Решение № 15990 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5535/2011 г.

ВАСVI отделение05.12.2011 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 15.03.2011 г. по адм. дело № 665 по описа за 2011 г. на Административен съд - Монтана. ОСЪЖДА Районно управление "Социално осигуряване", гр. Монтана, да заплати на Иван Петков Младенов от гр. Монтана разноски за водене на делото пред касационната инстанция в размер на 270 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15990 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5535/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Монтана, против решението от 15.03.2011 г. по адм. дело № 665 по описа за 2011 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменено издаденото от касатора решение № 95 от 19.11.2010 г. и потвърденото с него разпореждане № 1218 от 14.10.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, неправилно прилагане на т. 20 от ПКТП (отм.) и чл. 101 от ППЗП (отм.). Ответникът Иван Петков Младенов от гр. Монтана е оспорил касационната жалба в писмени възражения и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Монтана е решение № 95/19.11.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Монтана, отхвърлящо жалбата на Иван Петков Младенов от гр. Монтана против разпореждане № 1218 от 14.10.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение за условието за придобит 15 години осигурителен стаж от втора категория. Спорът между страните е относно категорията на труда, положен от Иван Петков Младенов през времето от 01.01.1981 г. до 01.01.2000 г. на длъжностите "шлосер - заварчик" и "механошлосер - заварчик" в Машиностроителен завод "Мир" - Монтана. След като е обсъдил събраните по делото доказателства, Административен съд - Монтана е стигнал до правилния краен извод, че изпълняваните длъжности "шлосер - заварчик" и "механошлосер - заварчик" в цех "Монтажен" могат да бъдат отнесени към категорията на помощник-заварчиците в обособени цехове и звена по т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Съдът се е позовал на заключенията на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза относно вредността на трудовата среда, налагаща предоставяне на предпазно работно облекло, противоотровни храни и шест дни допълнителен платен годишен отпуск. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост, неправилно прилагане на т. 20 от ПКТП (отм.) и чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). Съгласно чл. 40, ал. 1 от сега действащата Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) установяването на осигурителния стаж се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. В представената трудова книжка е вписано, че длъжността "шлосер - заварчик" е изпълнявана през периодите 01.01.1981 г. - 13.07.1983 г. и 13.02.1984 г. - 01.07.1992 г., а през периода 01.07.1992 г. - 01.04.1998 г. е изпълнявана длъжността "механошлосер - заварчик". Осигурителният орган е възприел за редовни и достоверни вписванията в трудовата книжка, а в касационната жалба е потвърдил, че същите длъжности са отразени и в разчетно-платежните ведомости. Разпоредбата на т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) причислява към втора категория труда електро- и газозаварчиците и помощник-заварчицие в обособени цехове и звена. По делото няма данни, че шлосер - заварчиците и механошлосер - заварчиците са полагали труда си в различна работна среда от тази, в която са работили заварчиците. Критерий за определяне на категорията по аргумент от чл. 68 от ПКТП (отм.) е характерът на извършваната работа, а не наименованието й. При изследване на категорията на труда следва да се има предвид и влязлото в сила решение № 5462 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 153/2010 г., VI о., с което вече е прието за правилно, че длъжностите "шлосер-заварчик" и "механошлосер - заварчик" в МЗ "Мир", гр. Михайловград, цех "Монтажен", са от втора категория. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,