Решение № 7423 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12888/2020 г.

Решение № 7423 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12888/2020 г., III о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез пълномощника юрк. Д. Д., срещу Решение № 671 от 05.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7943/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение север" АД сумата в размер на 1356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на наказателното постановление по нахд № 1461/2015 г. на Районен съд - Габрово, заедно със законната лихва върху главницата от 1356 лева, считано от 28.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 1356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на наказателното постановление по канхд 99/2016 г. на Административен съд - Габрово, заедно със законната лихва върху главницата от 1356 лева, считано от 28.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 553, 81 лева, представляваща съдебни разноски, като е отхвърлена претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842 лева, като неоснователна. В касационната жалба се поддържат доводи за необоснованост и неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че съдът не е отчел обстоятелството, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита на дружеството в хода на съдебните производства. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера административен акт. Сочи, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не са били претендирани. Твърди се още, че адвокатската защита по начало е действие, което не е задължително и неизбежно, а по преценка на всяко лице, като се позовава и на съдебна практика на Върховен административен съд /ВАС/. В случай, че претенцията на ищеца се счете за основателна, се твърди, че административният съд не е отчел, че делото е с изключително ниска правна и фактическа сложност и се касае за голям брой еднотипни дела и заплатения хонорар не е съобразен с това обстоятелство и е прекомерен, като в тази връзка се позовава на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Според касатора неправилно е присъдена и сумата за заплатения данък добавена стойност /ДДС/. Неправилно също така първоинстанционният съд е присъдил възстановяване в двоен размер на заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител, се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът – "Електроразпределение север" АД, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски в касационното производство, съгласно представен списък. Постъпила е и частна жалба на "Електроразпределение Север" АД против определение № 5102 от 09.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7943/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение и допълване на решение № 671 от 05.02.2020 г., постановено по същото дело, в частта на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и излага доводи. Иска се отмяна на определението и присъждане на направените съдебни разноски, съгласно представен списък на разноските. Ответникът по частната жалба – КЕВР, оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмени отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледани по същество касационната жалба и частната жалба са неоснователни. Производството пред Административен съд – София град е образувано по искова молба на "Електроразпределение север" АД срещу КЕВР с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с два обективно съединени иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 474/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /сега КЕВР/ в размер на 1356 лева, представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството по нахд № 1461/2015 г. на Районен съд - Габрово и в размер на 1356 лева разноски за процесуално представителство по канхд 99/2016 г. на Административен съд - Габрово, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на отмяна на наказателното постановление до окончателното изплащане на сумите. С решение № 44/08.02.2016 г. на Районен съд - Габрово, постановено по нахд № 1461/2015 г., е било отменено наказателно постановление № НП-474/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Така постановеното решение е било оставено в сила с решение № 115/28.04.2016 г. на Административен съд - Габрово, постановено по кнахд № 99/2016 г. Установено е от първоинстанционния съд, че по нахд № 1461/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, образувано по жалба на "Електроразпределение север" АД срещу наказателно постановление НП-474/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ищецът се е представлявал в проведеното на 27.01.2016 г. открито съдебно заседание от адвокат, съгласно приложено по делото пълномощно, с което последният е преупълномощен от адвокатско дружество "В., Ж. и партньори", с което е сключен от "Електроразпределение север" АД договор за правна защита и съдействие № 4481/16.04.2015 г. с посочен предмет оказване на правна защита, съдействие и процесуално представителство пред съответния районен съд във връзка с обжалването на наказателно постановление № НП-474/17.12.2014 г., с посочено възнаграждение в размер на 1356 лева, с посочен начин и срок на плащане – по банков път в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора по посочена банкова сметка. На основание този договора е била издадена фактура № 4900/16.04.2015 г. с посочен доставчик адвокатско дружество "В., Ж. и партньори", получател "Електроразпределение север" АД, предмет на доставката правна защита съгласно договор 4481/16.04.2015 г., сума за плащане 1356 лева, представено е и платежно нареждане за кредитен превод в размер на 1356 лева, издадено от Fibank, с основание на превода правна защита по договор 4481/16.04.2015 г., наредител "Електроразпределение север" АД, получател адвокатско дружество "В., Ж. и партньори". Установено е от административния съд също така, че и в производството по кнахд № 99/2016 г. ищецът се е представлявал от адвокат, съгласно приложено пълномощно, като в тази връзка е представен и договор за правна защита и съдействие № 7810/16.03.2016 г., сключен между "Електроразпределение север" АД, в качеството му на клиент, и адвокатско дружество "В., Ж. и партньори", с посочен предмет оказване на правна защита, съдействие и процесуално представителство пред Административен съд - Габрово в производството, образувано по касационна жалба на КЕВР срещу решение от 08.02.2016 г. на Районен съд - Габрово, с посочено възнаграждение в размер на 1356 лева, с посочен начин и срок на плащане – по банков път в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора по банкова сметка. На основание на договора е била издадена фактура № 8432/16.03.2016 г. с посочен доставчик адвокатско дружество "В., Ж. и партньори", получател "Електроразпределение север" АД, предмет на доставката правна защита съгласно договор 7810/16.03.2016 г., сума за плащане 1356 лв., представено е и платежно нареждане за кредитен превод в размер на 1356 лева, издадено от Fibank, с основание на превода правна защита по договор 7810/16.03.2016 г., наредител "Електроразпределение север" АД, получател адвокатско дружество "В., Ж. и партньори". При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел предявения иск за допустим, а по същество – за основателен. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че са налице всички изискуеми от ЗОДОВ предпоставки, доколкото по делото се установява отмяна по съдебен ред на наказателно постановление, издадено от КЕВР, наличие на реална имуществена вреда за ищеца в размер на по 1356 лева, платени за адвокатски възнаграждения в съдебни производства по обжалване и отмяна на наказателното постановление, които вреди съставляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Изложил е мотиви, че не е налице основание и причина за намаляване на размера на претендираното обезщетение, което е в съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/2004 г./, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата, както и че в процесния случай не намира приложение нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., доколкото приложимостта на тази правна норма е ограничена за извън случаите по ал. 2. Прието е от съда още, че обстоятелството, че дружеството е имало назначени по трудов договор служители с юридическо образование не препятства възможността му да избере друг начин на защита, включително като упълномощи адвокат. Съдът е уважил и своевременното направено възражение от КЕВР за прекомерност на адвокатското възнаграждение в исковото производство и е отхвърлил претенцията за разноски за разликата от 553. 81 лева до пълния предявен размер от 842 лева, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, трето отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Няма спор по делото, че наказателно постановление № НП-474/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /сега КЕВР/, е отменено с влязло в сила на 28.04.2016 г. решение № 44/08.02.2016 г. постановено по нахд № 1461/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, потвърдено с решение № 115/28.04.2016 г. на Административен съд – Габрово по кнахд № 99/2016 г. От приетите в производството пред Административен съд – София град писмени доказателства безспорно се установява също така, че в проведеното съдебно производство по нахд № 1461/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, както и в съдебното производство по кнахд № 99/2016 г., "Електроразпределение север" АД се е представлявало от адв. А., преупълномощен от адвокатско дружество "В., Ж. и партньори", което адвокатско дружество е сключило с "Електроразпределение север" АД договор за правна защита и съдействие № 4481/16.04.2015 г. и договор за правна защита и съдействие № 7810/16.03.2016 г., в които е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на по 1356 лева за всяка инстанция, платимо по банков, за което и реално заплащане в производството пред Административен съд – София град са представени писмени доказателства. При така установеното по делото правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в двете съдебни производства по обжалване на наказателно постановление № НП-474/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /сега КЕВР/, като имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира именно по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. При постановяване на решението административният съд е съобразил и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, като е присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатски възнаграждения за обжалване на наказателното постановление пред две съдебни инстанции. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, макар адвокатската защита да не е задължителна, се явява имуществена вреда за адресата на наказателното постановление и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. Направените в този смисъл от първоинстанционния съд изводи изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което с настоящото решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК се прави препращане към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е съобразил, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството. Право на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, е изборът на защита и начинът на реализирането й. В този смисъл така направеният от "Електроразпределение Север" АД избор сам по себе си не е причина да се откаже репарирането на претърпените имуществени вреди, настъпили във връзка със защитата пред съд срещу издаденото наказателно постановление и изразяващи се в заплатеното във връзка с отмяната му адвокатско възнаграждение пред Районен съд - Габрово и пред Административен съд - Габрово. Соченото от касатора също така обстоятелсвото, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен от направения от административния съд извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от ЗАНН /редакция преди допълнението на разпоредбата, публикувана в ДВ, бр. 94 от 2019 г./ и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. дело № 7/2008 г. Правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове изцяло, като съображенията му във връзка с направеното от КЕВР възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, претендирани като вреда, се споделят от настоящия състав. Правилни са изводите на съда във връзка с това, че уговореният размер на обезщетението е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. предвид защитения материален интерес. По повдигнатия от КЕВР въпрос относно съразмерността и обосноваността на договорения и заплатен адвокатски хонорар следва да се съобразят и две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. дело № 2/2016 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. дело № 1/2017 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА. В мотивите на второто тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение, като съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него.". Доколкото в настоящия случай договорените и изплатени адвокатски възнаграждения, претендирани като имуществена вреда, са на минимума по Наредба № 1/2004 г., не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга, не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административно-наказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Така приетото по отношение на претендираните като вреди адвокатски възнаграждения не противоречи и е в съответствие и с решението на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/2016, на което се позовава и касационният жалбоподател. По отношение на направеното възражение от страна на КЕВР за това, че начисленият върху адвокатските възнаграждения ДДС не представлява вреда, с оглед възможността на дружеството ищец да приспадне същото, следва да се има предвид, че същото е изложено за първи път с касационната жалба. Съдът намира, че предвид забраната за фактически установявания по чл. 220 от АПК, възражението не може да бъде разгледано и съобразено в настоящото производство. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, изложено в приложените по делото писмени бележки, относно присъдената от административния съд лихва върху обезщетението. Правилно съдът е присъдил обезщетението за имуществени вреди заедно със законната лихва при съобразяване на мотивите, съдържащи се в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на гражданската колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. дело № 3/2004 г., съгласно което лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. При съобразяване на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение, с което са уважени изцяло двата обективно съединени иска следва да се остави в сила. Не са налице релевираните в касационната жалба на КЕВР основания за неговата отмяна. Настоящата инстанция намира, че оставено в сила следва да бъде и обжалваното в настоящото производство определение № 5102 от 09.07.2020 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 7943/2019 г., с което е оставено без уважение искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението в частта относно присъдените разноски в производството по ЗОДОВ. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че молбата по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е неоснователна, като се е позовал на нормата на чл. 3 от ГПК. Съдът отново се е позовал на аргументите, които са изтъкнати в решението, чието изменение е поискано, относно размера на разноските, като е приел, че двете искови молби имат идентичен предмет, идентични страни, а също така произтичат от един и същ правоувреждащ юридически факт, както и съдебното производство не представлява правна и фактическа сложност, съобразявайки и обстоятелството на образувани голяма брой идентични дела между същите страни, на същото правно основание. По тези причини е оставил без уважение молбата за изменение и допълване на Решение № 671 от 05.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7943/2019 г., в частта за разноските. Така постановеното определението е правилно. Направените от съда изводи, с които е мотивирана неоснователността на молбата на "Електроразпределение Север" АД са обосновани и са в съответствие с материалния закон. В тази насока правилно е отчетено от съда, че исковите молби произтичат от един и същ правоувреждащ юридически факт и имат идентични страни и предмет, както и че спора не се характеризира с правна и фактическа сложност. Неоснователно частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., доколкото според настоящия състав, в казуса е предявен един иск за обезщетяване на претърпените от дружеството имуществени вреди в общ размер на 2712 лева, а не два отделни иска. В случая искът е разделен на два иска, въпреки, че вредите се претендират от един и същи увреждащ факт - отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е един независимо от броя на съдебните фази в производството по обжалването му, респективно на разходите за адвокат, направени в тях, тъй като се претендира обезщетяването на вреди, причинени от отменено наказателно постановление, а не от действията по обжалване на решението на районния съд. При този изход от процеса по касационното оспорване на касационния жалбоподател разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива. Ответникът по касационната жалба е направил своевременно искане за присъждане на разноски, представил е списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и следва да му бъдат присъдени сторените разноските, след редуциране предвид направеното възражение за прекомерност от страна на КЕВР, като същите следва да се присъдят в размер на 396 лева. В тази връзка следва да се има предвид, че действително съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. дължимото възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, но тя е неотносима. В случая обаче се претендират вреди във връзка с обжалване и отмяна на наказателно постановление – основанието, от което произтича увреждането е едно, независимо от съдебните инстанции осъществили контрола върху законосъобразността на акта. Обективното съединяване на искове е свързване на няколко иска с различен предмет между същите страни за общо разглеждане и решаване в общо производство. В случая обективното съединяване на искове е станало по реда на чл. 213 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, по почин на съда, но както се посочи по-горе в мотивите, предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за присъждане на обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление независимо, че вредата се претендира с отделни искови молби за направени разноски по производството в две съдебни инстанции. С оглед изложеното съдът приема за основателно възражението на касатора за редукция на претедираните разноски в исковото производство. На следващо място предвид отхвърляне на оспорването по частната жалба и направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника по частната жалба, то на КЕВР се следват разноски в размер на 100 лева. При направено насрещно прихващане КЕВР следва да плати на "Електроразпределение Север" АД сума в размер на 296 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Албена Радославова: Не споделям становището на мнозинството от състава за правилност на обжалваното съдебно решение. Намирам решението за частично неправилно и считам за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което и решението в тази му част следва да бъде частично отменено, поради следното: Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. Правилно съдът е счел, че макар в производството пред районния съд и пред АС- Велико Търново договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите /представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство /първа инстанция и касация/. С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност и в случая е приключило и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност на се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнагражданието трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) сума в общ размер над 1000 лв. (т. е. над 500 лв. за всяка съдебна инстанция в производството по обжалване по съдебен ред на процесното НП № НП-474/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР) до пълния предявен общ размер от 2712 лв. главница за двете инстанции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на отмяна на наказателното постановление до окончателното изплащане на задължението, а в останалата присъдена част от общо 1000 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на отмяна на наказателното постановление до окончателното изплащане на задължението, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на ищцовото дружество "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от иска до размер от 261, 98 (двеста шестдесет и един и 98) лв. По отношение на разноските считам: При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция е неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в приложимата им редакция, такова не се дължи. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена, съобразно правилата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ за сумата от 292 лв. Изготвил особеното мнение: Съдия: /Албена Радославова/