Решение № 445 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 288/2008 г.

Решение № 445 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 288/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от Окръжна прокуратура - Л., против решение № 209/26.10.2007 г. по гр.д. № 190/2007 г. по описа на Ловешкия окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Н. Н. Н. от град Т., област Л., е предявил против Прокуратурата на република Б., иск с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, за сумата 8000 лева. В исковата молба ищецът твърди, че по разпореждане на Районна прокуратура - Л., против него е било образувано наказателно производство - сл.д. № 348/2002 г., по преписка на посочената прокуратура е било повдигнато обвинение и е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 311, ал. 1 НК, като впоследствие прокуратурата е внесла срещу него обвинителен акт, за това че на 17.01.2002 г. в Окръжен съд - Л., се е ползвал от документ с невярно съдържание - протокол от Общо събрание на акционерите на "В" АД, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Твърди се също така, че въз основа на обвинителния акт в Районен съд - Л., е било образувано нохд № 550/2003 г., което е започнало на 02.10.2003 г. и е приключило с оправдателна присъда № 432/10.6.2004 г. Излага, че по протест на прокуратурата Окръжният съд е постановил решение № 241/22.11.2004 г. по нохд № 484/2004 г., с което е оставил в сила присъдата на районния съд. Твърди се, че следствие действията на прокуратурата е била налице наказателна репресия, която е продължила близо 2 години, което му е коствало огромни психически натоварвания, страдания и неудобства, което е довело до промяна на по-нататъшния му живот, засегнало е доброто му име в обществото в град Т., както в качеството му на гражданин, така и като ръководител на ръководеното от него предприятие "В" АД. С решение № 41/04.5.2007 г. по гр.д. № 44/2007 г. Тетевенският районен съд, втори състав, е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на ищеца Н. Н. сумата 5000 лева, като искът до пълния предявен размер - 8000 лева, е отхвърлен като неоснователен. С решение № 209/26.10.2007 г. по гр.д. № 190/2007 г., по въззивна жалба от Районна прокуратура - Т., като представляваща Прокуратурата на Р. Б., Ловешкият окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, като е налице причинна връзка между действията на прокуратурата и твърдяното от ищеца. Прието е, че неоснователни са доводите на въззивника, че ищецът не е доказал претърпените от него неимуществени вреди. Относно присъдения размер въззивната инстанция е приела, че предприетата срещу ищеца наказателна репресия той преживял тежко, затворил се е в себе си, притеснявал се е от факта, че гражданите в Т. ще го гледат, тъй като бил познат на мнозина, отказвал е контакти с близки и приятели. Срещу решението на Ловешкия окръжен съд е подадена касационна жалба от ответника П на Р. Б., чрез Окръжна прокуратура - София, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В касационната жалба се акцентира на присъдената от въззивната инстанция сума, като се твърди, че същата е завишена и не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Като нарушение на материалния закон се сочи провеждането на наказателното производство в разумни срокове. Твърди се, че преживяните от ищеца отрицателни последици в емоционален план не дават основание да се приеме такъв, според касатора, завишен размер на обезщетението. Навежда се довод, че ангажираните от ищеца доказателства не обосновават присъдения от съда размер на обезщетението. Моли се за намаляване размера на присъденото обезщетение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от прокурор С. Ответникът по касация - Н. Н. Н., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на представителя на Прокуратурата на Р. Б., изразено в съдебно заседание, и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения: Решението на Ловешкия окръжен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до извод, че е налице хипотезата на чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, с доказване на причинна връзка между действията на прокуратурата и твърдяното от ищеца. Правилно съдът е приел, че следва да се ангажира отговорността на прокуратурата, тъй като тя е повдигнала обвиненията и под неин надзор е извършено разследването. Относно размера на присъденото обезщетение правилно са отчетени събраните по делото доказателства, продължителността на наказателното производство, както и промененото обществено положение на ищеца следствие. Обосновано съдът е отчел показанията на разпитаните по делото свидетели Л., К. и В. Същите установяват безпротиворечиво търпяните от ищеца страдания и социален дискомфорт, следствие провеждащото се срещу него наказателно производство. При определяне на размера съдът е съобразил горепосочените фактори за претърпените болки и страдания и законосъобразно и приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с оглед поставянето на ищеца в необичайна обстановка не по негова вина. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставено без уважение, а обжалваното решение в уважителната му част - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218 ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г.о.