Решение № 12280 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8699/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Р. гражданин на Сирия, подадена чрез адв. М. Калоянов, против Решение 1342 от 08.07.2025 г., постановено по адм. дело 270/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен /АС - Сливен/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2713 от 27.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Излага доводи, че съдът не е преценил специфични особености от конкретната бежанска история, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. В съдебно заседание касаторът се явява лично, като поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, чрез юриск. Кръстева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание процесуалният представител Кръстева представя два броя писмени справки за Сирийска арабска република, издадени от Дирекция Международна дейност към ДАБ при МС. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Р., гражданин на Сирия, срещу Решение 2713 от 27.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл.75, ал.1, т.2, във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, във вр. с чл.9 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало с молба за международна закрила, подадена от К. Р. с вх. 354 от 09.09.2024 г. Съставен е регистрационен лист, като в него е отразено, че молителят е с имена К. Р., гражданин на Сирия, роден на [дата] в [населено място], провинция Дейр Алзор, Сирия, етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание], с основно образование, семейно положение неженен, по професия общ работник, неженен, владеещ арабски и кюрдски език. С чуждият гражданин е проведено едно интервю на 18.09.2024 г., обективирано в протокол с рег. УП3945/18.09.2025 г. Чужденецът е посочил, че е напуснал Сирия и е влязъл в Турция на 13.08.2024 г., където е останал до 21.08.2024 г., на която дата е влязъл нелегално с още 8 души в България. По време на интервюто е посочил, че не може да се върне в Сирия, защото го издирват за военна служба. Това го е принудило да напусне страната си и да дойде в България. Сочи, че не е бил арестуван, не е бил осъждан в Сирия или в друга държава, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност или религия, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка, не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в държавата си по произход. В заключение чуждият гражданин е казал, че е напуснал Сирия заради войната. Посочил е, че в Сирия не е безопасно. При така установените факти първоинстанционният съд е намерил за правилни изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е твърдял да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и не е бил подложен на преследване заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Съдът е приел, че бежанската история на К. Р. не съдържа твърдения, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. Основният мотив, който Р. изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната и нежеланието му да служи в казармата. Административният орган обосновано е приел, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия, както и че посочените инциденти са спорадични актове на насилие и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт. В тази връзка е прието от първоинстанционния съд, че причините от личен характер за напускане на страната по произход не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. АС- Сливен е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, тъй като самият чужденец е посочил, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил осъждан, не е бил преследван. Не са наведени твърдения от К. Р., че спрямо него е било оказвано насилие. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочил е, че въз основа на представените справки от ДАБ следва изводът, че не са налице и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 по тълкуването на чл.15, б. в от директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Направен е краен извод, че причините за напускането на Сирия са с икономически характер, който изключва предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. В обобщение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Обжалваното решение е правилно. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал по отделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него. Законосъобразен е правният извод на съда, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на К. Р.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се приеме, че е налице опасност за чуждия гражданин от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или поради принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е навел твърдения, които да обосновават данни за преследването му по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 18.09.2024 г., същият е заявил пред интервюиращия орган, че е напуснал Сирия, тъй като обстановката там не е сигурна и не иска да служи в казарма. Първоинстанционният съд е описал подробно причините, поради които лицето е напуснало Сирия. Изложеното от чуждия гражданин не обосновава извод, че в процесния случай се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, който е напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация. Опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за отбиване на военна служба не са подкрепени с никакви конкретни доказателства. Самият той посочва, че не е получавал повиквателна за военна служба. К. Р. не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената от него бежанска история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл.8 от ЗУБ е правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на К. Р. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от К. Р. бежанска история и актуална информация относно Сирия. В съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход в контекста на личната бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната бежанска история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. В личната бежанска история на жалбоподателя липсват твърдения за наличието на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не е установено по делото интензитетът на безогледно насилие в Сирия да е по - висок, а напротив - от представените актуални справки от ответната страна в хода на касационното производство с Вх. МД-02-528/31.09.2025 г. и Вх. МД-02-572/20.10.2025 г. се установява подобряване на обществено - политическата обстановка в страната. С оглед изложеното първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение