Решение № 5318 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2465/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие против решение 7826 от 14.12.2023 г. по адм. дело 4293 / 2023 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед 202 от 19.04.2023г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Д. Димитров е прекратено на основание чл. 106, ал.1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) съкращаване на длъжността, считано от 20.04.2023г. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, като му се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. Димитров, представляван от адв. Пелев, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като на адв. Пелев се присъди възнаграждение съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Крайният извод на административния съд за отмяна на заповед 202 от 19.04.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , поради нарушение на материалноправни разпоредби и на целта на закона е правилен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. По делото е установено, че със заповед 201/ 19.04.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие Димитров е допуснат да изпълнява, считано от 18.04.2023 г., длъжността директор на дирекция Противодействие на измамите позиция, която същият заема до уволнението си със заповед 450/14.06.2022 г., отменена с решение 5447/15.09.2022 г. по адм. дело 6678/ 2022 г. на Административен съд София град, влязло в сила на 05.04.2023 г. с решение на Върховния административен съд по адм. дело 234/2023 г. На същата дата органът по назначаването отправя до служителя три предложения за изменение на служебното правоотношение, като дава на служителя възможност да заеме някоя от посочените в офертите експертни длъжности в различни административни структури. Със заповед 202/19.04.2023 г., предмет на оспорване, служебното правоотношение на Димитров отново е прекратено, считано от 20.04.2023г., на основание чл. 106, ал.1, т. 2 ЗДСл- съкращаване на длъжността, като в мотивите органът по назначаването се позовава на ПМС 418/14.12.2022г. С постановлението е изменен Устройствения правилник на Държавен фонд Земеделие , като дирекция Противодействие на измамите е закрита и е създадена дирекция Специализирани проверки и последващ контрол . Във връзка със структурните промени е утвърдено ново длъжностно разписание и считано от 01.01.2023г. длъжността директор на дирекция Противодействие на измамите , заемана от Димитров преди уволнението е премахната. При тези факти следва да се приеме, че обжалваната заповед 202/ 19.04.2023г. е издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като последица от фиктивното изпълнение на задължението на органа по назначаването по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, тъй като в противоречие със смисъла и целта на разпоредбата, служителят е възстановен на несъществуваща длъжност. Извършените месеци по-рано структурни промени и утвърденото, считано от 01.01.2023г., ново длъжностно разписание на Държавен фонд Земеделие не обосновават материалноправните предпоставки на съкращението по отношение на Димитров, тъй като не установяват промени в длъжностното разписание, настъпили след възстановяване на служителя, в резултат на които длъжността е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания. Същевременно посочени структурни и длъжностни промени не освобождават органа по назначаването от задължението да изпълни влязлото в сила съдебно решение и ако длъжността не съществува, да предложи на служителя да заеме реално съществуваща длъжност по действащото длъжностно разписание, съответна на заеманата преди това по наименование, функции и изисквания, а в случая това не е направено. Както административният съд правилно приема, оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата в съответната администрацията, като се създадат условия за изпълнение на дейността от по-малко на брой служители. Към датата на издаване на заповедта, реални промени за оптимизиране на работата на администрацията по посочения начин не са предприети, а фиктивно е съкратена длъжност, която не съществува по длъжностното разписание. Следователно действията на органа по назначаването са предприети в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал.1 АПК, тъй като не са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, а към предприемане на действия, привидно с тази цел, чийто единствен смисъл е прекратяване на служебното правоотношение на конкретен служител. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение на задължението по чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Обсъдени са събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, а съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. Поради всичко изложено Върховният административен съд, второ отделение, приема, че решението на Административен съд София град е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, доказателствата за осъществена безплатна правна защита в съдебното производство пред настоящата инстанция (пълномощно и договор за правна помощ) и направеното искане, на адв. А. Пелев от САК, процесуален представител на ответника по касационната жалба Д. Димитров, следва да бъде определено възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в минималния размер, предвиден в Наредбата 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения и на основание чл. 8, ал. 3 от наредбата, Държавен фонд Земеделие следва да заплати на адв. Пелев сумата 1000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство. Разноски за държавна такса не следва да бъдат присъждани на страната, поради липсата на задължение за ответника в касационното производство да заплаща такава за водене на делото. По тези съображения, Върховният административен съд, второ отделение,