Решение № 15801 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2009 г.
ВАСI отделение21.12.2009 г.докладчик Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА р ешение № 100 от 8.6.2009 г., постановено по адм. дело № 70 по описа за 2009 г. на Административен съд Хасково. ОСЪЖДА началник митница Свиленград да заплати на "Метал Корпорейшън"ООД, представлявано от управителя Маргарита Христова сумата 700 лв. разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 15801 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник митница Свиленград, чрез процесуалния представител срещу решение № 100 от 8.6.2009 г., постановено по адм. дело № 70 по описа за 2009 г. на Административен съд Хасково, с което е отменено решение № 8000-0069 от 14.1.2009 г. на началник митница Свиленград, което е потвърдено с решение № 1-4414-0074 от 12.02.2009 г. на заместник-директора на РМД-Пловдив за определени публични задължения. Равива доводи както в касационната жалба, така и допълнително след съдебното заседание представени бележки от 17.12.2009 г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК и иска да бъде отменено и да се отхвърли жалбата на "Метал Корпорейшън" ООД, гр. Варна. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Метал Корпорейшън" ООД, представлявано от управителя Христова и процесуалния представител, я оспорва в представени по делото писмени бележки като представя и съдебно решение по аналогичен казус, и претендира заплащане на разноски за тази инсталация. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд са били актовете на митническата администрация - решение № 8000-0069 от 14.1.2009 г. на началник митница Свиленград, което е потвърдено с решение № 1-4414-0074 от 12.2.2009 г. на заместник-директора на РМД-Пловдив за определени публични задължения на "Метал Корпорейшън" ООД на основание чл. 201, ал. 1, б. "а", чл. 214, т. 1, чл. 232, т. 1, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 - антидъмпингово мито и ДДС съответно в размери на 2749, 12 лв. и 549, 83 лв. За внос на безшевни тръби от желязо с диаметър непревишаващ 168, 3 мм с произход Русия. За да отмени актовете съда е приел, че условие за прилагане на общностното право е то да бъде публикувано на националния език на държавата членка, който е и официален език. Което становище било изразено в решение на Съда на Европейските общности на 11.12.2007 г. и тъй като в настоящия казус са наложени задължения за заплащане на антидъмпингово мито и ДДС за осъществен на 20.8.2007г- внос на стока, произтичащи от акт на общностното право - регламент 954/206 г., който не е бил публикуван, то решенията са неправилни. Решението е правилно. Съдът е анализирал приложимите норми и е постанови едно обосновано решение. Макар той да е изчерпал въпроса относно приложимостта на общностното право, следва да се вземе становище от настоящата инстанция. Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В конкретния спор в тежест на административния орган е да докаже, че Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна, със Celex номер 32006R0954, публикуван в Официален вестник на Европейските Общности на 29.06.2006 г., към 5.10.2007 г., когато е осъществен процесния внос е бил публикуван на български език в Официалния вестник на Европейския съюз и съответно е приложимо право. По делото безспорно това не е доказано от страна на същия. Той се позовава на писмо изх. № 94-П-33 от 27.09.2009 г. на МП, в което е посочено, че всички актове на институциите на ЕС следва да се прилагат от датата на присъединяването, включително и цитираният регламент. Следва да се приеме при изложената фактическа обстановка, че посоченият регламент със Celex номер 32006R0954 не е публикуван на български език в Официален вестник на Европейските общности, което се установява и от служебна проверка на настоящия съдебен състав. Съвкупната преценка на разпоредбите на чл. 2 и чл. 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на България и Румъния в ЕС налага изводът, че задължението за изпълнение на актовете, които са приети от Европейските институции преди присъединяването на България се подчинява на общите условия за прилагане на общностното право, както е предвидено със самия акт за присъединяване. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 254 параграф 2 от Договора за създаване на ЕО следва да се приеме, че актовете приети от Европейските институции преди присъединяването на Република България са задължителни за изпълнение от техните български адресати, след публикуването им на български език в Официален вестник на ЕС. В посочения по-горе смисъл се е произнесъл и Съда на ЕО, който в решението си по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc, постановено по подобен казус, изрично е постановил, че чл. 58 от Акта относно условията за присъединяване към ЕС на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша и Република Словакия (идентичен с чл. 58 от ПРОТОКОЛА относно условията и договореностите за приемането на република България и Румъния в ЕС) не допуска задължения, предвидени в общностната правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на ЕС на езика на дадената нова държава членка, а той е един от официалните езици на ЕС, какъвто безспорно е и българския език, да могат да се налагат на субекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. Към момента на осъществяване на процесния внос на стоки 20.08.2007 г., Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна към тази дата, не е бил публикуван на български език в Официалния вестник на Европейския съюз, съответно не е приложимо право, т. е. не може да породи каквито и да е задължения за касатора към посочената дата. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 700 лв. за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение