Решение № 11919 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3554/2015 г.

Решение № 11919 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3554/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция по приходите /НАП/, срещу решение № 717/10.02.2015 г. по адм. дело № 7317/2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което по жалба на Николай Бориславов Брънчев е отменена заповед № I -257/17.06.2014 г. на Изпълнителния директор на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и в противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта на изпълнителния директор на НАП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Николай Бориславов Брънчев, жив. в гр. Пловдив, чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение с Брънчев на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. - обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в производството по издаването й са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, същата противоречи на материалния закон и целта на закона, като липсват и конкретни факти в изложените мотиви. Решението е правилно. Съдът правилно е установил, че изпълнителният директор на НАП за трети пореден път прекратява служебното правоотношение на Брънчев на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., като са налице две влезли в сила съдебни решения, отменящи първите две заповеди. Правоотношението на държавния служител - директор на ТД на НАП в ТД на НАП - Пловдив е прекратено на същата дата, на която е бил възстановен с нарочна заповед на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., във връзка с решение по адм. дело № 15647/2013 г. на ВАС, пето отделение. В решение № 7360/2.06.2014 г. по горепосоченото дело, с което е отменена предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на същото фактическо и правно основание - а именно отказан достъп до класифицирана информация е посочено, че в административния акт липсват конкретни съображения, които да обосновават направения от органа извод, че без достъп до класифицирана информация Брънчев не може да изпълнява служебните си задължения, подобен извод не може да се направи и от съдържанието на длъжностната му характеристика. Правилна е констатацията на АССГ, че служебното правоотношение на Брънчев е прекратено с оспорената пред него заповед за трети път, без да му се даде възможност отново да кандидатства за достъп до класифицирана информация и без да му е връчена нова длъжностна характеристика с различно съдържание от тази, за която вече има изложени мотиви във влязлото в сила решение № 7360/2.06.2014 г. по адм. дело № 15647/2013 г. на ВАС, пето отделение. Настоящият съдебен състав споделя изложените доводи, че недаването на възможност на ответника по касация да кандидатства за ново разрешение за достъп до класифицирана информация, предвид обстоятелството, че е изминала повече от една година от влизане в сила на предходния отказ и предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 6 ЗЗКИ, представлява съществено административно производствено нарушение. Законосъобразни са доводите за липсата на кавито и да е било новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на предходното съдебно решение относно характера на задълженията на държавния служител, изискванията към него и липсата на доказателства и конкретни факти, сочещи че без достъп до класифицирана информация е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, както ги е изпълнявал без достъп през периода м. 09.2012 г. - м. 02.2013 г. над изискванията. Както е посочено и в първото влязло в сила съдебно решение на ВАС - а именно № 2725/24.02.2012 г. по адм. дело № 4801/2011 г., за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. обстоятелството, препятстващо изпълнението на служебните задължения следва да е извън волята на страните по служебното правоотношение. В случая изискването за притежаване на достъп до информация е по силата на заповед от 14.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП - тоест изцяло зависи от волята на органа по назначението, поради което не е налице посоченото в заповедта материалноправно основание за прекратяване на служебното провоотношение на Брънчев, както правилно е констатирал АССГ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство - заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, платими от Националната агенция по приходите. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение