Решение № 12949 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2683/2013 г.

Решение № 12949 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2683/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с § 4 от ПЗР на АПК, във вр. с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на ЕТ "Росен Деянски - Дея", представено от синдика Александър Георгиев, срещу решение от 08.10.2012 г. на Софийски градски съд /СГС/ по адм. д. № 257/2008 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу данъчен ревизионен акт № 729/10.01.2005 г., издаден от данъчен орган на ТДД-гр. София, ДП "Подуяне". Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществените процесуални правила. Според касатора неверни са изводите на съда за отсъствие на предпоставките за правото да данъчен кредит. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на ДРА. Ответникът по касация - директора на Дирекция "ОДОП" - София отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред СГС ДРА е установено в тежест на ЕТ "Росен Деянски - Дея" задължение за ДДС в общ размер 60 000 лева заради отказ на данъчните органи за признаят правото му на приспадане на данъчен кредит по получени от дружеството облагаеми доставки в ревизирания период 01.07.2004 г. - 31.07.2004 г. по фактури № № 473/02.07.2004 г., 475/05.07.2004 г. и 477/07.07.2004 г., издадени от "КЗУ - София" ООД. Начисленият ДДС по фактурите е съответно 50 000 лева, 40 000 лева и 40 000 лева. Отреченото право на данъчен кредит е заради отказа да се признае реалността на доставки на услуги от доставчиците на прекия доставчик - "КИВ Интернешънъл" ЕООД /данъчен кредит в размер 26 000 лева/, "Аква спорт - М" ООД /данъчен кредит в размер 18 000 лева/ и "Марсел 2003" ООД /данъчен кредит в размер 16 000 лева/. Правното основание за отказа е разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е протекло при спазване на административнопроизводствените правила, а оспореният пред него ДРА е издаден от компетентен орган. В хода на съдебното производство е приет като доказателство ДАПВ № 2179/16.09.2004 г. /цитиран в ДРА/, с който ДДС е възстановен на жалбоподателя в хода на започналата данъчна ревизия приключило с обжалвания ДРА. По представената в извънсъдебната фаза на производството справка-декларация за данъчен период м. 07.2004 г., сумата на декларирания ДДС за възстановяване съвпада по размер с възстановения по ДАПВ. Ревизия е по реда на чл. 68 от ДПК (отм.). Започнала е въз основа на акт за възлагане на данъчна ревизия № 527/24.08.2004 г., изменен с АВДР № 729/24.11.2004 г., издадени от началник сектор "Данъчни ревизии" в ДП "Подуяне". На жалбоподателя е възстановеният данъчен кредит по подробно изброени в ДАПВ № 2179/16.09.2004 г. фактури, включително № № 473/02.07.2004 г., 475/05.07.2004 г., 477/07.07.2004 г., издадени от "КЗУ-София" ООД. Според СГС по тези фактури жалбоподателят е упражнил правото си на данъчен кредит. Отрекъл е приетото с ДАПВ да е предмет на проверка, включително и като нововъзникнало обстоятелство предвид извършването на констатациите в хода на една и съща ревизия. Съдът е възприел фактическите установявания в ДРА. Отречено е да са установени различни факти в хода на съдебното дирене, включително от събраните писмени доказателства и приетата експертиза. Предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 от ЗДДС са отнесени към доставките по доставчици, за да се обоснове отсъствието им. Решението е неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изводите в първоинстанционното решение относно компетентността на данъчните органи, участвали в ревизионното производство. Началото на административното производство е поставено с акт за възлагане на данъчна ревизия № 527/24.08.2004 г., изменен с АВДР № 729/24.11.2004 г., издадени от началник сектор "Данъчни ревизии" в ДП "Подуяне". В хода на ревизионното производство е издаден ДАПВ № 2179/16.09.2004 г., с който правото на приспадане на данъчен кредит е признато в размерите заявени по СД за данъчния период. Позитивният административен акт влиза в сила незабавно поради липсата на правен интерес от оспорването му от неговия адресат и отсъствието на друг субект засегнат от него. При действието на чл. 115, ал. 1 ДПК данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на лицата по чл. 38, ал. 1 (данъчният орган и данъчният субект) при наличие на основанията по ал. 2. В разпоредбата не е предвидено ограничение данъчните задължения да са били определени само с данъчен ревизионен акт, поради което следва да се приеме, че разпоредбата е приложима и за случаите, при които задълженията са определени с данъчен акт за прихващане или връщане, който представлява данъчен акт по смисъла на чл. 26, ал. 1 ДПК (отм.). Данъчен акт за прихващане и връщане по чл. 112, ал. 3, т. 2 ДПК, с който се връщат суми по справки-декларации на данъчно задълженото лице е данъчен акт по смисъла на чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.), който определя данъчни задължения, тъй като с ДАПВ данъчният орган признава вземането по справката-декларация и всъщност установява данъчното задължение за периода на данъчния субект. До този извод води и анализа на разпоредбата на чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК (отм.), която визира не само определени данъчни задължения, но и възстановяване на суми в нарушение на закона. При наличие на основание по чл. 115, ал. 2 ДПК (отм.) нова данъчна ревизия може да бъде възложена от съответния регионален данъчен директор при спазване на процедурата, установена в чл. 116 ДПК (отм.). Обжалваният пред съда ДРА е заключителен акт по данъчна ревизия, възложена с акт на данъчен орган на длъжност началник сектор "Данъчни ревизии", на основание чл. 68 ДПК. След като за данъчен период м. 07.2004 г. данъчните задължения са определени с влязъл в сила данъчен акт - ДАПВ № 2179/16.09.2004 г., то изменението на тези задължения може да стане само по реда на чл. 116 ДПК (отм.) при наличие на предпоставките по чл. 115, ал. 2 ДПК Данъчната ревизия по реда на чл. 116 следва да бъде възложена от директора на РДД - гр. София, а в случая е възложена от друг данъчен орган. Издаването на АВДР от некомпетентен орган обуславя некомпетентността на органите, на които е възложено извършването на данъчната ревизия и съответно - издаването на ДРА, което от своя страна обуславя нищожността на самия ДРА. Горните изводи не се разколебават от издаването на ДАПВ в хода на производството приключило с постановяване на оспорения ДРА. Предвид позоваването в ДРА на ДАПВ несъмнено е познанието на издателя на утежняващия акт за съществуването му. Бидейки в кръга на лицата по чл. 38, ал. 1 във вр. с чл. 115, ал. 1 от ДПК (отм.) и установявайки наличието на влязъл в сила ДАПВ с последиците относно субекта и основанията за изменяне на установените с него задължения, ревизиращият орган е следвало да го сезира вместо да продължи недопустимото административно производство. Възприемането на основанието за нищожност на ДРА е в обхвата на служебната проверка за съответствие на първоинстанционното решение с материалния закон по чл. 218, ал. 2 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение