Решение № 3678 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1355/2011 г.

Решение № 3678 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1355/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Реза Расули, гражданин на Афганистан, чрез процесуален представител, срещу решение № 15370/14.12.2010 г. по адм. дело № 11322/2009 на тричленен състав на ВАС, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 261/14.07.2009 г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в противоречие с материалното право и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез процесуален представител мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че административното производство е започнало по бланкетна молба от до ДАБ за закрила, трета по ред, последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. С обжалваното пред тричленния състав решение на Председателя на ДАБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут с мотиви за липса на новонастъпили обстоятелства спрямо предходните производство, завършили с влезли в сила решения на административния орган. Съдът е приел, че твърденият от жалбоподателя мотив, сочен във всички интервюта е, че е съветван от баща си да не се връща в Афганистан, не сред основанията за предоставяне статут на бежанец обхванати от хипотезите по чл. 8 от ЗУБ. Така постановеното решение е правилно. Молбата, дала начало на производството, правилно е преценена като последваща. По последните три от предходните производства са постановени влезли в сила съдебни решения, с които са отхвърлени жалбите на Расули срещу актовете на органите на ДАБ, тъй като не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 ЗУБ. С оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК за действието на влязлото в сила съдебно решение по отношение на страните, съдът и административният орган правилно са ограничили преценката на релевантните по делото факти само до твърдяни новонастъпили обстоятелства. Установеното от тричленния състав относно релевантните по спора факти, кореспондира с интервюто на жалбоподателя по време на административното производство, поради което не може да се приеме, че е преследване по някоя от причините по чл. 8 ЗУБ или, че жалбоподателят също би бил изложен на тежки и лични заплахи по смисъла срещу живота му по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Жалбоподателят не попада в някоя от застрашените социални групи в Афганистан, а останалите твърдяни в касационната жалба обстоятелства са обсъждани във влезлите в сила съдебни решения по предходните производства. Неоснователно е възражението в жалбата за наличие на въоръжен конфликт в 100 % от територията на Афганистан, което се опровергава именно от цитираната справка на дирекция "Международна дейност" МВнР от 12.06.2009 г. Не са налице доказателства, които да обосновават извод в обратното на установеното от съда. Предвид изложеното решението на тричленния състав е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав,