Решение № 16116 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11497/2013 г.
ВАСII отделение04.12.2013 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1777/04.07.2013 г., постановено по адм. д. № 4096/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която е отменено решение № 467-2/04 и 05.07.2012 г. и допълващото го решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на ОбС Варна, в частта за отреждане на ПИ 1013 в УПИ II-1010,1011,1012,1013,1014,1015,1016, 1017,1021,1022,1023 и 847-за административно-делови център, трафопост и църква, както и в частта за разноските. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16116 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11497/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Общински съвет /ОбС/, гр. Варна, чрез адв. Стефанова срещу решение № 1777/04.07.2013 г., постановено по адм. д. № 4096/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която е отменено решение № 467-2/04 и 05.07.2012 г. и допълващото го решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на ОбС - Варна. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу решението на ОбС-Варна, със законните последици. Ответникът Надя Георгиева не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения С обжалваното решение административният съд е отменил като незаконосъобразно решение № 467-2/04 и 05.07.2012 г. и допълващото го решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на ОбС- Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост за кв. "Изгрев", включващ м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", при граници: път за с. Каменар, бул. "Христо Смирненски", каменарско землище и СО "Сълзица", в това число и схеми: водоснабдяване и канализация, електрозахранване, идейна план-схема за вертикално планиране и комуникационно транспортна схема, в частта за отреждане на ПИ 1013 в УПИ II-1010,1011,1012,1013,1014,1015,1016, 1017,1021,1022,1023 и 847-за административно-делови център, трафопост и църква. Решението е подробно мотивирано от фактическа и правна страна, като решаващия извод касае нарушение на изискването на чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ във връзка с чл. 205 ЗУТ досежно предвиждането на УПИ II, образуван от 12 имота-частна собственост, за административно-делови център и църква, тъй като тези обекти не попадат в приложното поле на цитираните разпоредби. Прието е още, че в тази част ПУП отговаря на изискването по ал. 1, чл. 16 ЗУТ, което не е визирано като правно основание в оспореното решение, издадено по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Освен това е установено, от приетото без оспорване по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, че предвиждането за трафопост в УПИ II-1010,1011,1012,1013,1014,1015,1016, 1017,1021,1022,1023 и 847 е в противоречие с местоположението на трафопоста по плана-схема за електрозахранване. Изложени са мотиви и за фактическа необоснованост на оспореното решение, в частта за отреждане на УПИ II и за несъобразяване изискването по чл. 21, ал. 1 от ЗОбС. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ във връзка с чл. 16, ал. 7 ЗУТ, което е и правно основание за издаване на решението на ОбС-Варна, тъй като имотите, предмет на ободрената разработка не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия. Правилно и обосновано е прието от административният съд, че по отношение отреждането на УПИ II-1010,1011,1012,1013,1014,1015,1016, 1017,1021,1022,1023 и 847-за административно-делови център, трафопост и църква, в който попада собствения на жалбоподателката ПИ 1013, не е приложимо основанието по ал. 7, чл. 16 ЗУТ, а това по ал. 1, чл. 16 ЗУТ, който допуска "отчуждаване"/прехвърляне в полза на Общината/ на процентна част от имота /не по-голяма от 25%/ за обекти на социалната инфраструктура. Обоснован е и извода, че предвиждането за административно-делови център и църква не попада в обхвата на "обекти на публична собственост" по чл. 205, т. 1 до т. 5 от ЗУТ. Освен това, от заключението на вещото лице /допълнено устно в с. з. от 26.06.2013 г./ е видно, че обекти с обществено предназначение са предвидени в съседния кв. 129, а в обяснителната записка към плана е визирано, че обекти за административно-делото обслужване и социални дейности следва да се разположат в районния и градския център, където не попада новопредвидения УПИ II-1010,1011,1012,1013,1014,1015,1016, 1017, 1021,1022,1023 и 847. Обоснован се явява, видно от приложените към административната преписка документи, и извода за разминаване на предвидения в УПИ II трафопост по ПУП с визирания такъв в плана-схема за електрозахранване. Предвид това и безспорно установеното нарушение на материалния закон, решаващият извод на съда за незаконосъобразност на ПУП в оспорената му част се явява обоснован и законосъобразен. С оглед изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК решението следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК