Решение № 7139 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 548/2018 г.

Решение № 7139 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 548/2018 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) чрез юриск. Д. Трайкова против решение № 762/16.11.2017 г. по адм. дело № 771/2017 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменено решение № 9894/18.05.2017 г. на председателя на ДАБ и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от състава на АС - Хасково нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационни оплаквания са насочени към приложението на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Според касатора неназначаването на социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" не е довело до такова съществено нарушение на съдопроизводствените правила, от което да следва отмяна на решението на председателя на ДАБ. Възразява се и против изводите на съда относно съединяването на административните производства по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), образувани от различни членове на едно семейство за общото им разглеждане в едно производство на основание чл. 32 от АПК, като за да се мотивират тези доводи, се излага, че ЗУБ е специален закон по отношение на АПК и разпоредбите от общия закон не следва да заместват предвидените правила за провеждане на производството в специалния закон и нарочно създадените директиви в европейското законодателство в тази връзка. Предвид изложеното се иска отмяната на решението. Видно от представената докладна записка на Директора на Регистрационно - приемателен център (РПЦ) - [населено място] № 244/12.04.2018 г., понастоящем З. Мохамадехсан е в неизвестност от 10.04.2018 г., като е напуснала самоволно РПЦ – [населено място]. Ответникът по касационната жалба, не се явява, не се представлява и не взема становище по основателността на касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно като постановено при изяснена фактическа обстановка и законосъобразно констатирани допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения на чл. 15, ал. 1, 6 и 8 от ЗЗДет. Отбелязва, че органът не отричал, че предвидените в тези текстове действия в защита на детето не са предприети, но опонирал, че от правна страна в случая ЗЗДет. е неприложим, която теза е счел за правно неиздържана и неподдържана от съдебната практика. Относно приложението на диспозитивната разпоредба на чл. 32 АПК, счита, че същата не задължава органът да проведе непременно едно общо производство, засягащо повече от една страна, а само дава такава възможност. Посочил е, че в случая не било допуснато нарушение, като преценката на съда в тази насока била неправилна, тъй като закрила се получавала на собствено основание, независимо дали чужденецът кандидатства сам или с членовете на семейството си извън хипотезите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, които в случая не били налице или поне нямало доказателства в това отношение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил решение № 9894/18.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на З. Мохамадехсан. Със същото решение съдът е върнал преписката за ново разглеждане от органите на ДАБ в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на председателя на ДАБ, макар постановен от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел за безспорно доказано по делото обстоятелството, че З. Мохамадехсан както към момента на проведеното с нея интервю и момента на постановяване на оспорения акт, така и към настоящия момент няма навършени 18 години, което обстоятелство е довело до необходимост от спазване на нормите на ЗЗДет., доколкото съгласно чл. 2 от същия закон, дете е всяко физическо лице до навършване на 18 години. Първоинстанционният съд е приел, че при провеждане на интервюто с жалбоподателката не е участвал определен от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Харманли социален работник, като същият не е изпълнил в цялост задълженията си по закон, тъй като не е дал становище, не е представил доклад съобразно изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. и липсвали данни да е било взето предвид становище на социален работник при постановяването на Решение № 9894/18.05.17 г. на председателя на ДАБ. Административният съд е приел, че решението на административния орган, с което се отказва предоставяне на статут на З. Мохамадехсан, е постановено без съобразяване положението на молителката с оглед разпоредбите на ЗЗдет., а доколкото същата с оглед възрастта си попада в приложното поле на закона, е следвало административният орган при извършване преценка за наличието на предпоставките по ЗУБ за предоставяне на международна закрила, да съобрази и положението на молителката с оглед специалното й качество на дете по смисъла на ЗЗдет. Съдът е счел, че постановявайки акта изцяло в разрез с разпоредбите на ЗЗДет., които касаят участие на социален работник по време на административното производство, изразяване на становище от същият и съобразяване с последното, административният орган е постановил своя акт при допуснати нарушения на процесуалните правила, които безспорно се отнасяли към категорията на съществените такива. Съдът е счел, че липсва яснота по отношение на това дали въпросите, отправени към жалбоподателката, са били съобразени с възрастта и с психичната и социалната зрялост. Прието е, че приложеният в хода на съдебното производство социален доклад не би могъл да санира допуснатото от органа нарушение на процесуалните правила, доколкото чл. 15, ал. 6 от ЗЗдет. предвиждал административният орган да уведомява Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Съдът е приел, че нормата на чл. 15, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗЗдет. изисквала при изслушване на детето да присъства социален работник, което правило не е било спазено при проведеното с чужденката интервю. Прието е, че социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето, като разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Съдът е счел, че е допуснато нарушение и на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. За да обоснове извода си е счел за установено с оглед приложената по делото административна преписка, че в хода на провеждане на особеното административно производство жалбоподателката З. Мохамадехсан е била запозната с общите Указания за правата и задълженията му, като подател на молба за закрила в страната ни, но в тях съдът не е открил изрично посочване или указание относно правата, касаещи придружените малолетни или непълнолетни лица, така, както се предвижда в българското законодателство. Съдът е счел, че липсват доказателства, сочещи, че административният орган изпълнява предписанията на специалния закон, даващ закрила на интересите на детето. Съдът е счел, че в указаните процедури не се съдържа никаква информация относно възможностите за получаване на правна помощ от детето, като в преписката липсвали доказателства административният орган да е разяснявал на жалбоподателя реда за реализиране на правото на безплатна правна помощ. Отделно от изложеното, съдът е приел за безспорно доказано по делото, че жалбоподателката е пристигнала в България със семейството си, в това число и майка си. Съдът е счел, че издателят на административния акт, в качеството му на държавен орган, имал задължение, произтичащо от разпоредбите на специалния закон – ЗУБ (чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22, чл. 34), от Конституцията на Република България (чл. 14), както и от Европейската конвенция за правата на човека чл. 8, § 1 и § 2, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да преценява наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. Съдът, видно от изложената от жалбоподателката бежанска история в хода на проведеното с нея интервю, е установил, че същата се е позовала на проблемите на баща в Афганистан. Установено е от доказателствата по делото, че майката, сестрите и брата на жалбоподателката също са подали молби за закрила и са били настанени в РПЦ - [населено място]. В тази връзка административният съд е приел, че ответникът не е разгледал молбата на жалбоподателката във връзка с молбите за закрила на майка, сестрите, брат, като въз основа на тази връзка и зависимост да издаде решение, съобразено и съответно с решението по молбата на другите членове на семейството й. Счетено е, че при положение, че не са представени доказателства, а и не се твърди от органа, че молбите за закрила на другите членове на семейството на жалбоподателката са били отхвърлени преди постановяване на оспореното в настоящото производство решение, то съдът е извел извода, че молбите за закрила на семейството неправилно са били разгледани поотделно, като според съда същите е следвало да бъдат съединени в едно общо производство съобразно чл. 32 от АПК, тъй като са свързани и са в състояние на зависимост помежду си. В заключение съдът е счел, че допуснатите административнопроизводствени нарушения са съществени по причина, че са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката и до неизясняване в пълнота на всички релевантни по смисъла на чл. 35 от АПК обстоятелства. По тези съображения административният съд е преценил, че решението на председателя на ДАБ следва да се отмени, а преписката - да се върне за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като при издаване на новото решение, при извършване на преценка дали конкретната молба за закрила е основателна или не, административният орган дължал и произнасяне относно сигурността на държавата по произход на лицето, като същият следвало да отчете актуалните данни за обстановката в Афганистан към датата на постановяване на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Настоящата касационна инстанция споделя развитите от Административния съд - Хасково правни доводи за това, че допуснатото в хода на административното производство нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., според който при всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител за изразяване на становище, а при невъзможност - предоставя доклад, винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на завършващия производството административен акт. Обоснован е изводът на съда, че по делото участието на това лице не следва да е формално, а в защита на интересите на тази уязвима група. Този порок, допуснат в хода на производството пред административния орган, не би могъл да бъде саниран с представянето на социален доклад с № ДП/Д–Х-Х/278-002/1.08.2017 г. в съдебната фаза по обжалване решението на председателя на ДАБ, както правилно е счел първоинстанционният съд. Обоснован е и изводът му, че по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Върховният административен съд не веднъж се е произнасял по приложението на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., приемайки, че нарушаването ? води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно е съобразено от съда, че съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДет. социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес. Информацията, предоставена от социалния работник, е предназначена да подпомогне административния орган при вземане на решението. В тази връзка правилно е и приетото от съда, че разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, който принцип има фундаментална роля, в резултат от която непълнолетните деца са разглеждани като уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ , съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Освен това, съгласно чл. 2,