Решение № 13765 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4893/2009 г.

Решение № 13765 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4893/2009 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Пламен Димитров Чакъров от гр. София против заповед № К-897 от 24.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издадената заповед и търси нейната отмяна, както и разноски по делото. Жалбата е обоснована със следните твърдения, съдържащи се в самата жалба и подържани в хода по същество и представените писмени бележки от адв. Атанасов, в качество му на процесуален представител на жалбоподателя: на първо място - заповедта била издадена след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР; на второ място - опорочаване формата на издадената заповед с оглед пропуска на дисциплинарно наказващия орган да посочи извършителя на нарушението и това, че актът не съдържа нито времето нито обстоятелствата, при които е извършено нарушението, т. е. конкретните нормативни разпоредби, които са нарушение от жалбоподателя; на трето място - липса на мотиви относно виновно поведение на наказания при приетото от разследващата комисия, че Чакъров е предприел изискуемите от нормативните документи мерки за съхранение на веществени доказателства и в частност на задържаните автомобили (нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК); на четвърто - нарушен е принципа на личната дисциплинарна отговорност защото виновното поведение по охраната на паркираните задържани и служебни автомобили около 04 РПУ е на други, по-ниско стоящи в йерархическо отношение служители, които не са изпълнили подписани от жалбоподателя задължения в Инструкция рег. № 2051/23.01.2008 г.; на пето - в заповедта не е обсъдена формата на вината и вида на наказанието което е несъответно на дължимото поведение-нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР и защото вида на наказанието е определено в нарушение на приципи на законност, съразмерност и истинност. Ответната страна не е изразила становище по жалбата. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение намира за установено следното: Жалбата е редовно подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт, в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалвана заповед министъра на вътрешните работи е наложил на Пламен Димитров Чакъров дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, в качеството му на началник на 04 РПУ на МВР при Столична дирекция на вътрешните работи, категория Б-комисар. Фактическо основание за налагане на наказанието дисциплинарно-наказващия орган е посочил, че в качеството му на началник на 04 РПУ е допуснал пропуски в организацията, ръководството и контрола на структурните звена в 04 РПУ към СДВР по съхранение на веществени доказателства и разследването по досъдебни производства, в резултат на което на 21.11.2008 г. в гр. София повторно и противозаконно е отнет, иззет по досъдебно производство лек автомобил марка "БМВ-Х6" с ДР № са 18 19 НВ. Органа е приел, че е налице неправомерно поведение съставляващо неизпълнение на служебни задължения, представляващо нарушение по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР. За установяването на фактическата обстановка, органа изцяло се е позовал на данните, събрани в проведено дисциплинарно производство, съдържащи се в справка рег. № 2884/13.02.2009 г. по описа на СДВР. Дисциплинарното производство е започнало с издаването на представената по делото заповед с рег. № К-351/27.01.2009 г., с която дисциплинарнонаказващия орган е предприел първите действия за установяване на нарушението, чрез назначаване на комисия за проверка на постъпили предварителни данни - справка рег. № 4603/19.12.2008 г. на дирекция "Инспекторат" - МВР. За започналото производство, Чакъров е бил запознат срещу подпис на 29.01.2009 г. Конкретен повод за започналото производство е постановление на военноокръжен прокурор на Военноокръжна прокуратура-София за неправомерно поведение на служители от 04 РПУ в СДВР довело до повторно противозаконно отнемане на веществено доказателство оставено за съхранение на специализиран паркинг пред 04 РПУ-СДВР (МПС, лек автомобил "БМВ" Х6 с рег. № СА 18 19 НМ). В хода на производството са приобщени и писмени доказателства установяващи предприети действия от наказания във връзка с провежданата от него организация на работа в полицейското управление сред които не се съдържат данни за предприети такива конкретно по охрана на паркираните иззети и задържани автомобили на паркинга пред РПУ с оглед усложнената обстановка по ул. "Миджур". По делото е представена и справка № Я 2884/13.02.2009 г. изготвена от комисията назначена със заповед № К-351/27.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи. Същата съдържа подробно обсъждане на събраната в хода на проверката информация, а именно: По заявителски материал от 11.11.2008 г. е започнало досъдебно производство № 3526/08 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346 от НК - противозаконно отнемане на процесния лек автомобил. На 21.11.2008 г. при извършено претърсване на гараж в квартал "Фондови жилища" автомобила е намерен, иззет и към 17, 40 ч. паркиран пред 04 РПУ - СДВР на ул. "Миджур" пред № 53. На същия ден към 20, 38 ч. служители на 04 РПУ са установили, че автомобила отново противозаконно е отнет от мястото, където бил паркиран пред 04 РПУ, ул. "Миджур" № 53. В последствие в резултат на оперативно издирвателни мероприятия на 13.01.2009 г. е бил намерен изоставен в с. Делян, община Дупница, в изправност, без липси и повреди. Комисията е счела за установено, че са изпълнени всички необходими действия по записване на автомобила в съответните книги (книгата на постовия и книгата за задържани автомобили) и за всички действия относно него са уведомени съответните длъжностни лица, без наказания в качеството му на началник на 04 РПУ, поради това, че на 21.11.2008 т., в 15, 30 ч. е напуснал полицейското управление по лични причини. Прието е, че охраната на паркираните задържани автомобили около 04 РПУ е осъществявана съгласно Инструкция рег. № 2051/23.01.2008 г. Конкретно за паркинга охраната е изпълнявана от пост № 3, който е бил обособен в пространството между ул. "Крум Попов", ул. "Миджур", ул. "Равнец" и ул. "Развигор" и осъществявана от един постови полицай, който извършвал периодичен обход на поста. Прието е че последния не е имал практическа възможност за пряка охрана и непрекъснато наблюдение върху всички задържани автомобили, тъй като при обхода на другите две страни на 04 РПУ, той няма видимост към задържаните автомобили. Освен това на ул. "Миджур", въпреки, че е обозначена със знак "Забранено минаването", се позволява свободно движение на граждани, които минават покрай задържаните автомобили. Така установената фактическата обстановка по приемане, съхраняване и охрана на процесния автомобил и паркинг не е спорна. На наказания е връчена покана рег. № 1718/29.01.2009 г. за даване на писмени обяснения в срок до 3.02.1009 г., на която дата са приети такива - писмените обяснения са входирани с вх. № Я 2786/3.02.2009 г. В дадените писмени обяснения пред назначената комисия, посочва, че задържаните след 15, 30 ч. автомобили се охранявали съгласно Инструкция рег. № 2051/2008 г. и достъп на външни лица до тях няма, освен ако съответните длъжностни лица не си изпълняват вменените им в инструкцията задължения в предвид на това че по ул. "Миджур" преминавали граждани. След получаване на справката, министърът на вътрешните работи е издал заповед № К-897/24.02.2009 г. с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на служителя на 25.02.2009 г., с отбелязване от негова страна, че не се намира в законоустановен отпуск. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. По делото е безспорно и страните не спорят, че на в деня на приемането на паркинга пред 04 РПУ на иззетия и задържан автомобил същия е бил повторно противозаконно отнет. Спорно е това налице ли е неправомерно поведение на наказания относно изпълнение на служебните му задължения в качеството му на началник на полицейското управление. Според обясненията на наказания, поддържани и в писмената защита на повереника му пред съда, няма неизпълнение от негова страна на служебни задължения. От своя страна, административния орган, възприемайки констатациите от обобщената справка, е приел, че комисар Плавен Димитров Чакъров - началник на 04 РПУ, не е изпълнил служебните си задължения, като е допуснал пропуски в организацията, контрола и взаимодействието между отделните структурни звена в РПУ, в резултат на което е настъпил вреденосен резултат - повторно противозаконно отнемане на вече иззето МПС. Съдът изцяло кредитира извода на органа, че самия факт на допускане на противозаконното отнемане на веществено доказателства говори за пропуски в организацията, контрола и взаимодействието между отделните структурни звена в Районното управление, имащи служебни задължения по опазване и съхранение на веществените доказателства, в часност на процесния задържан лек автомобил. Несъстоятелен и недоказан е аргумента, че вредоносния резултат е настъпил единствено и само поради виновно поведение на съответни длъжности лица и, че вредоносния резултат е настъпил именно поради неизпълнение на служебни задължения на същите въпреки предприетите от Чакъров действия по организация и контрол. Това е така защото началникът на Районното управление организира, ръководи, контролира и отговаря за дейността на личния състав на територията на РПУ. Практическата невъзможност за пряка охрана и непрекъснато наблюдение върху всички задържани автомобили при обход на пост № 3, липсата на постоянна видимост към задържаните автомобили и допуснатото свободното движение на граждани по ул. "Миджер" и покрай задържаните автомобили, е усложнена фактическа обстановка. Тя е постоянна и трайно установена такава което предполага други специфични задължения на наряда, съгласно глава VIII на Инструкция рег. № 2051/23.01.2008 г. В този ред на мисли правилно административния орган е приел, че началника на 04 РПУ е допуснал пропуски в организацията, ръководството и контрола на структурните звена в ръководеното от него РПУ. Самия жалбоподател в обясненията и в жалбата признава, че на ул. "Миджур", въпреки, че е обозначена със знак "Забранено минаването", се позволява от постовите свободно движение на граждани, които минават и покрай задържаните автомобили. Наред с това в нарушение на забраната разпоредена със заповед № з-2031/30.04.2004 г. жалбоподателя е допуснал паркирането на иззети автомобили на паркинга пред 04 РПУ, като при това не е осъществил необходимия контрол по охрана на специализирания паркинг. Що се касае до твърденията за порок във формата на заповедта, в смисъл на непълни мотиви относно фактическите и правни основание за издаването й, то същите не могат да бъдат споделени. Наказващия орган е индивидуализирал нарушителя (началника на 04 РПУ), конкретизирал е нарушението (неизпълнение на служебни задължения за контрол върху структурни звена в същото РПУ) и ги е обосновал с изготвената справка. Доказателство за мотивиране на заповедта е факта на оспорване от Чакъров на всички приети от органа фактически и правни констатации в оспорената заповед. В тежест на последния е да опровергае приетото в оспорената заповед с доказателства за конкретно предприемани и реализирани действия по ръководството и контрола на специализираните звена по охрана на специализирания паркинг с оглед константната усложнена обстановка по охраната му, но такива доказателства не са ангажирани. Второто поддържано основание за отмяна, че заповедта не била мотивирана е голословно. Дисциплинарнонаказващия орган изрично в оспорваната заповед е препратил към справка № рег. № 2884/13.02.2009 г., от чието съдържание е видно как е обсъден събрания в хода на производството доказателствен материал и въз основа на кои доказателства е установено дисциплинарното нарушение. Неоснователни и бланкетни по своя характер са твърденията, че наказанието е наложено за невиновно поведение само на "факт от обективната действителност". В предвид установеното при проведеното дисциплинарно производство твърдението е голословно както и това за нарушаване принципа на законност, съразмерност и истинност, включително и немотивиране срока на наложеното наказание като съответно на неправомерното поведение с оглед длъжността и категорията на служителя. Жалбоподателят не посочва и не търси доказване на определени факти, които са относими към случая, а с отричане на приетото за установено цели опровергаването му. Твърдението за нарушение на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е също неоснователно. Съгласно тази норма дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Сроковете не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Нарушението се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя - чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР. От това определение следва изводът, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато на компетентния административен орган са станали известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието или бездействието, времето и мястото на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и формата на вината му. В случая наказващият орган се е позовал на справка № 2884/13.12.2009 г., с която е установено нарушение от страна на жалбоподателя. Тъй като оспорената заповед е от 24.02.2009 г., същата е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Доказаната законосъобразност на оспорваната заповед, предполага и неоснователност на заявените в жалбата и в хода по същество претенции от страна на Чакъров за присъждане на разноски. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение на основание чл. 172, ал. 2 от АПК