Решение № 7667 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14039/2012 г.

Решение № 7667 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14039/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Огнян Георгиев Ламбев, чрез процесуален представител адв. Йорданов, против решение № 490/15.10.2012 г. постановено по адм. д. № 174/2012 по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 12001102162/13.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 14/10.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОУИ"). В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага твърдения за неправилни изводи на административния съд относно началното парично салдо за изследвания период, сочи че е доказал получените като дарение суми от представени договори и разписките към тях. Сочи, че неоснователно не са кредитирани показанията на свидетелите за предоставените като дарение парични средства. Наведени са доводи, че съдът не е съобразил събрани по установения ред и годни доказателства. Съдът е приел, че касаторът дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., при условие, че в РА е посочено, че дължимият данък за 2007 г. е по чл. 48 от ЗОДФЛ, който към тази дата е бил отменен, а цитираната норма не е свързана с данъчни задължения на физическите лица. Иска се отмяна на оспорваното решение с което да се отмени обжалваният РА или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОДОП"), чрез процесуалния си представител, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд подробно описва фактическата обстановка по делото. Относимите по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Спорът между страните се свежда до размера на началното салдо към 01.01.2005 г. на ревизираното лице, констатирано с ревизионен доклад № 1102162/26.08.2011 г. е впоследствие отразено в атакувания пред административния съд РА, като органът по приходите приема, че сумата следва да е в размер 3170,88 лв., а касаторът претендира за начално салдо сумата от около 28 000 лв., придобити по дарение от родителите му и родителите на съпругата му, както и от трудовата му дейност. Съдът приема за недоказани твърденията на Ламбев за налични парични средства, представляващи спестявания в размер на 9 000 лв., както и че липсва основание за увеличаване на началното салдо за 2005 г. и с получени парични средства през 2000 г. от дарение в размер на 19 000 лв. от родителите на касатора и от тези на съпругата. Приема, че оспорваният РА е постановен в съответствие с чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), респективно с чл. 48 от ЗДДФЛ в зависимост от периода, при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, в определената форма, от компетентен орган и в съответствие целта на закона. Така постановеното съдебно решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора по отношение на кредитираните доказателства, свързани с дарените парични средства в размер на 19 000 лв. Съдът мотивирано излага становище че тези твърдения не са подкрепени от съответните надлежни документи, които да удостоверят тези факти. От представените договори за дарение и разписки е видно, че същите не са издадени от държавен орган и материализират граждански волеизявления. Като такива те не следва да се ползват с доказателствена сила. С оглед липсата на нотариално заверяване датирането им също не следва да се кредитира като достоверно. Същите се претендира да са извършени през 2000 г. и по делото не са представени доказателства, че те са съхранени от надарения до 2005 г. по банков път или по друг начин и в този смисъл съдът правилно не е кредитирал устните показания на свидетелите, тъй като те се явяват свързани лица с касатора. Правилно съдът е дал указания на касатора, че твърдените изгодни за него факти следва да бъдат доказани, а от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин притежаването на спорните суми в началото на ревизирания период. Свидетелските показания са относно факти, осъществени през 2000 г., което е съществено отдалечено във времето, за да се приеме, че към 2005 г. не е настъпила промяна в размера на притежаваните средства, особено с оглед обстоятелството, че липсват каквито и да е било данни за съхраняване на паричните средства. Допълнително следва да бъде отбелязано, че има данни за извършени разходи преди 2005 г., за които евентуално получените като дарение средства са оползотворени. Тези категорични логически връзки между отделните факти се подкрепят и от обстоятелството, че не е установено по несъмнен начин притежаването на свободни парични средства в значителен обем у дарителите. От представената експертиза се установява като наличност към 01.01.2005 г. сумата от 2 482, 78 лв. и правилно АС - Велико Търново не е приел за установено по-голямо начално салдо, както твърди ревизираното лице Огнян Георгиев Ламбев. Неоснователни са твърденията на касатора, свързани с позоваването на чл. 48 от ЗОДФЛ в РА, който към тази дата е бил отменен, а цитираната норма не е свързана с данъчни задължения на физическите лица, тъй като видно от мотивите на РА и последващото цитиране на разпоредби се касае за техническа грешка. В табличната форма на РА, в която са посочени видовете и размера на установените задължения не е допусната грешка и е ясна волята на ревизиращия екип, която кореспондира с акта за възлагане на ревизията. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, а дължимите му са определени и присъдени в пълен размер от първоинстанционния съд, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,