Решение № 12239 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6772/2024 г.

Производство е по реда на чл. 208 и следващи от АПК. Касационното производство е образувано по две касационни жалби, подадени съответно от директора на ТД Митница Варна и от Магна ойл ООД ЕИК 200561054, против Решение 3352 от 29.04.2024 г. на Административен съд - Бургас, по адм. дело 1448/2023 г. Директорът на ТД Митница Варна чрез юрк. Димитрова, обжалва решението в частта, с която е отменено Решение 32-479161 от 17.07.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна, в частта, с която е отказано да бъде приета митническата стойност на стоки по митнически декларации с MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019 г. и MRN19BG002005018084R0/22.10.2019 г., определена е нова митническа стойност за стоките, разпоредено е коригиране на данните в митническите декларации и са установени допълнително публични задължения за събиране. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага подробни доводи по същество на спора, като счита, че основателността на възражението на дружеството за изтекла погасителна давност по Регламент 952/2013 г.. Иска се отмяна на решението в оспорената част. Претендира разноски за две инстанции. В съдебно заседание чрез юрк. Станкулова поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът по тази касационната жалба - Магна ойл ООД чрез адв. Симеонова, оспорва същата в съдебно заседание. Магна ойл ООД чрез адв. Симеонов, обжалва решението, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 32-479161 от 17.07.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна, в частта, е отказано да бъде приета митническата стойност на част от стоките по подадените митнически декларации с MRN 20BG002005044761R0/03.12.2020г., MRN 21 BG002005049268R7/03.02.2021 г., MRN 21BG002005056243R3/29.04.2021 г, MRN 21BG002005057176R0/15.05.2021 г., определена е нова митническа стойност на стоките, разпоредено е коригиране на данните в митническите декларации и са установени допълнително публични задължения за събиране на стоките поставени под режим допускане за свободно обръщение с посочените митнически декларации. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като са изложени подробни доводи. В съдебно заседание чрез адв. Симеонова поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът по тази касационна жалба - Директорът на ТД Митница Варна чрез юрк. Станкулова, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Магна ойл ООД и основателност на касационната жалба на Директора на ТД Митница Варна. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях основания за отмяна и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество настоящата касационна инстанция счита касационната жалба на Магна ойл ООД за неоснователна, а касационната жалба на Директора на ТД Митница Варна за основателна. Предмет на оспорване пред АС - Бургас е било Решение 32-479161 от 17.07.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано да бъде приета митническата стойност на част от стоките по подадените митнически декларации с MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019r.,MRN19BG002005018084R0/22.10.2019 г.,MRN 20BG002005044761R0/03.12.2020 г.,MRN 21 BG002005049268R7/03.02.2021 г.,MRN 21BG002005056243R3/29.04.2021 г, MRN 21BG002005057176R0/15.05.2021, определена е нова митническа стойност на стоките, разпоредено е коригиране на данните в митническите декларации и са установени допълнително публични задължения за събиране на стоките поставени под режим допускане за свободно обръщение с посочените митнически декларации. По отношение на митнически декларации с MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019r., MRN19BG002005018084R0/22.10.2019 г. административният съд е обосновал, че съгласно чл. 103 § 1 от Регламент 952/2013 възможността от Магна ойл да бъде търсено заплащане на допълнително установени публичноправни вземания за мито и ДДС е погасена съответно на 27.09.2022 г. - за МД MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019 г. и на 22.10.2022 г. - за МД MRN 19BG002005018084R0/22.10.2019 г. поради изтичане на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. За да отхвърли жалбата срещу административния акт по отношение на останалите митнически декларации, решаващият съд е обосновал заключение за издаването му от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на процедурата за извършване на последващ контрол при декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и приложимото материално право. Изложени са мотиви за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на правото на изслушване на дружеството по чл. 8, § 1, б. а) и в) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. във вр. с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. Направен е извод, че събраните доказателства в хода на административното производство са достатъчни за установяване на действителната продажна стойност на стоката, вкл. информация и документи към отговора на швейцарските митнически власти. Последните не могат да бъдат игнорирани при анализа и съвкупната оценка на обстоятелствата по делото. В тази насока са обсъдени констатациите в заключението на ССЕ и е посочено, че същата установява единствено какви данни са документирани в счетоводството на дружеството, но не и каква конкретна сума е заплатена на продавача за съответния автомобил, независимо от констатацията, че плащането е извършено па банков път. По касационната жалба на директора на ТД Митница Варна: Касационната жалба е основателна. Неправилно е разрешен спорния по делото въпрос по възражението за изтекла погасителна давност на митническите задължения по MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019r. и MRN19BG002005018084R0/22.10.2019 г. Крайният извод на първоинстанционния съд е неправилен, поради следните съображения: Погасяването на митнически задължения е уредено в Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно член 124, § 1, б. "а" на Регламент 952/2013, без да се засягат действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение при внос или износ се погасява когато длъжникът вече не може да бъде уведомен за митническото си задължение съгласно член 103. Съгласно член 103 от Регламент 952/2013, регламентиращ краен срок за митническо задължение: § 1 Длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. § 2. Когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, три годишният срок, определен в параграф 1, се продължава най-малко на пет години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство. Възникването на митническото задължение е уредено в дял ІІІ, глава 1 от Регламент 952/2013, като относими в случая са разпоредбите относно митническо задължение при внос, регламентирани в раздел 1. Съгласно чл. 77 от посочения регламент: § 1. Митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под един от следните митнически режими: а) допускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за специфична употреба; б) временен внос с частично освобождаване от вносни мита. А § 2 регламентира, че митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация. В случая е безспорно, че митническото задължение по MRN 20BG002005024411R1/30.01.2020 г., с която стоката е поставена под режим - допускане за свободно обращение е възникнало в момента на приемане на митническата декларация на 30.01.2020 г. Спорен е въпроса дали в конкретния случай е приложима разпоредбата на член 103, § 2 от регламента, която при определена хипотеза изключва правилото на член 103 § 1 и предвижда по-дълъг краен срок за уведомяване. За приложението на член 103, § 2 от регламента е необходимо митническото задължение да възниква в резултат на действие, което към момента на извършването му е основание за започване на наказателно преследване. В случая, митническото задължение възниква на датата на приемане на митическата декларация в резултат на действие - деклариране в по-нисък размер на митническа стойност на стоки, с цел да се избегне частично плащане на мито и други публични държавни вземания, събирани от митническите органи - ДДС. Това действие, към момента на извършването му може да се квалифицира, като деяние, осъществяващо състав на административно /митническо/ нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците. Безспорно деянието митническа измама, не е квалифицирано като престъпление по НК. НК предвижда само два състава на престъпления против митническия режим - квалифицираната контрабанда/ чл. 242 от НК/ и отклонение на стоки от митнически режим транзит /242а от НК/. Съгласно разяснението дадено в т. 25 на Решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2009 година по съединени дела C-124/08 и C-125/08 (Gilbert Snauwaert и др. срещу Belgische Staat), използваният в член 221, параграф 3 от Митническия кодекс израз "деяние, подлежащо на наказателно преследване" се отнася до деянията, които според правопорядъка на държавата членка, чиито компетентни органи искат последващо възстановяване, могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на националното наказателно право. (вж. по аналогия по отношение на член 3 от Регламент 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година относно последващото събиране на несъбрани вносни или износни сборове, които не са били изискани от длъжника за стоки, декларирани за митнически режим, включващ задължение за плащане на тези сборове (ОВ L 197, стр. 1), Решение от 27 ноември 1991 г. по дело Meico-Fell, C-273/90, Recueil, стр. I-5569, точка 9). Настоящата инстанция като съобрази, че разпоредбите относно крайния срок за уведомяване по чл. 221, § 3 и § 4 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (отм., в сила от 01.06.2016 г.) са запазени в действащото митническо законодателство, в частност в разпоредбите на § 1 и § 2 от Регламент 952/2013 и след като се позовава на даденото разяснение на израза "деяние, подлежащо на наказателно преследване" в цитираното решение на СЕС, обосновава извод, че в случая е приложима разпоредбата на член 103, § 2 Регламент 952/2013, предвиждаща по-дълъг краен срок на уведомяване, доколкото е установено, че митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършването му е основание за започване на наказателно преследване за митническо нарушение. С оглед изложеното, неправилно първоинстанционния съд е приел, че митническото задължение по процесната МД е погасено на основание чл. 103, § 1 от Регламент 952/2013 с изтичане на тригодишен срок от възникването му, без да съобрази, че приложение в случая намира разпоредбата на чл. 103, § 2 от Регламент 952/2013 и крайния срок за уведомяване се продължава най-малко на пет години, който срок безспорно не е изтекъл, поради което не е налице основанието по член 124, § 1, б. "а" на Регламент 952/2013 за погасяване на митническото задължение при внос по митническите декларации. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че Решение с рег. 32-479161 от 17.07.2023 г. към митнически декларации MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019r. и MRN19BG002005018084R0/22.10.2019 г. на директора на териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници" е законосъобразно и определените митнически задължения не са погасени, а като е приел погасяването им по давност и отменил издадения административен акт, Административен съд - Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което се отхвърли жалбата на "Магна ойл" ООД, ЕИК 200561054 против Решение с рег. 32-479161 от 17.07.2023 г. към митнически декларации с MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019r. и MRN19BG002005018084R0/22.10.2019 г. на директора на териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници". По жалбата на Магна ойл ООД ЕИК 200561054: Касационната жалба е неоснователна: Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят и от настоящата касационна инстанция и настоящото решение препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради неяснота в мотивите на съда относно материалната законосъобразност на административния акт. Съдът е изложил съображенията си относно установената фактическа обстановка и правните си изводи относно материалната законосъобразност на административния акт. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от регламента. В чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната от вносителя стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, б. б. "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. На основание чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на митническия орган е да установи предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 70 и сл. от Регламент (ЕС) 952/2013. Правилен е изводът на административния съд, че в настоящия случай митническите органи са обосновали съмненията, определяйки митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 и 71 от Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно установената продажна цена и предоставена фактура от E. C. Export Center SA към отговора на митническите органи на Конфедерация Швейцария. Информацията и съответните документи са събрани по реда на международното сътрудничество и въз основа на сключеното Споразумение за свободна търговия от ЕИО и Допълнителния протокол от ЕО към него относно административна взаимопомощ в митническата област. /Подробни доводи по повод сходни казуси между същите страни и същите подробни касационни оплаквания Върховният административен е изложил и в Решение 10910 от 15.10.2024 г. по адм. д. 5040/2024 г. и Решение 11321 от 22.10.2024 г. по адм. д. 5763/2024 г./ Предвид изложеното първоинстанционното решение в частта, с която е отменено Решение с рег. 32-479161 от 17.07.2023 г. към митнически декларации с MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019r. и MRN19BG002005018084R0/22.10.2019 г. на директора на териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници" като неправилно следва да се отмени, като вместо се отхвърли жалбата на Магна ойл ООД ЕИК 200561054 в тази част. В останалата част решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора Магна ойл ООД ЕИК 200561054 следва да бъде осъден да заплати на Агенция "Митници" в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган касатор, разноски по делото в размер на 470 лв., включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение