Решение № 13418 от 29.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10748/2025 г.

Производството е във фазата на втора касация.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова срещу Решение 22827 от 02.07.2025 г. по адм. дело 1767/2025 г. по описа на Административне съд София град в частите, в които е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22002220004326-091-001 от 18.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 690 от 28.04.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и за неправилност на решението в съответните му обжалвани части касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. На първо място, се твърди, че решението в частта, в която процесният РА относно задължението за данък върху годината данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 13 415,00 лева за 2013 г. е недопустимо поради липса на предмет в тази част при повторното разглеждане на делото от АССГ. На второ място, касаторът изразява становище за недопустимост на решението и в частта, в която е отменен РА относно задължението за данък върху ГДО по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. за горницата над 2404 лева. На трето място, според касационния жалбоподател неправилно АССГ отменя РА в частта относно задълженията за 2013 г. по ЗДДФЛ и за вноски за ДОО и за ЗО поради изтекла абсолютна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. На следващо място, в касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в отменителната РА част за 2014 г., в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК. Иска се обезсилване и отмяна на съдебния акт в съответните му обжалвани части. Претендират се разноски.

Ответната страна А. С. Ч. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението в съответните му обжалвани части. Оспорва претендираните от касационния жалбоподател разноски по основание и по размер.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение в съответните му обжалвани части е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-22002220004326-091-001 от 18.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 690 от 28.04.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП относно установени спрямо А. Ч. задължения по ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 50 096,64 лева, за вноски за ДОО за 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 7065,60 лева и за ЗО за 2013 г. и 2014 г. в размер на 4012,80 лева, ведно с начислени лихви за забава.

Производството пред АССГ е второ по ред в изпълнение на указанията, дадени с отменително решение 1320 от 13.02.2025 г. по адм. дело 7456/2024 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. Съгласно цитирания съдебен акт е отменено първоначално постановеното решение 7122 от 24.11.2022 г. по адм. дело 5992/2021 г. по описа на АССГ в частта, в която е отхвърлена жалбата на РЛ срещу процесния РА за установени задължения за 2013 г. и 2014 г., както следва: за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в общ размер на 7282 лева и задължения за лихви в общ размер на 31 384,66 лева; задължителни осигурителни вноски за ДОО в общ размер на 7065,60 лева и лихви от 4 631,06 лева и за здравни осигуровки в размер на 4012,80 лева и лихви от 2 852,33 лева, като делото в тази част е върнато за ново разглеждане на друг състав на АССГ.

Видно от мотивите на отменителното решение на ВАС, което е задължително за новия първоинстанционен състав и при съобразяване с влязлото в сила допълнително решение 2950 от 02.05.2024 г. по адм. дело 5992/2021 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на А. Ч. срещу процесния РА в частта, с която са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 42 814,64 лева, при новото разглеждане на спора от първоинстанционния съд не е предмет на спора декларирания и невнесен данък по ГДД за 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 42 814,64 лева, от които 18 293,00 лева за 2013 г. и 31 803,64 лева за 2014 г. По отношение на лихвите за забава върху задълженията по ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 31 384,66 лева (включващи както лихвите за забава върху декларирания и невнесен данък по ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г., така и за допълнително установения в хода на ревизията в размер на 4878,00 лева главница за 2013 г. и в размер на 2404,00 лева главница за 2014 г.) не е налице влязъл в сила съдебен акт и новият състав е бил длъжен да се произнесе по въпроса за законосъобразността на РА и в тази част. Същото важи и за законосъобразността на РА относно задълженията за задължителни осигурителни вноски за 2013 г. и 2014 г. и за вноски за ЗО за 2013 г. и 2014 г. главница и лихви за забава.

Указанията на първия касационен състав, насочени към изясняване на спора от фактическа страна, са следните: 1. да бъде разпределена правилно доказателствената тежест в процеса, доколкото ревизията е по общия ред; 2. да бъде приобщена по делото ЗВР 22220319002754-020-001 от 30.04.2019 г. и доказателства за връчването й, като се обсъди спазването на срока по чл.109, ал. 1 ДОПК; 3. да бъдат приобщени описаните в РД договори за правна защита и съдействие и доказателства за декларираните доставки по ЗДДС за 2014 г.; 4. след събиране на съответните доказателства по делото съдът да обсъди въпроса за наличието на облагаем доход по чл. 29 ЗДДФЛ на Ч. от упражняване на свободна професия като адвокат извън декларирания за ревизираните периоди на 2013 г. и 2014 г. и неговия размер, съответно за изясняване размера на осигурителния доход, за който се дължат задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за същите периоди.

С решението, предмет на настоящото касационно производство, по жалба на А. Ч. е отменен РА Р-22002220004326-091-001 от 18.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 690 от 28.04.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в оспорената част на установени задължения за 2013 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи се и Здравно осигуряване за самоосигуряващи се, както и е отменен РА в оспорената част на определените задължения по ЗДДФЛ за 2014 г. за довнасяне над 29 726,15 лева и лихви над 17 214,33 лева.

В останалата част, с която жалбата на А. Ч. срещу РА е отхвърлена, съдебният акт не се обжалва и е влязъл в сила.

Съдът е приел, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е спазен поради установения факт на връчване на първоначалната ЗВР на 07.05.2019 г. на адресата й по електронен път. Във връзка с приложението на материалния закон, АССГ е достигнал до следните изводи: 1. отменил е РА в частта на установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ общо в размер на 30 933, 27 лева (главница и лихви) за 2013 г., както и относно задълженията за ЗОВ за ДОО за самоосигуряващи се лица общо в размер на 5775,91 лева (главница и лихви) за 2013 г. и за ЗО за самоосигуряващи се лица общо в размер на 3 370,06 лева (главница и лихви) за 2013 г., като е уважил направеното от ревизираното лице възражение за погасени по давност задължения на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК, съобразявйки и представената от данъчната администрация справка за погасени по давност/отписани задължения, актуална към 28.05.2025 г.; 2. По отношение на 2014 г. към първоначално декларирания облагаем доход в размер на 413 789,22 лева може да се добави единствено сумата в размер на 4351,37 лева по 6 бр. договори за правна защита и съдействие, т.е. доказаният облагаем доход за процесната 2014 г. е в размер на 418 140, 59 лева, а не и посоченият в РД и РА размер от 445 847,02 лева; 3. дължимият данък за довнасяне за 2014 г. е в размер на 29 726, 15 лева и лихви за забава в размер на 17214,33 лева и съответно е отменил РА за допълнително определения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. 31.12.2014 г. за сумата над 29 726,15 лева до 31 803,64 лева или в размер на 2077, 49 лева главница и за сумата над 17 214,33 лева до 18 744,39 лева или в размер на 1530,06 лева лихви за забава. 4. отхвърлил е жалбата на Ч. срещу РА в останалата част.

Предмет на настоящото касационно производство е решението само в частта, с която е отменен РА, като в отхвърлителната част на жалбата срещу РА съдебният акт е влязъл в сила. Решението е влязло в сила и в частта относно разноските.

Решението в една част е недопустимо, а в останалата му обжалвана част е правилно по следните съображения:

1.Основателен е доводът на касатора за недопустимост на решението в частта на отмяната на РА досежно установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 13 415,00 лева. Посоченият размер на данъка е декларираният, но невнесен от РЛ за процесната година, като по отношение на него е налице влязъл в сила съдебен акт за материална законосъобразност на РА съгласно допълнителното решение 2950 от 02.05.2024 г. по адм. дело 5992/2021 г. по описа на АССГ и предвид предмета на спора при новото разглеждане на делото, очертан с отменителното решение 1320 от 13.02.2025 г. по адм. дело 7456/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Следователно, решението в частта, с която се отменя РА за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 13 415, 00 лева, като недопустимо следва да се обезсили и производството по делото бъде прекратено в тази му част.

1. Решението в частта на отмяната на РА досежно установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2013 г. за горницата над 13 415,00 лева до пълния размер от 18 293,00 лева или данък в размер на 4878,00 лева над декларирания, както и относно лихвите за забава в размер на 12 640,27 лева в пълен размер по РА, и относно задълженията за ЗОВ ДОО за самоосигуряващи се лица в размер на 3379,20 лева главница и 2396,71 лева лихви за забава и за ЗО за самоосигуряващи се лица в размер на 3686,40 лева главница и 2234,35 лева лихви за забава, за процесната 2013 г., е правилно.

Ревизираният субект е направил възражение за погасени по давност публични задължения по РА. Давността е материалноправен институт и същата не се прилага служебно, а само по направено възражение на длъжника, което в случая е сторено в рамките на висящото съдебно производство по оспорване на РА. Не е установено наличие на изключенията по чл. 171, ал. 2 ДОПК, при които публичните вземания не се погасяват с изтичането на 10 годишния давностен срок. В процесния случай 10-годишният давностен срок за част от задълженията по РА е изтекъл в хода на съдебното производство, което означава, че не е приложима разпоредбата на чл.160, ал. 4, изр. второ ДОПК и законосъобразно съдът е отменил РА в съответните му гореописани части.

3.Решението е допустимо и правилно в частта на отмяната на РА относно допълнително определения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. 31.12.2014 г. за сумата над 29 726,15 лева до 31 803,64 лева или в размер на 2077, 49 лева главница и за сумата над 17 214,33 лева до 18 744,39 лева или в размер на 1530,06 лева лихви за забава.

В случая не е налице произнасяне свръхпетитум, доколкото е ясна волята на съда, че отмяната на РА е досежно определен допълнително данък за сума от 2077, 49 лева над декларирания и съответно лихви в размер на 1530,06 лева. Спорно е задължението по РА за 2014 г. относно допълнително определен данък в размер на 2404 лева над декларирания, като изрично в мотивите съдът е посочил, че в останалата част жалбата срещу РА е неоснователна, но в тази част решението е влязло в сила като необжалвано.

Недоказано е твърдението на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд при постановяване на решението в тази му обжалвана част. Правилно при обсъждане на събраните по делото доказателства АССГ е обосновал извод за недекларирани доходи от упражняваната адвокатска дейност на РА само относно сума в размер на 4351,37 лева по 6 бр. договори за правна защита и съдействие, за която сума са събрани писмени доказателства за установяване на факта за получени суми от Ч., които не са декларирани от лицето и за които не е внесен данък по ЗДДФЛ. Ревизията е проведена по общия ред, поради което в тежест на органите по приходите е да докажат установените при ревизията източници на облагаем доход на РЛ, а в процесния случай такива доказателства за установяване на пълния размер на недекларирани доходи за 2014 г., въпреки дадените от съда указания, не са ангажирани от настоящия касационен жалбоподател в рамките на съдебното производство пред АССГ. Следователно, обосновано при правилна преценка на доказателства и при правилно приложение на материалния закон съдът е отменил РА досежно допълнително установеното задължение за данък по ЗДДФЛ за 2014 г. за сума от 2077, 49 лева главница ведно с 1530,06 лева лихви за забава.

По така изложените съображения, касационната жалба се явява частично основателна, което налага обезсилване на решението в частта на отмяната на РА досежно установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 13 415,00 лева и оставяне в сила на съдебния акт в останалата му обжалвана част.

По разноските: в полза на касационния жалбоподател не се дължат разноски, доколкото на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон съдът следи служебно и крайният изход на спора е обезсилване на решението само в една част и оставяне в сила на същото като правилно в останалата му обжалвана част.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1 и ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение