Решение № 10126 от 10.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез ст. юрк. Велева, срещу Решение 7433 от 09.12.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 4547/2021 г., с което, по жалбата на Ребел ЕООД, [ЕИК], гр. София, ж.к. Бъкстон , ул. Леринска чука 4, чрез адв. Цветкова, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/2118#16 от 17.03.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с който на дружеството е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 90922,03 лв., представляващо изплатена субсидия по направление Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатер в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4.1/ за кампания 2015 г. във връзка със Заявление за подпомагане с УИН [номер]. Касаторът заявява несъгласието си с решаващия извод на първостепенния съд, че агроекологичният ангажимент следва да се счита прекратен от датата, на която влиза в сила решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат за кампания 2016 г. с изх. 01-2600/218#6 от 18.10.2017 г. Претендира отмяна на постановеното решение и отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ с присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба Ребел ЕООД, чрез адв. Цветкова, в писмен отговор оспорва основателността й и моли в тежест на администрацията да бъдат възложени деловодните разноски. В писмено становище по съществото на спора акцентира върху изменението на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г., в сила от 19.04.2022 г. и сочи, че нормотворецът прави разлика между момента, в който е констатирано нарушение на наредбата и момента на прекратяване на агроекологичния ангажимент. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, че дължимият за възстановяване размер на финансовата помощ не зависи от момента, в който е издаден или е влязъл в сила административният акт за прекратяване на многогодишен агроекологичен ангажимент, а от това колко години последният е изпълняван. Тълкуването на първостепенния съд отчита периодичния характер на финансовата помощ по мярката, която се предоставя за период от пет последователни години освен ако агроекологичният ангажимент не бъде прекратен. Различно от това тълкуване би довело и до извод, че размерът на определената за възстановяване финансова помощ ще зависи от фактор, който е изцяло извън волята на административния орган, какъвто е продължителността на съдебното производство при оспорване на акта за прекратяване на ангажимента ако в разглеждания случай решението бе влязло в сила през 2018 г., по логиката на съда прекратяването щеше да е в края на четвъртата година, съответно да се дължи възстановяване в размер на 40%. Върховният административен съд, Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е бил АУПДВ 01-2600/2118#16 от 17.03.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с който на дружеството е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 90922,03 лв., представляващо изплатена субсидия по направление Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатер в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4.1/ за кампания 2015 г. във връзка със Заявление за подпомагане с УИН [номер]. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. Според фактическите му установявания Ребел ЕООД е получило финансово подпомагане по мярка 10 от ПРСР 2014-2020 г. в размер на 90922,03 лв. въз основа на заявление с УРН 182021 от 21.06.2016 г. за кампания 2015 г., одобрено за участие от ДФЗ за подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат , Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатер в обработваеми земи с орнитологично значение за период от 5 години, считано от 2015 г. С Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат за кампания 2016 г. с изх. 01-2600/218#6 от 18.10.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ поетият ангажимент е прекратен за кампания 2016 година. С влязло в сила на 24.01.2019 г. Решение 7854/21.12.2018 г. по адм. дело 663/2018 г. е отхвърлена жалбата на дружеството срещу цитирания административен акт. С писмо изх.01-2600/2118 от 11.03.2020 г. ДФЗ РА уведомява ответника за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ и му е предоставена възможност да посочи допълнителна информация съобразно чл. 34, ал. 3 АПК или доброволно да възстанови сумата, за която е извършено недължимо плащане. От дружеството е заявено възражение, което е възприето от органа като неоснователно. На 17.03.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ издава оспорения АУПДВ. При така установените факти първостепенният съд е обосновал извод, че административният акт е издаден от компетентен административен орган в хипотезата на делегация, при спазване на изискванията за формата му, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК /чл. 166, ал. 2 ДОПК/, но в несъответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата незаконосъобразност. Разгледал е уредбата на прекратяване на агроекологичен ангажимент и механизма на възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление чл. 18, ал. 3, т. 3 и чл. 18, ал. 4 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 г. нормативни текстове, транспониращи в националното ни законодателство съобразно чл. 63, § 1 вр. чл. 77, т. 4, б. в от Регламент 1306 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Приел е, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба 7/2015 г. е императивна и задължава земеделския стопанин при прекратен многогодишен ангажимент да възстанови получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, се възстановяват съответно: а/ 100% от изплатената финансова помощ, ако е до края на третата година; б/ 40% от изплатената финансова помощ, ако е до края на четвъртата година; в/ 20%, ако е до края на петата година и г/ 10%, ако е след петата година. В контекста на разгледаната нормативна рамка е заключил, че фактите, релевантни за проверка на законосъобразността на оспорения акт се свеждат до 1/ извършване на плащане в полза на земеделски стопанин на основание оторизирано подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за 2014 2020 г. и 2/ прекратяване на агроекологичния ангажимент с влязъл в сила административен акт. Според първостепенния съд след като решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Ребел ЕООД срещу акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент е влязло в сила на 24.01.2019 г., това е моментът, в който актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент е придобил стабилитет и подлежи на изпълнение чл. 177, ал. 1 АПК. С този довод е мотивирано заключение, че агроекологичният ангажимент е прекратен на петата година, считано от 2015 г., а оттук че неправилно административният орган е приел наличието на условието по чл. 18, ал. 4, б. а от Наредба 7/24.02.2015 г., респ. че с оспорения акт незаконосъобразно е определен размерът на вземането, което следва да е в размер на 20 % съобразно чл. 18, ал. 4, б. в от приложимата наредба. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Като фактическо основание, послужило за издаване на процесния АУПДВ, административният орган е посочил влезлия в сила административен акт за прекратяване на поетия от дружеството агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат". Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 2020 г., ДФ "Земеделие" Разплащателна агенция, едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на сроковете по чл. 8 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение 5. Съгласно чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредба 7 от 24.02.2015 г., земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви от кампанията на първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по направлението, в настоящия случай до края на третата година 100 %. Меродавен за размера на подлежащата на възстановяване финансовата помощ е не моментът, в който е издаден или е влязъл в сила административният акт за прекратяване на многогодишен агроекологичен ангажимент, а моментът, считано от който същият е прекратен, който е обусловен от обстоятелството колко години в рамките на допустимите 5 агроекологичният ангажимент е изпълняван. В подкрепа на това разбиране е соченото от ответника по касация изменение на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба 7/24.02.2015 г., в сила от 19.04.2022 г., която определя, че земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви от кампанията на първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по направлението. В разглеждания случай неспазване на ангажимента е установено за 2016 г., поради което правилно административният орган е приел приложимост на чл. 18, ал. 4, б. а от наредбата в този смисъл реш. по адм. д. 5617/2021 г. и реш. по адм. д. 387/2021 г. на ВАС. Влезлият в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, е условие за издаване на АУПДВ без да влияе върху материалноправното основание за възстановяване на полученото финансово подпомагане. По изложените съображения решението подлежи на отмяна с отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на основание чл. 143, ал. 3 от АПК (изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции съобразно обема и качеството на извършената защита. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение