Решение № 311 от 4.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 901/2014 г.

Решение № 311 от 4.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 901/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата С. И. Г. -П. и по жалба на подсъдимата М. Д. Д. срещу осъдителната част на нова въззивна присъда, постановена от Пловдивски апелативен съд, № 104 от 13.02.14 г., по ВНОХД № 479/13. С въззивния акт е отменена първоинстанционна присъда на Пловдивски окръжен съд № 46 от 10.05.12 г., по НОХД № 57/12 относно произнасянето по чл. 311 НК и относно преквалификацията по чл. 225б, ал. 1 НК, и подсъдимите С. И. Г. - П. и М. Д. Д. са признати за виновни в това, че в периода от 14.01.2009 г. до 6.08.2009 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностни лица: подсъдимата П. като председател на специализирана неврологична консултативна комисия в [фирма], а подсъдимата Д. като чл. на същата комисия, в кръга на службата си, в съучастие като съизвършители, са съставили официални документи: протоколи с решение на медицинска комисия за освидетелстване на определени лица, в които документи са удостоверили неверни обстоятелства, а именно: че са освидетелствали лицата, като самостоятелно подсъдимата П. е съставила в кръга на службата си официални документи: амбулаторни листове на медицинска комисия за освидетелстване на определени лица, в които документи удостоверила неверни обстоятелства, а именно: че са освидетелствани лицата, с цел документите да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, са осъдени, всяка от подсъдимите, на "лишаване от свобода", за срок от една година и шест месеца, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години и шест месеца, и "лишаване от право да заема длъжността чл. на лекарска консултативна комисия" /ЛКК/, за срок от три години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимите С. И. Г. -П. и М. Д. Д. са признати за невиновни в това, че в периода от 14.01.2009 г. до 6.08.2009 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностни лица: подсъдимата П. като председател на специализирана неврологична консултативна комисия в [фирма], а подсъдимата Д. като чл. на същата комисия, в кръга на службата си, в съучастие като съизвършители са съставили официални документи: протоколи с решение на медицинска комисия за освидетелстване на определени лица, в които документи са удостоверили неверни обстоятелства, а именно: че са освидетелствали лицата, като самостоятелно подсъдимата П. е съставила в кръга на службата си официални документи: амбулаторни листове на медицинска комисия за освидетелстване на определени лица, в които документи удостоверила неверни обстоятелства, а именно: че са освидетелствани лицата, с цел да документите да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Със същата присъда подсъдимата П. е призната за виновна в това, че на 7.08.2009 г в [населено място], в качеството си на лекар-невролог, председател на специализирана неврологична лекарска консултативна комисия в [фирма], за извършена работа е получила имотна облага: пари, в размер на 40 лв, която не й се следва, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, представляващо престъпление по чл. 225б, ал. 1 НК, за което, на основание чл. 78а НК, е освободена от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба, в размер на 2 000 лв, а подсъдимата Д., е призната за виновна в това, че на 9.07.2009 г в [населено място], в качеството си на лекар-невролог, чл. на специализирана неврологична лекарска консултативна комисия в [фирма], за извършена работа е получила имотна облага: пари, в размер на 70 лв, която не й се следва, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, представляващо престъпление по чл. 225б, ал. 1 НК, за което, на основание чл. 78а НК, е освободена от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба, в размер на 2 200 лв. С присъдата, подсъдимата П. е призната за невиновна в това, че на 7.08.2009 г в [населено място], в качеството си на длъжностно лице: председател на специализирана неврологична лекарска консултативна комисия в [фирма], е поискала и приела дар от И. С. К., пари, на стойност 40 лв, който не й се следват, загдето е извършила друго престъпление във връзка със службата си, а именно: по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 301, ал. 3 вр. ал. 1 НК, а подсъдимата Д., е призната за невиновна в това, че на 8.07.2009 г в [населено място], в качеството си на длъжностно лице: лекар-невролог, чл. на специализирана неврологична лекарска консултативна комисия в [фирма], е поискала и приела дар от Г. Н. Я., пари, на стойност 70 лв, който не й се следва, загдето е извършила друго престъпление във връзка със службата си, а именно: по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 301, ал. 3 вр. ал. 1 НК. С жалбите се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Твърди се, че жалбоподателките са осъдени за несъставомерно деяние, тъй като същите не са длъжностни лица по смисъла на НК. Алтернативно се сочи, че наложените им наказания са явно несправедливи /завишени са и не са съобразени с наличието на множество смекчаващи обстоятелства/. С жалбите се иска да бъде отменен въззивният акт в обжалваната част и подсъдимите да бъдат оправдани или да им бъде смекчено наказателноправното положение. В съдебно заседание на настоящата инстанция подсъдимите или техни представители не се явяват и не изразяват становище по жалбите. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Проверяваният по настоящето дело въззивен акт е втори по ред. Първото въззивно решение е постановено от Пловдивски апелативен съд по ВНОХД № 346/12. С това решение е намален размерът на глобите, наложени на основание чл. 78 а НК, на 700 лв, за подсъдимата П., и на 800 лв, за подсъдимата Д., а първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част. С решение на ВКС, II НО № 276 от 29.11.2013 г., постановено по н. д. № 834/13, е възобновено ВНОХД № 346/12 по описа на Пловдивски апелативен съд, като е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПАС. С решението на ВКС е дадено задължително указание по приложението на материалния закон, а именно: посочено е, че подсъдимите са действали като длъжностни лица по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" НК, тъй като са осъществявали публични функции във връзка с прокарване политиката на държавата в областта на интеграцията на хората с увреждания, за което е предвидено разходване на публични средства, като дейността е осъществявана в държавно организирана и регламентирана структура, каквато е ЛКК по силата на назначаване от държавен орган. Настоящият състав на ВКС намери, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция са изпълнени указанията на ВКС, дадени в цитираното по-горе съдебно решение. Верен е изводът на ПАС, че подсъдимите имат качеството длъжностни лица по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" НК, тъй като им е било възложено да изпълняват "служба в държавно учреждение". Дейността на жалбоподателките, съответно като председател и чл. на ЛКК, е била извън трудовото им правоотношение с ДКЦ-Пловдив, където задълженията им са свързани с осъществяване на лечебна дейност. Работата им в ЛКК е произтичала от възлагане със заповед на Директора на Регионалния център по здравеопазване, който е орган на изпълнителната власт. Възнаграждението, което им се е следвало за участието им в ЛКК е различно от това, предвидено в трудовите им договори с ДКЦ. В качеството си на длъжностни лица, в кръга на службата си, при условията на продължавано престъпление, подсъдимите, действайки в съучастие като съизвършители, са съставили официални документи, в които са удостоверили неверни обстоятелства, а именно: че са освидетелствали определени лица за снабдяване с помощни средства, приспособления и съоръжения, с цел тези документи да бъдат използвани като доказателства за вписаните обстоятелства, тоест, поведението им е съставомерно по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация, откъдето следва, че материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде удовлетворено искането на подсъдимите за оправдаването им от настоящата инстанция, тъй като липсват процесуалните предпоставки на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК /жалбоподателките не са осъдени за несъставомерно деяние/. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието по чл. 311 НК е определено при превес на смекчаващите обстоятелства: чисто съдебно минало на подсъдимите, наличие на трудова ангажираност, добри характеристични данни по месторабота и по местоживеене. Отдадено е дължимото значение и на завишената степен на обществена опасност на извършеното, като е взето предвид, че е била създадена схема за разходване на средства от държавния бюджет под предлог, че се помага на хора с увреждания /по делото е установено, че част от лицата не са се нуждаели от помощни средства и не са ги използвали/. Липсват предпоставките на чл. 55 НК, тъй като, от една страна, не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, респективно, изключително такова, а, от друга страна, и най-лекото, предвидено в закона наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, определените на подсъдимите наказания: една година и шест месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години и шест месеца, и "лишаване от право да се заема длъжността чл. на ЛКК", за срок от три години, отговарят на критерия за справедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Поради това, не са налице основания за смекчаване на наказателноправното положение на жалбоподателките, а искането им в тази насока не може да бъде уважено. По изложените съображения, жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,