Решение № 610 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9577/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Л. Г. против решение 10251/28.6.2024г. постановено по адм. д. 2900/2024 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлено оспорването на касатора срещу Заповед РД-14-128 от 22.2.2024г. на министъра на културата, с която е прекратено служебното й правоотношение за длъжността Директор на Дирекция Обществени поръчки на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата, че не е налице първоначално назначаване като държавен служител. Позовавайки се на удостоверение за класиране и пенсия рег. 7853/7.1.2001г. твърди, че вече е заемала такава длъжност: от 21.3.1984 г. до 1.3.1993 г. като стенограф в Главно следствено управление и Национална следствена служба всичко 8 години, 11 месеца и 10 дни; в периода 1.3.1993г. до 1.2.1995г. на офицерска и сержантска длъжност - 1 година и 11 месеца; от 1.2.1995 г. до 1.10.1996 г. като помощник следовател в органите на МВР и Специализираната следствена служба 1 година и 8 месеца; от 1.10.1996 г. до 27.7.1998 г. помощник следовател в Столична следствена служба и в периода 19.7.1999г.-20.11.2001г. следовател в същата следствена служба. В допълнение към касационната жалба, твърди, че заповедта не е мотивирана и че не е изследван въпроса дали не е налице превратно упражняване на власт. В пледоария по същество поддържа касационната жалба и допълнението към нея по съображения идентични с изложените. Към касационната жалба е приложена съдебна практика. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът министър на културата, в писмен отговор чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира оставяне на оспореното решение в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. При установена в пълнота фактическа обстановка, АССГ е достигнал до законосъобразни изводи, довели до отхвърляне на оспорването. По делото няма спор по фактите. Установено е, че г-жа Г. със заповед Д 14-1779 от 20.12.2022г. е назначена на длъжността директор на дирекция Обществени поръчки в Министерството на културата, че е встъпила в длъжност на 1.3.2023г., че на 28.2.2024г. е издадена процесната заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, считано от 29.2.2024г. в едногодишния срок по чл.12,ал.1 от ЗДСл. Не се спори и факта на заемане на посочените по-горе длъжности през описаните периоди. Както правилно Административен съд София град е определил, спорният въпрос е дали със заповедта от 20.12.2022 г. касаторът за първи път е назначен за държавен служител и в частност дали описания по-горе стаж в Главно следствено управление, НСС, в органите на МВР, в Специализираната следствена служба и в Столичната такава следва да бъде приет за стаж като държавен служител. Съдът от първа инстанция е дал отрицателен отговор на втория въпрос, приел е че на 1.3.2023 г. г-жа Г. е встъпила за пръв път на държавна служба и че прекратяването на служебното й правоотношение в хипотезата на чл. 12 от ЗДСл е законосъобразно. Така постановеното решение е правилно. Според чл. 2, ал. 1 от ЗДСл държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия, а ал. 2 регламентира, че длъжностите, които се заемат от държавните служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник." Самият Закон за държавния служител, съдържащ дефиницията цитирана по-горе, е част от позитивното право считано 28.8.1999г. Едва с изменението на чл. 192, ал. 1 ЗМВР /отм./ (ДВ, бр. 29 от 7.4.2000 г. в сила 11.4.2000 г.) е въведена организация на личния състав на МВР, приравнена на организацията на държавната администрация. Нормативно е установено, че личният състав на МВР се състои от държавни служители, които могат да бъдат офицери, сержанти и граждански лица и лица, работещи по трудово правоотношение. Създадената със същото изменение норма на § 89 от ПЗР на ЗМВР /отм./ изрично подчертава, че на заварените на работа офицери и сержанти в дирекциите и институтите по чл. 192, ал. 2 званията се премахват и те преминават към категорията на държавни служители - граждански лица. Служебните правоотношения с тези лица не се прекратяват, а се преобразуват. Анализът на цитираните правни норми сочи, че за служебен стаж би се зачел стажът в системата на МВР след 11.4.2000 г. В този смисъл са решение 4207/4.4.2017г. по адм. дело 1433/2017 г. на ВАС 5-чл. състав, решение 6094/2.5.2011г. по адм. дело 2037/2011 г. на ВАС, както и цитираното в касационната жалба и приложено към същата решение 2691/26.2.2013 г. по адм. дело 6947/2012 г. на ВАС. Касаторът не е заварен от посоченото изменение на служба в МВР и няма стаж в МВР след 11.4.2000г., който би могъл да бъде зачетен като служебен стаж. Положения преди посочената дата стаж в МВР не представлява служебен стаж по смисъла на ЗДСл. От удостоверение за класиране и пенсия е видно, че към момента на влизане в сила на ЗДСл г-жа Г. е била следовател в Столична следствена служба /19.7.1999г.-20.11.2001г./ По това време в сила е бил Закона за съдебната власт /отм. 2007/, според който следователите са магистрати, а окръжните следствените служби, сред които и Столичната следствена служба, в която е осъществявала дейността си касаторката, са част от съдебната система. В същия смисъл е и нормата на чл. 128. от Конституцията на Република България в първоначалната й редакция /преди изменението през 2006 г./ според която следствените органи са в системата на съдебната власт. Магистратите, в това число следователите, макар че осъществяват държавна служба в широкия смисъл на това понятие, не са държавни служители по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл. В този смисъл е и тълкуването дадено в Решение 9 от 22.10.2013 г. на КС по к. д. 18/2013 г., съгласно което конституционното понятие за "държавна служба" по смисъла на чл. 68, ал. 1 от Конституцията е с различен обхват и със значително по-широко съдържание от това за "държавен служител" по чл. 116 от Конституцията, легално дефинирано с нормата на чл. 2, ал. 1 ЗДЗСл. В заключение стажът на касатора в системата на МВР като положен преди изменението на чл. 192, ал. 1 ЗМВР /отм. в сила 11.4.2000 г./, както и прослуженото време като следовател Столична следствена служба /19.7.1999г.-20.11.2001г./ не представляват служебен стаж. На 1.3.2023 г. г-жа Г. е встъпила за пръв път на държавна служба, поради което е приложима хипотезата на чл. 12 от ЗДСл и прекратяването на служебното й правоотношение с процесната заповед е законосъобразно. Като е отхвърлил оспорването Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция в размер 100,- лева юрисконсултско възнаграждение. За производството пред първата инстанция такова вече е присъдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,