Решение № 12857 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1621/2015 г.
ВАСIV отделение01.12.2015 г.докладчик Добринка Андреева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2138 от 9.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1295/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на кмета на община - Поморие, за разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12857 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1621/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община - Поморие, подадена чрез процесуалния представител адв. Д. Гроздев, против решение № 2138 от 9.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1295/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № РД-16-418/2.06.2014 г., отменяща заповед № РД-16-367/14.05.2014 г. за определяне на участника, спечелил търг за отдаване под наем на недвижим имот - общинска собственост, находящ се в гр. Поморие. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът релевира възражения, че съдът, в нарушение на чл. 11, ал. 1 ЗОбС неправилно е приел, че няма право да отмени неоспорената заповед, предвид "достатъчно основателната информация", че спечелилият търга участник - СМДЛ "Рамус" ООД, ще използва имота не по предназначение. Счита, че не е налице и второто, преценено от съда като самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед, нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като по преписката имало документ, а именно докладната записка на служител в общината, в която били изложени фактическите основания за издаването и?. Моли да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорената заповед. В откритото съдебно заседание пред ВАС и в писмена молба касационният жалбоподател, чрез процесуалния представител адв. Д. Гроздев, поддържа жалбата, излага допълнителни съображения, изведени от удостоверението за актуално състояние на СМДЛ "Рамус" ООД и претендира присъждане на разноски. Ответникът - Самостоятелна медико диагностична лаборатория "Рамус" ООД не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, че съдът е обсъдил всички релевантни обстоятелства, свързани с правния спор относно законосъобразността на заповедта и въз основа на тях е направил обосновани изводи. Намира за правилно приетото от първоинстанционния съд, че административният орган е действал в нарушение на нормите на чл. 99 от АПК, като е преразгледал влязъл в сила административен акт. Счита, че нормата на чл. 91 от АПК в разглеждания случай е неприложима, доколкото получените устни сигнали не отговарят на изискванията на чл. 150 от АПК. Намира за неоснователно касационното възражение за нарушаване на чл. 171, ал. 4 от АПК, доколкото случаят е бил изяснен от фактическа страна и не е било необходимо събирането на нови доказателства. Предвид на това счита, че съдът е направил обоснован извод за неправилно прилагане на закона и правилно е отменил заповедта. Преценява обжалваното решение за нестрадащо от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи неговата отмяна, предлага да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория" - Рамус ООД, със седалище гр. София, представлявано от Р. Михайлов, против Заповед № РД-16-418/2.06.2014 г. на кмета на Община Поморие, с която последният отменил своя заповед № РД-16-367/14.05.2014 г., определяща оспорващото дружество за спечелило търга участник за отдаване под наем на недвижим имот - общинска собственост, представляващ лекарски кабинет, състоящ се от две помещения, находящи се в триетажна сграда с идент. № 57491.501.296.1 по кадастралната карта на гр. Поморие. За да отмени оспорената заповед съдът установил, че с Решение № 919/11.03.2014 г. Общински съвет - Поморие възложил на кмета на Община Поморие да проведе публичен търг с явно наддаване, за отдаване под наем за срок от пет години на посочения по-горе имот - публична общинска собственост, при определена начална тръжна цена и стъпка на наддаване, както и че публичният търг е бил проведен в изпълнение на това решение, съобразно разпоредбите на ЗОбС, ЗМСМА и Наредба № 1 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Поморие. Установил още, че със заповед № РД-16-367/14.05.2014 г. кметът на Община Поморие обявил единственият участник - СМДЛ "Рамус" ООД за спечелил търга и тази заповед не е обжалвана. На трето място установил, че в депозирана от Д. Вечева - началник на отдел "ОСУСТ", на кмета на Община Поморие докладна записка с вх. № 93-42-20 от 2.06.2014 г. било посочено, че във връзка с проведения търг е постъпило устно възражение от д-р Цв. Цветков - управител на МБАЛ и д-р Т. Атанасова - представител на АПМП "Здраве 2000" ООД, които изразили опасения, че СМДЛ "Рамус" ООД вероятно ще използва помещенията не по предназначение, а за манипулационна и са направили искане за отмяна на заповедта от 14.05.2014 г., както и че само въз основа на тази докладна записка и без обективни данни по преписката, и само на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, кметът на общината издал оспорения акт, с който отменил своята предходна заповед /№ РД-16-367/14.05.2014 г./ При тези данни съдът е преценил, че на първо място в нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, не е уредено правомощие на кмета на общината да издава заповеди за отмяна на свои актове от проведена тръжна процедура. Наред с това обосновал съображение, че в АПК са уредени няколко хипотези, в които е допустимо административният орган да отмени своя акт, но нито една в случая не е налице, тъй като чл. 91, ал. 1 от АПК допуска отмяна на индивидуален административен акт от органа, който го е издал, но във фазата на оспорването му по административен ред; а нормата на чл. 156, ал. 1 от АПК допуска такава само във фазата на обжалването по съдебен ред, каквито хипотези преценил, че настоящият случай не очертава, предвид липсата на жалба-както по административен, така и по съдебен ред срещу предходната заповед. На трето място посочил, че последната хипотеза, предвидена в чл. 99, ал. 1 от АПК, допуска отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт от органа, който го е издал, но при наличие на изрично посочените в нормата предпоставки. За която и де е от последните в конкретния случай приел, че няма посочени твърдения, а и доказателства. Наред с горното съдът обосновал и извод за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, предвид липсата на изложени в заповедта фактически основания за издаването й. Това съображение основал на факта, че устните възражения на управителя на МБАЛ и на представителя на АПМП "Здраве 2000" ООД, че обектът "ще се ползва не по предназначение" от спечелилия участник, без обективни данни в тази връзка, водят до неяснота на съображенията на административния орган за издаване на акта, което преценил за второ отменително основание - чл. 146, т. 3 от АПК. Предвид на това обосновал краен извод за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до незаконосъобразност на оспорената заповед, с оглед на което я отменил. Постановеното решение е правилно. Тук е мястото да се посочи, че освен общата норма на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, като правно основание за издаването на оспорената заповед, друга не е посочена. Административният съд правилно е приел, че при положение, че отмененият с процесната заповед акт, с който участник е определен за спечелил търга, не е оспорена нито по административен, нито по съдебен ред, отмяната й по реда на чл. 91, ал. 1, или оттеглянето й по реда на чл. 156, ал. 1 от АПК, са незаконосъобразни. Законосъобразен е и следващият му извод, че не е налице и хипотезата на чл. 99, ал. 1 от АПК, доколкото липсват данни, още по-малко доказателства, за наличие на някое от 7-те основания за отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт. Противно на твърдяното в настоящата жалба, обоснован е изводът на административния съд за наличие на основание за отмяна на оспорената заповед. Доводите на касатора не държат сметка, че по своята същност правото на отзив на административния орган по чл. 91, ал. 1 АПК не е контрол по административен ред, а определена от закона възможност органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт, което може да осъществи само при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от легитимирана страна, подадена в определен срок. Обоснован е правният извод на решаващият съд, че в случая липсва законовата предпоставка за постановяване на акт, с който органът може сам да отмени издадена своя заповед. Абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на отзив е редовно подадена жалба срещу постановен от органа административен акт. За да е редовна една жалба на първо място тя следва да е подадена от процесуално легитимирани лица и на следващо място да е подадена в предвидения преклузивен срок. Лицата, легитимирани да подадат жалба срещу заповед, с която се обявяват резултатите от проведен търг, са само участниците в тръжната процедура, а в случая, като основание за постановяване на оспорения акт, е посочено само, че след провеждане на тръжната процедура е изложено устно съображение от лица, впрочем процесуално нелегитимирани да подадат жалба срещу заповедта, с която е обявен резултат от проведената тръжна процедура. В този смисъл и напр. решение № 10723 от 15.10.2015 г. по адм. д. № 976/2015 г., IV отд. на ВАС. С оглед на тези съображения настоящият състав намира извода на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорената заповед на това основание, за правилен. Не намира опора в доказателствата по делото и закона и следващото възражение на касационния жалбоподател - за недопуснато от него съществено нарушение на административно-производствените правила. Противно на твърдяното, в настоящия случай е налице и това самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, тъй като липсата на изложени фактически основания за издаването й затруднява правото на защита, а и препятства осъществяване на контрол за законосъобразност. Затова е правилен изводът на съда, че допуснатото нарушение от административния орган е съществено, поради което съдът правилно е приел, че административният акт е незаконосъобразен и по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Поради това е неоснователен и вторият довод в касационната жалба. Твърдението, че съдът е посочил, че сезиращата го жалба е процесуално допустима, но неоснователна, е верно-видно от последен абзац на стр. 1 от мотивите на решението, но предвид изложените съображения за незаконосъобразност на заповедта, настоящият състав намира, че се касае за техническа грешка, непредставляваща основание за отмяна на обжалваното решение. Предвид изложените по-горе съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира то да е нищожно или недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,