Решение № 154 от 7.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1644/2015 г.

Решение № 154 от 7.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1644/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена молба от С. Я. П. за отмяна на Решение № 68 от 22.02.2012 г. по в. гр. д. № 31/2012 г. на Плевенския ОС, с което е потвърдено Решение № 185 от 11.11.2011 г. на РС Левски по гр. д. № 439/2011 г. С последното са отхвърлени предявените от П. против З. к"Н", [населено място], обл. П. искове за заплащане на сумата 540 лв. -стойност на 1 500кг. пшеница, оставени на кооперацията за продажба през стопанската 1995/96 г. и за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1 719.51 лв. върху главницата от 540 лв. за периода 01.10.1996 г. -31.05.2011 г. В молбата се посочва, че постановеното решение на въззивния съд е нищожно, което било видно от подадената срещу него касационна жалба от 12.05.2012 г. и от протокола от "несъстоялото се" заседание на окръжния съд от 15.02.2012 г. С последния било доказано, че на посочената дата не било проведено посоченото в решението на съда открито съдебно заседание. До момента "окръжният съд не оспорил" твърдението в касационната жалба. С оглед на това към ВКС е отправено искане на основание т. 6 от Конвенцията за защита правата на човека, чл. 281, т. 1 и глава 24 от ГПК, за отмяна на основание чл. "303, ал. 1, т. 1 ГПК", решението на въззивния съд като нищожно поради непровеждане на откритото съдебно заседание, насрочено пред въззивния съд. Ответникът по молбата З. "Напредък", [населено място], обл. П. чрез процесуалния си представител оспорва основателността на молбата. В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Въззивното решение, чиято отмяна се иска, е било необжалваемо, предвид цената на иска и разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, както е отразено и в неговия диспозитив. Няма спор и са налице данни, че искането по чл. 303, ал. 1 ГПК е отправено в рамките на преклузивния срок. От материалите по приложените дела е видно, че при разглеждане на спора пред въззивната инстанция е било насрочено едно съдебно заседание, за което молителят-въззивник е бил редовно призован, явил се е лично и е участвал в извършените процесуални действия, материализирани в приложения на л. 27-28 протокол от съдебно заседание. Протоколът има реквизитите по чл. 150 ГПК, в него е отразено становището на молителя по хода на делото, по подадената от него въззивна жалба, доказателствените му искания и становището му по съществото на делото. Искане за поправка и допълване /чл. 151 ГПК/ на протокола не е искано. Поддържаното от молителя искане за отмяна с довода за нищожност на решението е неоснователно. Първото съображение е, че отмяната по реда на глава 24 ГПК е средство за защита срещу неправилните решения, която е допустима при наличието на една от изрично изброените хипотези по т. 1 - 7 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Защитата срещу нищожните решения не се обхваща и е извън приложното поле на отмяната. Отсъства посочената от молителя предпоставка по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК. "Непровеждането" на открито заседание пред въззивната инстанция, освен че е недоказано /поради необорване на материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ-протокола от откритото заседание, който както се посочи, съдържа всички реквизити на чл. 150 ГПК и не е искано допълване или поправката му в срока по чл. 151 ГПК/, не може да бъде квалифицирано като "ново" обстоятелство, за страната, която не оспорва, че е присъствала на него. В представените към молбата книжа, изходящи от молителя той изрично посочва, че " в съдебното заседание пред ОС, в 10.07 часа председателят на състава се приближи до ответника и му поиска личната карта и след няколко минути закри заседанието. " Твърденията на касатора не могат да бъдат квалифицирани към който и да било от релевантните фактически състави на т. 1 - 7 на чл. 303, ал. 1 ГПК. "Непровеждането" на съдебното заседание не е заявено в контекста на нарушено право на участие /т. 5 на чл. 303 ГПК/. Изложеното обуславя оставяне без уважение молбата за отмяна. С оглед изхода на настоящото производство молителят следва да заплати на ответника по молбата сумата 50 лв. разноски, с оглед отсъствие на правна и фактическа сложност на спора и изразеното от П. несъгласие с присъждане на адвокатско възнаграждение по представения в съдебното заседание списък. Предвид на изложените съображения, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо т. о.