Решение № 10279 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6047/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Ловеч против Решение № 552/08.04.2026 г., постановено по административно дело № 316/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отменена негова Заповед № 18-8152/03.08.2022 г. и преписката е изпратена за ново произнасяне по подаденото от Г. Х. Д. заявление вх. № 01-331408/13.06.2022 г., при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона и съобразявайки разрешения спор за материално право. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда правни изводи по приложението на чл. 142 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на процесната заповед. Ответната страна Г. Х. Д. чрез адвокат Р. Димитрова оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение. Другата ответна страна А. К. Д., редовно призована, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Ловеч е заповед на Началника на СГКК – Ловеч, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, във връзка с чл. 54, ал. 2 и ал. 4 ЗКИР, с която е отказана изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Луковит, обл. Ловеч, съгласно проект за изменение за поземлени имоти с идентификатори 43058.700.616 и 43058.700.617 по заявление рег. № 01-331408/13.06.2022 г. от Г. Х. Д.. За да откаже заявеното изменение, състоящо се в промяна на границата между двата поземлени имоти, така, че същите да съвпаднат с регулационните линии на урегулираните поземлени имоти по действащия регулационен план на [населено място], органът е приел наличие на спор за материално право и невъзможност да се определят местоположението и границите на имотите спрямо обема на правото на собственост. В хода на съдебното производство пред административния съд е било образувано гражданско дело по предявен от Г. Д. против А. Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, което е приключило с влязло в сила Решение № 138/11.11.2025 г. по гр.д. № 307/2023 г. по описа на Районен съд – Луковит. С това решение е разрешен със сила на присъдено нещо съществуващият между собствениците на двата поземлени имоти спор за материално право, като е признато за установено по отношение на А. К. Д., че Г. Х. Д. е собственик на реална част от 12 кв.м., заключена между буквите А, Б и В, оцветена в сиво на скица-проект към СТЕ, която е идентична със скица–проект № 15-872589/03.08.2022 г. на СГКК – Ловеч за изменение на поземлени имоти с идентификатори 43058.700.616 и 43058.700.617, като описаната реална част погрешно е заснета в границите на [имот номер], вместо в границите на [имот номер] по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-1909/28.11.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Именно този факт е мотивирал съдът да приеме незаконосъобразност на оспорената заповед, да я отмени и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване с разрешения от общия съд спор за материално право. С оглед изложеното, неоснователен се явява основният довод, развит в касационната жалба за това, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК и не е следвало да отчита влязлото в сила решение на гражданския съд, тъй като това е последващо настъпил факт. Действително, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява спрямо фактите, настъпили към момента на издаването му, но в ал. 2 на чл. 142 АПК е разписано изключение от този принцип, съгласно което установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Има се предвид не само ново установени, но и ново настъпили факти, които биха имали значение за материалната законосъобразност на административния акт. В конкретния случай такъв нов факт се явява разрешеният спор за материално право от гражданския съд, който премахва пречката по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за заявеното изменение на кадастъра, поради което правилно съдът го е съобразил при преценката за материалната законосъобразност на заповедта. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материални закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна Г. Х. Д. следва да се присъдят сторените от нея разноски в доказан размер от 400 евро за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,