Решение № 2414 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10970/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на БАЛ-ДИС ЕООД гр. Бургас, подадена чрез адв. Найденова срещу Решение 5205/11.07.2024г. постановено по адм.д. 42/2024г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на БАЛ-ДИС ЕООД срещу Ревизионен акт Р-02000222004912-091-001/13.06.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, поправен с РАПРА П-02000223123070-003-001/27.06.2023г., потвърден с Решение 121/20.12.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП - Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, първоинстанционният съд не е разгледал и не се е произнесъл по част от доводите в жалбата, а решението съдържа вътрешни противоречия. Поддържа, че в случая са ангажирани доказателства, от които се установява, че дружеството е участвало като посредник в тристранни операции по смисъла на чл.15 от ЗДДС. Излагат се доводи за нарушение на принципа на данъчен неутралитет и за наличие на изключението предвидено в чл.62, ал.3 от ЗДДС, което се установява от представената информация от данъчната администрация на Дания за облагане с ДДС на доставките при придобиването им. Претендира се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора за отмяна на ревизионния акт. Подадена е и частна жалба от БАЛ-ДИС ЕООД гр. Бургас срещу Определение 7372/08.10.2024г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането на БАЛ-ДИС ЕООД за изменение на Решение 5205/11.07.2024г. в частта за разноските. Иска се отмяна на определението, като се уважи молбата по чл.248 ГПК. Касационната и частната жалба се поддържат в писмено становище и в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП Бургас, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната и частната жалби като неоснователни в отговор на частната жалба, писмено становище и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Върховната касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че подадените касационна и частна жалба са процесуално допустими, но неоснователни. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на БАЛ-ДИС ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период м.09.2021г. в размер на 770 933.65 лева, ведно с лихви в размер на 99 730.66 лева. Установеното задължение за ДДС и лихви е изменено с РАПРА П-02000223123070-003-001/27.06.2023г. Приходните органи са констатирали, че в издадения РА не е отчетено, че в предходно производство от установения размер на ДДС за внасяне за м.09.2021г. е прихваната сумата от 27 554.74лв., както и, че по набирателна сметка на 26.08.2022г. е постъпило плащане в размер на 81 104.34лв. и 277 051.24лв. При тези констатации, след приспадане на посочените суми, с РАПРА е определено задължение за внасяне на ДДС за м.09.2021г. в размер на 369 473.33лв. и лихва за забавено плащане в размер на 99 730.66лв. Административният съд подробно е изброил извършените в хода на ревизията действия. Установил е, че през ревизирания период основната дейност на дружеството е покупко-продажба на стоки и услуги от доставчици и към клиенти от страни членки на ЕС. През периода м.09.2021г. БАЛ-ДИС ЕООД е декларирало в дневника си за покупки придобиване чрез ВОП (вътреобщностно придобиване) на стоки (телевизори) от SAS SATRADE FRANCE, регистрирано във Франция, и CENTRO COMERCIAL ESPECIALIZADO INDUSTRIA TELECOMUN, регистрирано в Испания, както и услуги получени от FUNCH2 CORP на обща стойност от 3 997 196.52лв. и начислено ДДС с протоколи по чл.117 от ЗДДС в размер на 799 439.31лв., за което е упражнило право на данъчен кредит. В дневника си за продажби през ревизирания период дружеството е декларирало извършени доставки - ВОД (вътреобщностни доставки) на стоки към SALLING GROUP A/S, регистрирано в Дания (на обща стойност 4 216 509.36лв.), TREOMC APS, регистрирано в Дания (на обща стойност 1 662.46лв.), VERKKOKAUPPA.com OYJ, регистрирано във Финландия (на обща стойност 141 265.69лв.) и доставки на услуги към NORDIC GAME SUPPLY AB (на обща стойност 111 482.31лв.) и MARKETING ASSIST V/JANNIE KORSHOLM BRUUN (на обща стойност 42 441.51лв.), в общ размер на 4 359 437.51лв. От своя страна CENTRO COMERCIAL ESPECIALIZADO INDUSTRIA TELECOMUN е декларирало за периода продажба на стоки на стойност 345 436.00лв. и продажба на стоки чрез триъгълни сделки на стойност 362 304.00лв., или общо 707 740.00лв., а дружеството SAS SATRADE FRANCE е декларирало за периода продажба на стоки на стойност 1 263 120.00лв. Декларираните вътреобщностни придобивания, предмет на ревизията, са по фактури, издадени от SAS SATRADE FRANCE и CENTRO COMERCIAL ESPECIALIZADO INDUSTRIA TELECOMUN, към които са приложени транспортни документи и документи за прехвърляне на стоките от ревизираното лице на SALLING GROUP A/S, ведно с издадени от последното потвърждения за получаване на доставките. Сделките са придружени с поръчка отправена от SALLING GROUP A/S към БАЛ-ДИС ЕООД, след което българското дружество закупува заявените стоки от френския или испанския си доставчик, стоките се транспортират от Испания/Франция до склад на TREOMC APS Колдинг, Дания, за което се издава ЧМР, след което се претоварват на различни МПС и се транспортират до склад на SALLING GROUP A/S отново в Дания, за което се издава съответния брой ЧМР, а след доставката SALLING GROUP A/S издава и съответното потвърждение, удостоверяващо ВОД или тристранна операция. Всяка доставка е придружена с писмено потвърждение за товарене и изпращане на стоки извън склад и писмено потвърждение за получаване, разтоварване и съхранение на стоки в склад, изготвяни от TREOMC APS Колдинг, Дания. Приложените потвърждения съответстват на данните за доставка, отразени в съответните ЧМР като стоки, дата на разтоварване, дата на натоварване, регистрационни номера на МПС. За всяка доставка до SALLING GROUP A/S, дружеството е издавало писмено потвърждение за удостоверяване на ВОД или тристранна операция. Към фактурите за закупуване на стоки, от страна на българското дружество е издаван протокол по чл.117 от ЗДДС, въз основа на който сделките са декларирани в дневниците за покупки като вътреобщностно придобиване. Към всяка фактура за продажба на стоки, българското дружество е издавало и фактура на български език, в която е вписвало основание за неначисляване на ДДС ВОД, съответно фактурите са отразявани в дневниците за продажби като ВОД. От страна на ревизираното лице са представени банкови извлечения, от които е видно, че от страна на РЛ са извършени плащания към доставчиците и са получени преводи от SALLING GROUP A/S. В хода на ревизията от РЛ са представени писмени обяснения, в които се сочи, че дружеството участва като посредник в тристранна операция, при която прехвърлители са дружествата COMERCIAL ESPECIALIZADO INDUSTRIA TELECOMUN и SAS SATRADE FRANCE, а краен получател е SALLING GROUP A/S. Подробно е описан механизмът на извършените доставки, като e посочено, че стоките се натоварват от склад на доставчика и се превозват до склад на TREOMC APS, където се претоварват и се доставят до получателя. По отношение на участието на TREOMC APS в разглежданите сделки, ревизираното лице е посочило, че това дружество има логистичен склад в Дания, в близост до адреса на крайния получател SALLING GROUP A/S. Дейността на TREOMC APS се изразявала в претоварване на стоките изпращани от Испания и Франция и натоварването им на други превозни средства преди доставката до крайния получател и съобразно неговите изисквания, както и при необходимост преопаковане. При така установените факти и обстоятелства, приходните органи са приели, че са налице реално извършени доставки по декларираните ВОП, като стоките са натоварени от обект на доставчиците - COMERCIAL ESPECIALIZADO INDUSTRIA TELECOMUN и SAS SATRADE FRANCE, за което са издадени съответните документи за продажба фактура, разплащания, и са разтоварени в склад на TREOMC APS, където са претоварени и доставени до склад на SALLING GROUP A/S, но липсват доказателства по смисъла на чл.9, ал.1 от ППЗДДС, удостоверяващи, че данъкът е платен в държавата, в която стоките са пристигнали. Предвид обстоятелството, че стоките предмет на декларираните ВОП и ВОД не са пристигали на територията на Р.България, като транспортът им е извършван изцяло на територията на ЕС до държави различни от Р.България, органите по приходите са приели, че по отношение на декларираните ВОП е приложима разпоредбата на чл.62, ал.2 от ЗДДС, съответно по отношение на същите за ревизираното дружество не възниква право на приспадне на данъчен кредит. Прието е, че доколкото за декларираните ВОП липсват доказателства за облагане на вътреобщностното придобиване на стоките в държавата членка, където стоките са пристигнали (в случая Дания) съгласно чл.9, ал.1 от ППЗДДС, за да намери приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗДДС, то по отношение на получените доставки от SAS SATRADE FRANCE и CENTRO COMERC1AL ESPECIALIZADO INDUSTRIA TELECOMUN следва да се приложи нормата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, като за придобиването не възниква право на приспадане на данъчен кредит. С оглед на тази констатация е прието, че на основание чл. 84 от ЗДДС, във връзка с чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС за РЛ не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит относно декларираните ВОП от SAS SATRADE FRANCE в размер на 494 089.60лева (представляващо начислено ДДС по разглежданите ВОП) и CENTRO COMERC1AL ESPECIALIZADO INDUSTRIA TELECOMUN в размер на 276 844.05 лева (представляващо начислено ДДС по разглежданите ВОП). След съпоставка с подадените декларации по ДДС са установени и съответните суми за внасяне за м.09.2021г. и лихви за забава Издаденият РА и актът за неговата поправка, са оспорени пред директора на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП. С оглед необходимостта от събиране на допълнителни доказателства за изясняване на релевантни за случая факти и обстоятелства, от страна на решаващият орган е спряно производството по обжалване със заповед 80/15.08.2023г. Спирането на производството е във връзка с подадена молба за предоставяне на информация О123-039121/28.07.2023г., реф. VAT_BG_039121_DK_rrrrr_20230731_G_RI до данъчната администрация на Дания, с което е открита административна процедура за обмен на информация между компетентните органи на Р. България и Дания съгласно чл.7 от Регламент на ЕС 904/2010. На 21.11.2023г. е постъпил отговор от данъчната администрация на Дания, според който SALLING GROUP A/S има няколко склада на територията на Дания, като стоките са доставяни в склада в Брабранд. Фактурите са осчетоводени с данъчен код R1, за който е посочено, че представлява кодът по ДДС за покупки в ЕС. Отбелязано е, че ДДС при придобиване от 25% се изчислява/урежда, което се посочва в сметка 880035. Посочено е, че не са открити несъответствия и е представена счетоводна документация. Към отговора са приложени данни за складовете на SALLING GROUP A/S, копия на процесните фактури, разпечатка от SAP за закупуване на стоки от БАЛ-ДИС ЕООД. Видно от приложените разпечатки от SAP датското дружество е отчело процесните фактури за закупуване на стоки, като е начислило дължимия ДДС. Осчетоводяването на фактурите е извършвано на датите на получаване на стоките, посочени към съответната фактура. След постъпване на отговора от данъчната администрация на Дания със заповед 115/29.11.2023г. решаващият орган е възобновил производството. Оспорването е приключило с решение 121/20.12.2023г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП-Бургас, с което ревизионният акт, ведно с акта за неговата поправка, са потвърдени изцяло. Решаващият орган е приел, че по отношение на извършените доставки не се доказва, че ревизираното лице е участвало като посредник в тристранна операция. В тази връзка се е позовал на некоректно изготвени фактури, както и на обстоятелството, че извършеното деклариране на тези доставки, не съответства на начина на деклариране, относим към посредниците в тристранни операции, от представените документи не може да се направи еднозначен извод, че дружеството е участвало като посредник в извършените сделки, а събраните доказателства относно осчетоводяването на фактурите от SALLING GROUP A/S се явяват неотносими към настоящия казус. Прието е, че декларираните ВОП следва да се подведат под нормата на чл.62, ал.2 от ЗДДС и съответно същите не се ползват с право на данъчен кредит. При тези съображения решаващият орган е потвърдил изцяло оспорения ревизионен акт. При обжалване на акта по съдебен ред, административният съд е приел, че ревизионния акт е издаден от органи по приходите, които са компетентни по смисъла на чл.119 ал.2 ДОПК, след ревизия, надлежно възложена съобразно чл.112 и чл.113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.120 ДОПК. Съдът е приел, че актът е издаден при правилно приложение на материалния закон, а жалбата се явява неоснователна. Административният съд е възприел констатациите на ревизиращите органи, че в случая от страна на SAS SATRADE FRANCE и CENTRO COMERC1AL ESPECIALIZADO INDUSTRIA TELECOMUN, регистрирани съответно във Франция и Испания, са издавани фактури към РЛ за продажба на стоки телевизори, като в две от тези фактури като основание за неначисляване на ДДС е посочено участие в триъгълна операция, а в останалите е посочено общо освобождаване от ДДС по чл.262 Тер 1 от Общ данъчен закон или въобще липсва основание за неначисляване. На датите на издаване на фактурите от продавачите, българското дружество е издавало протоколи по чл.117 от ЗДДС, въз основа на които е отчитало в дневниците си по ЗДДС извършени ВОП за получените доставки от посочените две дружества и съответно е начислявало ДДС, съответно за тези покупки е ползван данъчен кредит през периода на отчитане на протоколите м.09.2021г. За същите стоки, от българското дружество са издавани фактури за продажба на датското дружество - SALLING GROUP A/S. В предоставените на купувача фактури е вписвано основание за неначисляване на ДДС reverse charge, buyer settles the VAT (обратно начисляване, купувачът плаща ДДС). На датата на издаване на фактурите за продажба на стоките от страна на РЛ е изготвяна и фактура за целите на отчитане в България, в която като основание за вписване на нулева ставка е посочвано ВОД, с място на сделката Дания. Стоките са натоварвани от складове на SAS SATRADE FRANCE и CENTRO COMERC1AL ESPECIALIZADO INDUSTRIA TELECOMUN, съответно в Испания и Франция, след което са превозвани до Колдинг, Дания логистичен склад на TREOMC APS, където са били претоварвани на различни МПС и след това транспортирани до Брабранд, Дания склад на SALLING GROUP A/S. Разходите за транспорт на стоките от Испания/Франция до Дания, включително и двете дестинации, са организирани и са били за сметка на РЛ, като стоките предмет на разглежданите сделки не са били превозвани на територията на Р.България. За получаване на стоките от SALLING GROUP A/S са издавани писмени потвърждения, като в заглавието им е посочено удостоверяващо ВОД или Тристранна операция. Потвържденията са издадени на дати на доставяне на стоките в склада на получателя. От страна на TREOMC APS също са издадени потвърждения за разтоварване на стоките в неговия склад и за натоварването им за осъществяване на доставката до крайния получател - SALLING GROUP A/S. Според съда, участието на TREOMC APS в осъществените сделки касае транспорта на стоките и е част от него, доколкото от данните по делото се установява, че претоварването на стоките се е налагало във връзка с изискванията на получателя SALLING GROUP A/S. Въз основа на тези факти, административният съд е отхвърлил основното възражение на жалбоподателя, че процесните сделки са извършени в условията на тристранна операция, в която същият участва като посредник. За целта е анализирал нормите на чл.15 и чл. 62, ал.5 от ЗДДС и относимите разпоредби на ППЗДДС и е приел, че за декларирането на придобивания и доставки в качеството на посредник в тристранна операция, не е необходимо да се изготвя протокол по чл.117 от ЗДДС, съответно не се начислява и ДДС. Според административният съд, от събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че по същество извършеното прехвърляне на стоки би могло да се подведе под определението за тристранна операция, визирано в чл.15 от ЗДДС, при която българското дружество участва като посредник в тази операция, доколкото в случая, се установяват три страни по сделката, регистрирани в различни държави - SAS SATRADE FRANCE и CENTRO COMERCIAL ESPECIALIZADO INDUSTRIA TELECOMUN, регистрирани във Франция и Испания прехвърлители, РЛ - регистрирано в Р.България посредник, и SALLING GROUP A/S, регистриран в Дания придобиващ. Съответно стоките са транспортирани от първите две дружества директно до третото дружество, като транспортът и прехвърлянето на стоките са извършени от българското дружество. Същевременно, обаче, съдът е отрекъл наличието на тристранни операции, тъй като дружествата SAS SATRADE FRANCE и CENTRO COMERCIAL ESPECIALIZADO INDUSTRIA TELECOMUN не са отчели в своите декларации за периода извършените прехвърляния като такива в рамките на тристранна операция, с изключение на две от издадените фактури, а българското дружество е декларирало тези доставки като ВОП. Приел е, че съществено значение относно определянето на участието на РЛ като посредник в тристранна операция имат изготвените от него документи и начинът, по който са декларирани покупките и продажбите, а именно като ВОП и последващ ВОД към SALLING GROUP A/S, като във фактурите, предоставени на последния, като основание за неначисляване на ДДС е отбелязано reverse charge, buyer settles the VAT (обратно начисляване, купувачът плаща ДДС). На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице възможност да се приложи разпоредбата на чл.62, ал. 3 от ЗДДС, която изключва приложението на чл.62, ал.2 от ЗДДС, тъй като стоките са били натоварени от складове съответно във Франция и Испания и са доставени в Дания, без да е извършвана доставка на територията на Р. България; жалбоподателят няма регистрация по ДДС на територията на посочените три държави и не е представил изискуемият документ по чл.9, ал.1 от ППЗДДС, във вр. с чл. 62, ал.3 от ЗДДС, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка на пристигане на стоките. Предвид изложеното е достигнал до извод, че доколкото не може да се приеме, че мястото на изпълнение на доставката може да се определи по реда на чл.62, ал.3 или 5 от ЗДДС, приходните органи правилно са приели, че извършените от ревизираното лице вътреобщностни придобивания са с място на изпълнение, определено по реда на чл.62, ал.2 от ЗДДС и съответно на основание чл. 84 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя, а именно РЛ. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно административният съд е приел, че в случая с оглед характера на сделките може да се приеме, че ревизираното лице е действало като посредник в тристранни операции налице са три страни по сделката, регистрирани в различни държави - във Франция и Испания прехвърлители, РЛ - регистрирано в Р.България посредник, и SALLING GROUP A/S, регистриран в Дания придобиващ. Стоките са транспортирани от първите две дружества директно до третото дружество, като транспортът и прехвърлянето на стоките са извършени от българското дружество. Налице са документи, включително писмени потвърждения за получаване, разтоварване и съхранение на стоките. Същевременно, обаче, ревизираното лице не е декларирало доставките като тристранни. Разпоредбата на чл. 141 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета задължава всяка страна членка да предприеме специфични мерки с цел да не се начислява ДДС върху вътреобщностното придобиване на стоки на нейна територия при тристранна операция. Задължение да начисли ДДС по тази доставка ще има регистрираното за целите на ДДС лице в държавата на клиента като получател в тристранна операция. Посоченият механизъм се състои, от една страна, в освобождаване на извършената чрез вътреобщностно изпращане или вътреобщностен транспорт доставка в държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, и същевременно допускане на право на приспадане или възстановяване на платения по получени доставки ДДС в тази държава, а от друга страна, в облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка по пристигане. По този начин механизмът гарантира ясно разграничение на данъчния суверенитет на съответните държави членки и позволява да се избегне двойното данъчно облагане, а следователно и да гарантира данъчния неутралитет, присъщ на общата система на ДДС - Решение по делото Teleos и др., точка 25, Решение по делото Collеe, точка 23 и Решение от 22 септември 2012 г. по дело VSTR, С-587/10, т. 28. При преценка на документите, които посредникът в тристранна операция следва да представи за доказване на реалното извършване на стопанската операция, органите по приходите и съдът следва да съобразят принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на пропорционалност, които Съдът на Европейския съюз последователно налага в практиката си по тълкуване на Директива 2006/112. Основният принцип на неутралитет на ДДС предполага изследване на условията за освобождаване от данъчно облагане по същество, дори и данъчно-задължените лица да са пропуснали някои формални изисквания при документалното оформяне - в този смисъл т. 62 от Решение на СЕС по дело ЕМС С-284/11. Макар органите по приходите легитимно да целят защитата на фиска, техните актове не могат да надхвърлят необходимото за тази цел. /т. 51 - 53 от решението по дело Teleos и цитираната практика/. Освен това установените от държавите-членки условия за доказване следва да зачитат основните свободи, включително тази за свободно движение на стоките - т. 63 от цитираното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно чл. 117 от ЗДДС, начисляването на данъка се извършва с протокол, който се издава в 15-дневен срок от датата на която данъкът е станал изискуем. Издаденият протокол се включва в дневника за покупки и продажби за периода, през който е издаден. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Според ал. 2 на чл. 62 от ЗДДС, независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗДДС последното правило не се прилага когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В настоящият случай за извършените доставки от страна на жалбоподателя са представени фактури за покупка на стоките от дружества регистрирани във Франция и Испания. Фактурите за придобиване на стоките жалбоподателят е отразил като ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС съставил е протоколи по чл. 117 от ЗДДС с начислен ДДС и е отразил протоколите в дневниците си за покупки и продажби за съответния данъчен период. Видно от представените търговски документи, фактури, транспортни документи (ЧМР) и потвърждения за получаване, краен получател на процесните стоки е SALLING GROUP A/S, регистриран по ДДС в Дания. Стоките не са пристигнали на територията на Република България, а са били транспортирани директно до крайния клиент. Фактурите за извършените доставки на стоки към крайния получател жалбоподателят е отразил като ВОД. Не е налице спор относно реалността на извършените доставки и не се констатират несъответствия при транспортирането, условията на доставка, прехвърляне собствеността върху стоките на крайния получател и извършеното плащане. От събраните писмени доказателства потвърждение от крайния получател и отговор на данъчната администрация на Дания се установява че вътрешнообщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. Действително, фактът на начисляване е бил установен при обжалване на ревизионния акт по административен ред, но това не променя извода за облагане на стоките в Дания и същият неправилно не е зачетен от решаващия съд при преценка на материалната законосъобразност на акта. Датското дружество в качеството на придобиващ краен получател е декларирало и начислило дължимия по тази доставка ДДС. Предвид извършеното начисляване на дължимия ДДС от крайния получател следва да се приеме, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали. Следователно, извода на съда, че не е доказано да е изпълнено изискването на чл. 62, ал. 3 ЗДДС се явява неправилен и несъответстващ на доказателствата по делото. Съдът намира за неотносимо към предмета на спора цитираното в ревизионния акт и в решението на горестоящия орган решение на СЕС от 22.04.2010 г. по съединени дела C-536/08 и C-539/08 "Facet". В него действително е разгледан корекционният механизъм, предвиден в чл. 28б, А, § 2 от Шеста директива, но целта на този механизъм е да се гарантира облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване като се прехвърлят данъчните приходи в държавата членка, в която се осъществява крайното потребление на доставените стоки и да се избегне двойното данъчно облагане на едно и също придобиване. Това решение на СЕС не поставя под съмнение правото на приспадане при прилагане на корекционния механизъм по принцип, а само при конкретната фактическа обстановка във връзка с делото, която е различна от настоящата. В случаите по съединени дела C-536/08 и C-539/08 не са били налице достатъчно доказателства за осъществяване на ВОП на територията на трета страна членка, различна от тази по регистрацията на лицето, както и от държавата, от която стоките се изпращат и последващите получатели не са декларирали ВОП, въз основа на което е прието, че не е възникнало право на приспадане, докато в настоящия случай безспорно е установено осъществяването на ВОП на територията на Дания и облагане на придобиването в тази държава членка. И това е установено именно посредством информацията предоставена от данъчната администрация на Дания, според която получателят на стоката е начислил данък по декларирания ВОД от Бал-дис ЕООД, който се явява ВОП за него. В задълженията, свързани с режима на самоначисляване, практиката на СЕС е в смисъл, че макар и държавите-членки несъмнено да могат да установяват формалности във връзка с упражняването на правото на данъчен кредит, в случай на самоначисляване, неизпълнението им от данъчно задължените лица не може да има за последица лишаването им от това право. Принципът на данъчния неутралитет налага да се предостави приспадане на ДДС по получените доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчно задължените лица да са пропуснали някои формални изисквания /така Решение от 27 С. 2007 г. по дело С-146/05/. Също така, следва да се съобрази, че при начисляването на ДДС за ВОП по реда на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, поради непризнаване на наличие на предпоставките за осъществени тристранни операции по смисъла на чл. 15 ЗДДС, законоустановеният механизъм на самоначисляване и принципът на данъчен неутралитет като основен принцип в правото на ЕС в областта на Общата система на ДДС, изискват да се признае и правото на приспадане, тъй като в противен случай би се стигнало до нарушаване на принципа на данъчен неутралитет и до обогатяване на фиска, което не е целта на облагане с ДДС. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС (Решение 10343 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. 2788/2019 г., I о. и др). В обобщение, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния РА. С оглед изхода на делото, определението по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено, тъй като разноски в полза на НАП не се дължат. На касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, представляващи заплатени държавни такси в размер на 1 900 (50 лв. за първоинстанционното производство, 1 700 лева за касационното 150 лева за частната жалба). Сторените разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 60 000 лева по 30 000 лева за всяка една инстанция, същите са под определения размер на възнаграждението по чл. 7, ал.2, т. 6 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съответстват на фактическата и правна сложност на делото, както и обема на предоставената защита. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,