Решение № 13341 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2626/2012 г.

Решение № 13341 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2626/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "ЮГ - Шенур Салим" със седалище и адрес на управление гр. Силистра, представлявано от адв. Д. Цветков, срещу Решение № 173 от 08.12.2011 г., постановено по адм. дело № 164/2011 г. от АС Силистра. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт, по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна - Агенция "Митници" - ЦМУ не е изразила становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил иска на ЕТ "ЮГ - Шенур Салим" срещу Агенция "Митници" - София за присъждане на обезщетение в размер на 13 348 (тринадесет хиляди триста четиридесет и осем) лв., представляващо равностойността на 268 (двеста шестдесет и осем) стека цигари, марка "Виктори White", 15 (петнадесет) стека цигари, марка "Еvа slims", 6 (шест) стека цигари, марка "GВ Ьlue", облепени с акцизен бандерол с изтекъл срок на валидност, отнети в полза на държавата с наказателно постановление № 134 от 15.09.2010 г. на Началника на Митница Русе, ведно със законната мораторна лихва, считано от 08.07.2011 г. до изплащането на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с наказателното постановление на Шенур Хюсеин Салим е наложено административно наказание глоба и отнемане в полза на държавата на предмета на административното нарушение (изброените марки и бройки цигари), като това постановление е било отменено с Решение № 783 от 19.10.2010 г. постановено по НАХД № 2305/2010 г. от Районен съд Русе, оставено в сила с решение от 04.02.2011 г. по КНАХД № 416/2010 г. на Административен съд Русе. Приел е още, че при заявената претенция на Салим за връщане на отнетите в полза на Държавата тютюневи изделия тя е получила отговор - писмо № Ш94/0002/10 от 24.03.2011 г. на началника на Митница Русе, с което е уведомена, че процесните акцизни стоки - 2890 кутии цигари - могат да бъдат върнати след облепване с валиден към момента на връщането им български акцизен бандерол. При тази фактическа установеност съдът е приел иска за неоснователен, тъй като задължението за връщане в случая е възникнало непосредствено от правните норми. След отмяната на наказателното постановление административният орган е бил лишен от фактическо основание да задържи предмета на деянието, счетено от него за административно нарушение. С издаването на отказа за връщане на тютюневите изделия обаче, обективиран в писмо № Ш94/0002/10/24.03.2011 г. на началника на Митница Русе, това фактическо основание отново е възникнало, а отказът представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 АПК, който не е бил оспорван. До отмяната на това писмо ищецът не може да претендира връщането на тютюневите изделия, а още по-малко - тяхната равностойност. Решението е правилно като краен резултат и ще следва да бъде оставено в сила при следните допълнителни съображения: Пред първоинстанционния съд е заведена искова молба от едноличния търговец срещу Агенция "Митници", с която се претендира ответника по иска да бъде осъден да заплати на ищеца, на осн. чл. 1 от ЗОДОВ, имуществени вреди в размер на 13 348 лева и законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане на сумата, както и разноските в производството. В обстоятелствената част на молбата се твърди, че вредите са настъпили от отказа на административния орган да върне задържаните (в същност отнетите в полза на Държавата) в хода на административно-наказателното производство акцизни стоки - цигари. По делото не се спори, че на ЕТ "ЮГ - Шенур Салим" е било наложено административно наказание - глоба и отнемане в полза на Държавата на акцизни стоки по ЗАДС и че това административно наказание е било отменено, като незаконосъобразно, с влязъл в сила съдебен акт. Въпреки това така изложената претенция е неоснователна, както правилно е приел съда от първата инстанция пред вид особената правна природа на производството по налагане на административни наказания. Налагането на административно наказание по реда на ЗАНН протича в две фази: В първата фаза се установява административното нарушение чрез съставянето на административен акт и въз основа на него се образува административно-наказателното производство. Спецификата на административните нарушения като вид правонарушения се състои в това, че те засягат реда на функционирането на държавното управление. Това предопределя и характера на правните субекти, имащи право на "реакция" на "преследването" им - това е държавната администрация като цяло. Образуването на административно-наказателните производства се поверява на компетентни длъжностни лица, т. е. на длъжностни лица от системата на централните и териториалните органи на държавно управление, съответно контролиращи спазването на различните административно-правни режими. Съставеният акт за установяване на административно нарушение е акт с констативно значение - той служи като предпоставка за издаването на друг акт - наказателно постановление. Този акт разкрива сложно функционално съдържание: от една страна наказателното постановление установява официално факта на извършеното административно нарушение; от друга - чрез него, по официален ред, се отправя обвинение към конкретно лице, че е извършило правонарушение от категорията на административните нарушения и от трета - чрез него определен административно-наказващ орган се ангажира да се произнесе по обвинението като упражни своите административно-наказателни правомощия. С други думи, образуването на административно-наказателно производство има за своя главна и непосредствена цел реализирането на административно-наказателната отговорност на дееца. Втората фаза на производството е свързана с налагането на административното наказание и започва от момента, в който наказващият орган е получил административно-наказателната преписка, изпратена от актосъставителя, и приключва с произнасянето на наказващия орган (който може да наложи наказание, да не наложи такова или да прекрати производството). В административно-наказателния процес понятието "наказващ орган" се свързва с правомощието на определена администрация, дадено й от закона, да осъществява държавната наказателна репресия спрямо извършителите на административни нарушения. Спецификата на тези неправомерни деяния налага бърза реакция срещу тях, която не може да се обезпечи от системата на съдебния апарат и неговата сложна и дълга процедура за налагане на наказания. Това е така, тъй като характерът на тези деяния, в сравнение с престъпленията, разкрива значително по-малка степен на обществена опасност и от друга страна - те са вредни за нормалното и редовно функциониране на различни административни служби, предназначени да задоволяват определен държавен и обществен интерес. Налагането на административно наказание посредством издаването на наказателно постановление не е типична административна дейност: Административно-наказващият орган не може да се сезира сам - той трябва да бъде сезиран от актосъставителя. Следователно той действа на принципа на съдебните органи - само чрез сезиране. Решението, което взема също не е израз на типична административна дейност - води се "спорно" производство (събират се доказателства), а произнасянето по такова спорно производство също наподобява дейността на съда. С произнасянето наказващият орган решава "правен спор", в случая административно-наказателно-правен (има ли извършено нарушение, кой го е извършил, за вината и т. н.). Ето защо, доктрината приема, че наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. Чрез наложеното административно наказание наказващият орган реализира държавната наказателна репресия - едно лице бива признато за виновно в извършването на правонарушение, в случая административно нарушение. Правораздавателният или юрисдикционен характер на извършената дейност окачествява органа, който я осъществява - административно-наказващия орган, като особена административно-наказателна юрисдикция. Такъв характер (юрисдикционен) има и самото наказателно постановление. Оттук произтича и смесеният характер на оспорването на наказателните постановления: 1. Първоинстанционното производство по обжалване на наказателни постановления се развива по реда на ЗАНН и пред общите съдилища (чл. 59 - чл. 63); 2. Решението на районния съд, с което се потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, но по реда на глава дванадесета от АПК (чл. 63 от ЗАНН). Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като основателността на иска предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя и кумулативно налични предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт; незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; да е/са отменен/и по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Като се има пред вид казаното по-горе за правната природа на наказателното постановление се налага извод, че отговорността за вредите, произтичащи от такъв род актове следва да се реализира по общия исков ред. За да стигне до този извод съдът изследва въпроса какъв е вида на акта, обявен за незаконосъобразен и в какво си качество е действал органа, който го е издал, тъй като в законодателната уредба е налице празнота. В конкретния случай се претендират вреди за търговското дружество, настъпили в следствие незаконосъобразен акт, издаден от длъжностно лице от Агенция "Митници". Тъй като в конкретния случай административно-наказващият орган действа като особена административно-наказателна юрисдикция претърпените вреди - както имуществени, така и неимуществени - нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Случаят не попада и в хипотезата на чл. 2 на същия закон - ЗОДОВ, тъй като той предвижда отговорност за Държавата за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, но не и на административно-наказващите органи, от незаконно... налагане на административно наказание, когато... административното наказание (бъде) отменено". Следователно, за страната остава единственият възможен изход и той е да търси репариране на понесените вреди по общия ред на ЗЗД, като вреди произтичащи от "непозволено увреждане" - т. е. на онзи правен институт, който урежда последиците от увреждане на лични или материални блага при нарушение на общата забрана на закона да не се вреди другиму. В тези случаи деликвентът дължи обезщетение за причинените морални и материални вреди, лихви и т. н. Предвид развитите по-горе съображения искът на касатора правилно е бил отхвърлен, тъй като нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не намира приложение. По изложените съображения съдебното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,