Решение № 14715 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 796/2013 г.

Решение № 14715 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 796/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Богдана Иванова Султанова - Ганчева от гр. София, ул. "Антим I" № 75, ет. 6, ап. 35 против Решение № 6212/19.11.2012 г., постановено от Административен съд - София-град, I-во отделение, 15 състав, постановено по адм. д. № 599/2012 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Богдана Султанова-Ганчева против ревизионен акт (РА) № 2171103446/19.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с решение № 2171/2.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- София при ЦУ на НАП. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд и вместо него да постанови друго, с което да се уважи жалбата, алтернативно се иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав. Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт Калоферова оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е ревизионен акт, с който за данъчен период 1.06.2008 г. - 31.05.2010 г. на ревизираното лице, което не е регистрирано по Търговския закон, са определени задължения по ЗДДС върху извършените от ревизираното лице облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация по ДДС до датата, на която ревизираното лице е било регистрирано от органа по приходите. Не е било спорно по делото, че жалбоподателката е регистрирана по ЗДДС на 26.04.2010 г. с акт за регистрация № 220421000008253/14.01.2010 г. в следствие на достигнат облагаем оборот, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. За неподадено в срок заявление за регистрация по ЗДДС след достигане на облагаемия оборот на задълженото лице е съставен АУАН № 22-1028/26.04.2010 г. и впоследствие е издадено НП № 22-1028/18.05.2010 г. Ревизираното лице е декларирало доходи от наем, получени от сключени договори за отдаване под наем на притежавани недвижими имоти, находящи се в гр. Габрово, видно от договорите за наем на банков офис с ПИБ АД, считано от 1.11.2007 г. и договор с ЕТ "Кино Кинов" за наем на търговски обект - магазин. С подадените ГДД по ЗДДФЛ, ревизираното лице е декларирало следните доходи от наем: за 2006 г. е декларирало доход от наем в размер на 8 400 лева, за 2007 г. в размер на 20 590.80 лева, за 2008 г. в размер на 97 912.96 лева и за 2009 г. е декларирало доходи от наем в размер на 105 621 лева. В хода на ревизията, след изчисляване на облагаемия оборот по месеци за периодите на 2007 г. и 2008 г. е установено от ревизиращия орган, че за периода от 1.11.2007 г. до 31.05.2008 г. ревизираното лице е получило доходи от наем общо в размер на 55 346.20 лева, представляващи облагаем оборот. При ревизията е прието, че ревизираното лице е данъчно-задължено, тъй като за ревизирания период е осъществило редовно и по занятие сделки с недвижими имоти, като през периода 1.11.2007 г. -31.05.2008 г. е достигнало облагаем оборот в размер на 55 346.20 лева, задължаващ го да се регистрира по ЗДДС, като най-късно до 14.06.2008 г. е следвало да подаде заявление за това, което не е било сторено. Административният съд е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, като е изложил подробни, ясни и убедителни мотиви в съдебното решение, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря в настоящия съдебен акт. Правилно е прието от съда, че сделките по предоставяне под наем на недвижими имоти, осъществени от ревизираното лице през време на ревизирания период, представляват осъществяване на независима икономическа дейност. Независима икономичаска дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително екслоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Правилно е прието от съда, че за периода 29.06.2008 г. до 26.04.2010 г. (датата на регистрацията по ЗДДС) ревизираното лице е извършвало облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, за което е било длъжно но не е начислило и съответно не е внасяло данък, като съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъчно задължено по този закон лице, което е задължено, но не подаде заявление за регистрация в установените в този закон срокове, дължи данък за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията. Съгласно изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС ревизираното лице е следвало да подаде заявление за регистрация по ДДС най-късно до 14.06.2008 г. Съобразявайки разпоредбата на чл. 101, ал. 6 и ал. 7 от ЗДДС ревизираното лице е следвало да се регистрира за целите на ЗДДС на 28.06.2008 г. Поради което правилно е определен ДДС за внасяне за периода от 29.06.2008 г. до 26.04.2010 г. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед заявеното искане от процесуалния представител на ответника, на последния следва да бъде присъдена сума от 1173 лева. - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение