делото удостоверения от Службата по вписванията, пазарните аналози, ползвани от административния орган и предоставени в СD формат, както и тези, предоставени то жалбоподателите експертизата е установила относимост на 7 бр. сделки. При анализа на тези доказателства е предложил на съда вариант, в който осредненият размер на обезщетението е 8 989 лева. В заключението си вещото лице е посочило, че в сравнение с оценката, която е послужила на административния орган за определяне размера на обезщетенията, нот. акт № 108 от 9.07.2014 г. за сделка между физически лица и "Висконти" ЕООД не е приложен като относим в съдебната експертиза, защото предмет на сделката е поземлен имот с начин на трайно ползване "ниско застрояване" (до 10 м)", за който има отреден УПИ в границите на регулационния план на м. "Волуяк- гарата". Заключението не е оспорена от страните и е прието от съда като обективно. Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателите за незаконосъобразност на метода на оценка на подлежащия на отчуждаване имот. Законът визира точни, ясни и недвусмислени параметри, които са задължителни, както за експертите, оценяващи имотите, така и за страните по делото и за съда. При наличието на пазарни аналози вещото лице, назначено от съда, както и оценителя на административния орган, са длъжни да изследват всички цени, от всички сделки, посочени в нормата на § 1а, т. 1 ДР на ЗДС, вписани в Службата по вписванията по местонахождение на имота в рамките на 12 месеца отпреди датата на възлагане на оценката, с предмет имоти със сходни характеристики и начин на трайно ползване с тези на отчуждавания имот в рамките от 2 до 20 сделки. Така законодателят е преценил, че ще се получи справедлива пазарна цена за подлежащия на отчуждаване имот и съдът не може фриволно да приема едни и да изключва други от наличните пазарни свидетелства. В конкретния случай съответствието на обезщетението със закона намира отражение в заключението на експерта, назначен от съда, като коректно са посочени причините, поради които се изключва 1 бр. от представените от пазарните аналози, ползвани от административния орган. При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателите за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Ето защо, и на осн. чл. 143 АПК, ответникът следва да заплати претендираните от страната разноски в размер на 300 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лв. депозит за назначената експертиза, общо 500 лева. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, трето отделение