Решение № 16039 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9498/2009 г.

Решение № 16039 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9498/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив против решение № 505/21.04.2009 г. на Пловдивския административен съд, ХVI състав, постановено по адм. д. № 1145 по описа за 2008 г. на този съд, поправено с решение № 770/05.06.2009 г. на същия съд, в частта с която е отменен РА № 1300936/12.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, изменен с Решение № 377/14.05.2008 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, в частта с която на "Прима - 1" ЕООД - със седалище в гр. Пещера е доначислен ДДС за цялата сума, надхвърляща 303, 80 лв., ведно със съответната лихва от 29, 01 лв., като отменената част е в размер на 1343, 97 лв., ведно със съответната лихва от 128, 35 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че заключението по ССчЕ е изградено въз основа на предположения, а и е определена средна доставна цена на пантофите в противоречие с разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Касаторът претендира отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Прима - 1" ЕООД - със седалище в гр. Пазарджик, редовно призован, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е преценена законосъобразността и обосноваността на РА № 1300936/12.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, изменен с Решение № 377/14.05.08 г. на Д "ОУИ" - гр. Пловдив в горепосочената част за доначислен ДДС. По време на ревизията е извършена инвентаризация на стоки (обувки и чанти) във всички обекти, стопанисвани от дружеството - магазини и складови помещения в гр. Пазарджик, Велинград, гр. Пещера, гр. Пловдив, Асеновград, като резултатите са обективирани в протоколи. Приходният орган е приел за налична разлика в броя на чифтовете обувки и чантите в следствие на което е доначислил ДДС и съответните лихви за установената липса. По време на съдебното производство е изслушано заключение по ССчЕ, констатиращо че: 1. Към 18.07.2007 г. между изготвените от НАП инвентаризационни описи и счетоводните извлечения на жалбоподателя няма разлика в наличния брой чанти; 2. Към 18. юли 07 г. са заведени 1385 чифта пантофи, а към 31.12.07 г. са заведени 1530 броя; 3. За периода от 19.07 до 31.12.07 г. са продадени 5 чифта пантофи; 4. Счетоводната отчетност на "Прима - 1" ЕООД е редовно водена; 5. При ревизията са допуснати неточности в броя на липсващите стоки със съответните им стойности. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице. Направил е извод за незаконосъобразно начисляване на ДДС, тъй като няма липса на стоки. Решението в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Основното касационно оплакване е за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, свързани с кредитирането на заключението по ССчЕ. Настоящият състав на ВАС, I А отделение намира тези оплаквания за неоснователни, тъй като заключението не е оспорено от страните. Директорът на Д "оуи" не е поставил и допълнителни задачи на експерта, като е недопустимо заключението да се оспорва за пръв път в касационната инстанция. Освен това първоинстанционният съд е обсъдил заключението в съпоставка с останалите доказателства. Правилни са изводите на административния съд във връзка с разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС доколкото в случая не е доказана липсата на стоки. Решението в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, I А отделение