Решение № 398 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 415/2009 г.
ВКСIII наказателно отделение29.10.2009 г.докладчик Вероника Имова
Диспозитив
ИЗМЕНЯВА решение № 74/28.04.2009 г. по внохд № 93/2009 г. на Апелативен съд гр. П. относно наложеното на подсъдимия Г. В. С. НАКАЗАНИЕ за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. "б", вр. с ал. 1 б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 НК и вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и вр. чл. 373, ал. 2 НПК КАТО НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода от две години и шест месеца, НА ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, КАКТО И НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК НАМАЛЯВА от пет години, на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС, считано от влизане в сила присъдата. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74/28.04.2009 г. по внохд № 93/09 г. на Апелативен съд гр. П. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 398 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 415/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по касационна жалба срещу решение № 74/28.04.2009 г. по внохд № 93/09 г. на Апелативен съд гр. П., с което е изменена присъдата по нохд № 24/09 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С присъда от 12.02.2009 г. по нохд № 24/09 г. на Пазарджишкия окръжен съд подсъдимият Г. В. С. е признат за виновен в това, че на 17.04.2008 г. в гр. П. при управление на МПС е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и по чл. 21, ал. 1, ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Т. П., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта на дееца от 1,8 промила, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. "б", вр. с ал. 1 б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и чл. 373, ал. 2 НПК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, при режим на изтърпяване наказанието "общ", съгласно чл. 46, б. "б" от ЗИН. На основание чл. 343г НК и вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подс. С. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане в сила присъдата. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Д. П. и Т. П. по 80 000 лева обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното плащане на главницата, а до пълният им размер, исковете за разликата до 150 000 лева са отхвърлени. С решение № 74/28.04.2009 г. по внохд № 93/09 г. на Апелативен съд гр. П., образувано по жалба от частните обвинители и граждански ищци, е увеличен размерът на наказанието лишаване от свобода на две години и шест месеца, а наказанието лишаване от право на управление на МПС е увеличено от три на пет години. В гражданската част на присъдата са изменени и размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди като са увеличени и на по 100 000 лева за всеки един от ищците, увеличени и са и дължимите държавни такси, а в останалата част присъдата е потвърдена. Жалбата е изготвена от адвокатите В. С. и Е. П. - договорни защитници на подсъдимия Г. В. С., с касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и за нарушение на закона в гражданската част на решението. Явната несправедливост на наказанието се състои в завишаването му по размер и в неприлагане на чл. 66, ал. 1 НК. Съдът не е оценил в достатъчна степен всички определящи отговорността обстоятелства: данните за личността на подсъдимия, който е неосъждан, на млада възраст, съдействал е за приключването на разследването в разумен срок, също е понесъл психотравма от деянието, поради близките му отношения с пострадалата. Защитата се позовава на решение № 187 по нд № 124/09 г. на II н.о. на ВКС, по което при същите съставомерни признаци, наложеното на дееца наказание лишаване от свобода е било отложено за изпълнение . Нарушено е установеното в практиката еднакво тълкуване и прилагане на закона. Наказателната санкция не е за назидание, а е справедлива мяра за поправяне и превъзпитание на дееца. Оспорва се законосъобразността на решението по чл. 52, вр. с чл. 45 ЗЗД, поради завишеност на присъдените обезщетения, довело до неоснователно обогатяване на ищците. Не е отчетен приноса на пострадалата за "съпричиняването" на вредоносните последици, която по собствено желание се е качила в МПС-то, управлявано от пияния водач. Нарушила е и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП като не е използвала обезопасителен колан. Прави се искане за изменяване на решението в частта за наказанието на подсъдимия с прилагане на чл. 66 НК. Иска се намаляване на размерите на обезщетенията на по 45 хиляди лева за всеки от ищците. В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият Г. В. С. се явява лично и с адвокат С. Защитата поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че ефективното изпълнение на наказанието ще се отрази негативно върху здравословното състояние на подсъдимия и е несправедливо. Гражданската ищца Д. П. се явява лично. Редовно призован не се явява гражданският ищец Т. П. За двамата - повереникът им, адвокат М, преупълномощена от адвокат Я от ПАК, оспорва основателността на жалбата, потребата на алкохол от дееца през цялата нощ, високата скорост на управляваното от него МПС, с над 105-107 км.ч., в населено място и резултатът от тези нарушения изключва начина на изпълнение на наказанието по чл. 66, ал. 1 НК, защото няма да се изпълнят неговите цели. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за справедливост на наказанието и на присъдените обезщетения. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД в пределите на касационна проверка и съгласно правомощията си, провери данните по делото и прие следното: ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО. Жалбата Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. И двете съдебни инстанции са събрали и проверили доказателствените източници от значение за индивидуализиране отговорността на подсъдимия. При проверката ВКС установи, че инстанционните съдилища са изградили правилно вътрешното си убеждение . Спазили са правилата по НПК при формиране на формалната правилност на констатациите си по подлежащите на доказване факти относно определящите вината на подсъдимия обстоятелства. Но правната им оценка не е съобразена изцяло и с правилата на чл. 54 НК, наред с правилно приложеното правило на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, съобразно императива на чл. 373, ал. 2 НПК. Като е завишил размера на наказанието на подсъдимия /лишаването от свобода и лишаването от права/ въззивният съд е утежнил неправилно положението на подсъдимия. Този извод се дължи на неправилна оценка на броя и на характера на установените по делото смекчаващи вината обстоятелства като са подценени младата възраст на подсъдимия, който към времето на деянието е бил на деветнадесет години, гравитиращи до непълнолетието, характерно с прояви на увлечение и лекомислие в поведението . Подценени са понесените и от самия подсъдим физически и душевни страдания от деянието, Игнорирано е разкаянието за извършеното, направено наред с признанието на фактите. Следователно, ако последното е основание за облекчаване на процесуалното положение на подсъдимия с процедурата на проведеното съкратено съдебно следствие, то разкаянието на подсъдимия е имало място при оценката на смекчаващите вината обстоятелства. Ето защо, макар и да е определено под предвиденият от закона специален минимум, наказанието неправилно е завишено с още една година /размера на основното наказание/ и с още две години /размера на допълнителното наказание- лишаване от права/. Незаконосъобразността на изводите на въззивния съд следва да се поправи по реда на чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 1 НПК като наложеното на подсъдимия С наказание бъде намалено на една година и шест месеца лишаване от свобода и на три години лишаване от право да управлява МПС, считано от влизане в сила решението. Оплакването в жалбата относно неприлагането на чл. 66, ал. 1 НК Е НЕОСНОВАТЕЛНО. ВКС споделя изцяло всички съображения изложени от предходните съдебни инстанции, с които са отхвърлени като неоснователни доводите на защитата за прилагането на правилата на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимия С наказание лишаване от свобода за извършеното деяние. Установените по делото извънсъставомерни признаци на деянието са анализирани и оценени правилно от съдебните инстанции. Данните за стойността на алкохола в кръвта на дееца от 1,8 промила по време на деянието сочат на завишена степен на обществена опасност. Такива са и данните за това, че подсъдимият е изпил 300 грама уиски до 23 часа на процесната дата, след което продължил да пие уиски до раните часове на следващия ден, когато е напуснал дискотеката и безкритично, спрямо състоянието си, е поканил пострадалата да се качи в лекия автомобил. Управлявал го е с двойно по-висока скорост от разрешената за населеното място. Според обсъденото от въззивния съд заключението на СППЕ у него е изразена липсата на самоконтрол и на морални задръжки, обективирани във фактите, че въпреки противопоставянето от страна на свид. Мурадов подсъдимият да не управлява МПС и да не качва пътници в състоянието в което се е намирал, той е поел управлението на автомобила с пътник пострадалата. При тази наличност на определящите личността на дееца и деянието факти, извън състава на престъплението, е правилен изводът, че при условното осъждане ще липсва възможността деецът да бъде поправен, превъзпитан и възпрян от подобни прояви. За постигането на целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на дееца и за предупреждаването на останалите членове в обществото, склони към подобни прояви, е наложително С. да бъде изолиран за известно време от обществото като изтърпи наказанието лишаване от свобода, в определеният му с присъдата, потвърден с решението срок. Неоснователен е доводът на Защитата за нарушаване постоянната съдебна практика по тези дела относно определяне на наказанието. Обратното е вярно, защото са изпълнени указанията в ПП № 6/61 г., т. 7 на ВС, ПП № 1/83 г., т. 7, поставени пред съдилищата относно определяне на наказанието, като специалната и генерална превенции са поставяни в единството им и взаимната им обусловеност, а не в съотношение на приоритетност. Наказанието трябва да повлияе не само за поправянето на подсъдимия и за неговото превъзпитание, но и за предупреждаването и възпирането и на останалите членове на обществото. Неправилното отлагане изпълнението на наложеното наказание по делата за тежки престъпления, каквото е процесното, няма да съдейства за поправянето на подсъдимия. Няма да възпитава и останалите неустойчиви граждани, и не подпомага борбата срещу престъпността. Отделните решения на ВКС по аналогични случаи, с други изводи по приложението на чл. 66 НК нямат задължителен характер. Индивидуализацията на наказанието и начина на неговото изпълнение са конкретно обусловени от данните по всяко дело за тежестта на извършеното деяние и деец. Мястото на чл. 66НК в Общата част на НК не му дава характер на универсално приложима норма спрямо тези в Особената част на НК, а само при кумулативната даденост на три предпоставки. Двете от тях, ако са налице, са валидни за всички дейци и деяния, но третата е изразена само в конкретните изводи на решаващият съд, който преценява по целесъобразност дали конкретния деец може да бъде поправен и превъзпитан и без да бъде изолиран от обществото с критериите за тежестта на извършеното деяние и за обществената опасност на дееца. Тази преценка в изводите на съда е основана на обективните данни по делото, поради което тя е законосъобразна. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Изводите на въззивната инстанция са напълно споделени като законосъобразни. Обезщетенията присъдени от въззивната инстанция с увеличението им, са справедливи . Използвани са обективни критерии, посочени в закона. С деянието е отнет завинаги твърде млад живот /жертвата е на 17 години/ на единственото дете на ищците. Размерът на вредите е съобразен с тези данни и е определен съгласно действителните болки и страдания на ищците. За присъденият размер са съобразени и условията, и стандарта на живот в страната. Неоснователно се твърди в жалбата за съпричиняване от жертвата на резултата и несъобразяването му от съдилищата. Няма съпричиняване от жертвата с факта, че съзнателно е приела да се вози като пътник в автомобил от видимо пиян водач, нито поради неизползването на обезопасителен колан. Съгласието на жертвата да се вози като пътник в автомобила на пиян водач, не нарушава правни запрети, а е проява на избор, който не е санкциониран от правото. Установено е, че леталният изход от тежката ЧМТ на пострадалата е причинен от удара на автомобила в оградата и в електрически стълб, при който тялото на пострадалата не е напускало мястото на предната седалка вдясно, където е пътувала. Липсата на носен от нея предпазен колан в случая, не е в пряка и непосредствена причинна връзка с престъпния резултат. При тези мотиви, ВКС на РБ на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК и съответно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Цитирани разпоредби
3- чл. 66 НК
- чл. 373, ал. 2 НПК
- чл. 343, ал. 1