Решение № 445 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2008 г.

Решение № 445 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. И. Т. от гр. С.,, Георгиева от АК Пловдив срещу въззивното решение от 05.01.2005 г. по гр. д. № 4254/2003 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ е признат за нищожен договор от 16.02.1959 г. за продажба на държавно жилище на едно от наведените основания, вр. чл. 5, ал. 2 от НПЖДЖФПНС. След отмяна на решение от 13.05.2003 г. на СРС, 59 състав въззивният съд е постановил решение по същество в отменената част, предмет на касационната жалба на В. И. Т. Касаторката е обжалвала решението с довод, че договорът за покупко- продажба на жилището по реда на НПЖДЖФПНС на купувач, който не е наемател, неправилно е признат за нищожен поради липса на съгласие от страна на настанените в него. Незаконосъобразен и необоснован е изводът за нарушени императивни норми, допуснато е смесване между факт и право. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен изцяло. Съображения са изложени от пълномощника адв. И. В. Б. К.,Н. Людмилов Т. и Б. Л. Т., също ответници по иска, поддържат становище за отмяна на решението по изложените в жалбата съображения. Ответницата Е. С. К. оспорва допустимостта на касационната жалба и счита, че същата следва да бъде върната. По същество поддържа, че не е налице отменително основание, съображения са развити от пълномощниците адв. М. А. и Д. Х. Касационната жалба е постъпила в срок от легитимирана по делото страна и е допустима. Констатираните по реда на 218в ал. 2 от ГПК (отм.) недостатъци, обусловили нейното връщане, съдът приема за отстранени, предвид постъпилата молба вх. № 3* от 23.04.2009 г. След отмяната, постановена от петчленен състав спрямо протоколно определение от 05.12.2006 г. по гр.д. № 2311/2005 г. на Върховен касационен съд, IV-Б гр. о. за връщане на настоящата жалба, нов срок за изпълнение на указанията не е даван и не е съобщаван на жалбоподателката, поради което и нередовностите са надлежно отстранени с постъпването на цитираната молба. Касационната жалба е по същество са неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ за обявяване недействителността на договор от за покупко- -продажба на апартамент с площ от 81,25 кв. м., заемащ четвърти етаж от жилищна сграда на ул. ". № 2 в гр. С., срещу наследници на купувача Б. Н. Т. При безспорно установена пред второинстанционния съд активна легитимация на ищцата Е. С. К. като наследник по закон на лице, от което имотът е отчужден по ЗОЕГПНС без заплащане на обезщетение, въззивният съд е приел по същество, че при липса на доказателство за постигнато, съответно одобрено споразумение с тогава настанените в жилището наематели имотът да бъде продаден на Т., е нарушено условието на чл 5, ал. 2 от НПЖДЖФПНС (обн. В. Изв бр.39 от 14.05.1957 г.). Липсата на изискуемото по наредбата споразумение е обусловило извод за нищожност на договора за покупко- - продажба като цяло. За да изгради решаващи изводи в тази насока съдът е обсъдил данните, че купувачът и неговото семейство не са били наематели в процесния имот, в същия са били настанени лицата М. П., София Я. и М. В. И., с които действащата към момента на продажбата Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд е изисквала споразумение както с кандидата за купувач, така и със съответния изпълком на народния съвет относно преминаването им в друго жилище. Сведението за дадено съгласие, съдържащо се в доклада на Комисията по разпореждане с държавни имоти по приложената преписка, без там да е посочено как се решава последващото им настаняване и одобрено ли е споразумението от ИК на ОбНС, въззивният съд не е приел за доказателство, установяващо спазване на законния ред. Сведението в доклада е косвено и за наемателките на една от стаите, за другата наемателка- М. П., е прието че ще заминава за чужбина, наличие на одобрение не е коментирано и липсват обективирани данни за него. Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Касаторката и останалите ответници по иска твърдят, че въпреки липсата на документ, който да обективира изискуемото от закона условие въпросът за настаняването на наемателя след продажбата да бъде решен със споразумение, извод за нарушение на условието по смисъла на чл. 5, ал. 2 от действащата към момента на продажбата редакция на НПЖДЖФПНС не може да бъде направен. Поддържа се, че в този случай ищецът е следвало да проведе доказване на обстоятелство, опорочаващо съгласието на наемателите. Доводът е неоснователен, тъй като пряко доказателство за наличие на споразумение, а поради това и за съгласие от страна на установения кръг наематели, липсва по делото. Комисията, дала сведението в свой доклад, няма констативна компетентност в тази насока, а и от съдържанието на доклада може да се направи извод, че в случая жилищната администрация е приела за достатъчно съгласието единствено на наемателката М. И., дадено на кандидат-купувача Т. по молбата му да закупи. Това съгласие нито изхожда от всички наематели, нито е тъждествено по предмет с изискуемото по действащата тогава Наредба. Липсва и одобрение от изпълнителния орган, което одобрение по съществото си е административен акт и е следвало да бъде обективирано писмено, ако и за споразумението между граждани наредбата да не е изисквала никаква форма. Процедурата за продажба на процесния имот по реда на НПЖДЖФПНС е била иницирана от друг кандидат купувач- полк. Бойко Б., като в своя молба от 24.12.1958 г. наследодателят на ответниците Б е сигнализирал за нередности, измама и упражнен натиск върху една от наемателките да даде съгласие в полза на негов конкурент при закупуването. Касае се за наемателката М. Я. П., според доклада на комисията от 30.12.1958 г. настанена в една стая със своята майка и с предстоящо освобождаване на жилището, поради заминаването им за Гърция. По преписката е налице молба от страна на М. П. с дата 23.12.1958 г. от която е видно, че същата отрича да е давала съгласие, действително очаква да получи виза за заминаване в трета страна, но от това не следва, че към момента на одобряване на продажбата от ИК на СГНС е налице частично освободено от наемател жилище, както е възприето от доклада на комисията, нито следва, че споразумение по смисъла на чл. 5, ал. 2 от наредбата с тази наемателка не е било необходимо. Едва с приемането на чл. 5, ал. 5 (ДВ бл. 100/1963 г.) на НПЖДЖФПНС бе уредена подобна хипотеза, но като изрично изключение от принципа държавни жилища, в които има настанени наематели, да се продават само на тях. Към момента на процесната продажба възможността за продажба на държавно жилище на гражданин, който не е настанен като наемател в същото, е обусловена единствено от наличието на споразумение, при това не само между наемателите и кандидат купувача, но и със съответния изпълнителен комитет на народния съвет, в случая ИК на СГНС . Това споразумение допълнително е подлежало на ободрение "за всички случаи". При установените по делото обстоятелства обоснован е изводът, че липсва както споразумение, така и ободрението му, при това не само с наемателката П., но и с наемателите на другата жилищна стая, въпреки съдържащите се в докладната косвени доказателства, че кандидат- купувачът Т. разполага със съгласието на едно от лицата. Съдът е изследвал този въпрос като правнорелевантен и фактически, като е формирал обосновани изводи, включително по отношение на правните последици, водещи до нищожност поради нарушение на императивна разпоредба. Ето защо неоснователно е оплакването за допуснато смесване между фактическо и правно основание на иска. Правилно е прието от решаващия съд, че е налице нарушение, водещо до нищожност на придобивното основание. Този извод на съда е законосъобразен. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че доказателствата по делото, макар били те косвени, е следвало да насочат съда към друг извод. Необходимо е да се прави разлика между доказателства и доказателствени факти. Има данни, обосноваващи предположение в насоката, че една от наемателките персонално е дала съгласие в полза на Б. Т., но не и доказателства за това, че има споразумение с всички наематели и изпълнителния орган на съответния народен съвет, одобрено от последния, както и че предметът на самото споразумение е указаният по чл. 5 от НПЖДЖФПНС. Въз основа на всички данни по преписката правилно е формиран извод, че тези изисквания на наредбата са били пренебрегнати. Въззивният съд правилно е приложил материалния закон и не е дал касационен повод за отмяна на решението. Същото следва да бъде оставено в сила. Касаторката дължи разноски, но само за един адвокат. Това са разноските на първоначално ангажирания защитник, разноските за допълнителноангажирания адвокат са за сметка на страната. Следва да се присъдят установените в настоящето производство разноски в размер на 350 лв., те са за един адвокат и следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, III г.о.