Решение № 7334 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 973/2018 г.

Решение № 7334 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 973/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. И. от с. Д., община Р. срещу Решение № 113 от 16.11.2017 г. постановено по адм. д. № 206 по описа за 2017 г. на Административен съд - В.. С решението е отхвърлена жалбата на лицето против заповед № ЗСП/Д-ВН-Д/1439/07.08.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Д., потвърдена с Решение № 05-РД06-0034/28.08.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", гр. В.. В жалбата се релевират доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касационната жалбоподателка прави искане решението да бъде отменено ведно с оспорения административен акт и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да бъде разпоредено да се отпусне исканата социална помощ, евентуално делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Д. оспорва касационната жалба в представено по делото писмено възражение, моли решението предмет на контрол в настоящото производство, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. По същество касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - В. е заповед № № ЗСП/Д-ВН-Д/1439/07.08.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Д., с която на А. И. И. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за сезон 2017/2018 г., с мотиви, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. От фактическа страна е установено, че А. И. И. е подала заявление -декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителния сезон 2017/2018 г., като е декларирала относимите обстоятелства, вкл. в т. IX от заявлението, че не е извършила прехвърляне на недвижим имот срещу заплащане през последните пет години. Социалният работник в Дирекция "Социално подпомагане" - Д. е изготвил социален доклад на 19.07.2017 г., в който е установил, че А. И. през последните пет години е извършила прехвърляне на недвижими имоти - продажба на поземлени имоти - 37,504 дка, обективирани в нотариален акт № 182, вх. № 553/2015 г. за сумата от 9678 лв. С оглед провереното и констатирано в социалния доклад е предложено исканата целева помощ да не бъде отпусната поради това, че лицето не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, тъй като има прехвърляне на имоти през последните 5 години, надвишаващи 60-кратния размер на гарантирания минимален доход, т. е над 3900 лв. Предвид изложеното директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) -Д. е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед. При осъществен административен контрол, административният акт е бил потвърден с решение Решение № 05-РД06-0034/28.08.2017 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", гр. В.. По делото са представени заверени копия на извлечения от Службата по вписвания, от които се установява, че на 23.03.2015 г. е вписана извършена покупко- продажба на недвижими имоти с нотариален акт № 182/2015 г. на 5 бр. поземлени имоти с обща стойност 29033,15 лв., като видно от вписването, продавачи по сделката са А. И., Р. Т. И. и И. Т. А.. От приложеното по делото Удостоверение за наследници и извлечение от НБД "Население" е видно, че последните двама са наследници на Т. И. А., брат на жалбоподателката, който е починал през 2008 г. При така установеното първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, както и липсва нарушение на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Обосновал е извод, че целевата помощ за отопление е регламентирана в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика. В чл. 2, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че право на такава помощ имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за преходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен на диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП поставя като условие за отпускане на социални помощи лицата да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Според чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. Въз основа на изискана справка от Службата по вписвания, се констатира, че през 2015 г., жалбоподателката е извършила продажба на недвижими имоти съвместно с други две лица като административният орган е определил частта на жалбоподателката на 1/3 идеална част, която възлиза на сумата от около 9678 лв. Решаващият съд единствено на нея е изградил извода си, че жалбоподателката е извършила разпоредителна сделка - продажба на недвижими имоти, на стойност значително надхвърляща стойността на 60-кратния размер на гарантирания минимален доход, поради което същата не отговаря на допълнителното условие на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Разпоредбата е императивна и наличието на безспорно установено разпореждане с вещни права, е абсолютна предпоставка за отказ да бъде отпусната помощта. В случая неправилно административният съд приема, че заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане"- Д. е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон. От фактите по делото пред първоинстанционния административен съд, е видно, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на процесуалното правило по чл. 35 АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Нарушението се обосновава с неизпълнение на зъдължението на административният орган на осн. чл. 36, ал. 1 и 3 АПК служебно да събере, провери и прецени доказателствата по преписката с оглед претендираното от Илиева субективно материално право, свързано с отпускане на исканото социално плащане. В този смисъл от страна на административния орган не е изяснено дали действително А. И. е прехвърлила недвижим имот през 2015 г. с оглед представеното удостоверение за отказ от наследство, няма безспорни доказателства за размера на получената при евентуалната продажба сума, тъй като в преписката не се намира договор за покупко - продажба на недвижим имот, чийто съществен елемент е цената на недвижимата вещ и страните. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, обосновават и неговата материална незаконосъобразност, защото процесната заповед е издадена без да се провери налице ли е фактическият състав на чл. 10, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 10, ал. 11, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗСП. Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд постановява неправилен съдебен акт, налице са касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възраженията на касационната жалбоподателка са основателни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени административния акт и делото като преписка да се върне на административния орган за ново произнасяне. Последният дължи да събере доказателства като изиска и приложи по административната праписка договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в съответната нотариална форма. От него ще се установят страните, предмета и стойността на сделката, както и дали касационната жалбоподателка е получила реално сума по разпоредителната сделка, която да надхвърля 60 - кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,