Решение № 700 от 5.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 902/2009 г.

Решение № 700 от 5.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 902/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК /отм./ във връзка § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. Г. против решение № 290/28.01.2008 г. на Хасковски окръжен съд, постановено по гр. д. № 112/2004 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба Г. П. Г. не взема становище по жалбата. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си, въззивният съд е отменил решение № 310/05.12.2001 г. по гр. д. № 52/2004 г. по описа на Районен съд гр. Х., с което на Р. Д. Г. е поставен в дял: втори етаж, представляващ самостоятелно жилище от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място от 335 кв. м с пл. № 1826,за което е отреден парцел **** в кв. 329 по плана на гр. Х. от 1984 г., ведно с 1/2 идеална част от принадлежащите му общи части, включващи дворното място, подпокривно пространство и складови помещения в сутерена, а в дял на Г. П. Г. е поставен: гараж, построен в гореописаното дворно място, на основание чл. 292 от ГПК /отм./, като Р. Г. е осъдена да заплати на Г. Г. за уравнение на дела му сумата от 2 150 лева, както и решение № 467/18.06.2002 г. по гр. д. № 52/1994 г., с което е изнесен на публична продан лек автомобил "Л"и вместо него е постановено: Поставя в дял на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК /отм./ на Р. Д. Г. следния недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ, представляващ самостоятелно жилище от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място от 335 кв. м с пл. № 1826,за което е отреден парцел **** в кв. 329 по плана на гр. Х. от 1984 г., ведно с ? ид. част от принадлежащите му общи части, включващи дворното място, подпокривно пространство и складови помещения в сутерена, на стойност 61 350 лева при условие, че заплати на Г. П. Г. сумата от 1933,33 лева в 6 месечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва, както и поставя в дял на Г. П. Г. следните вещи: гараж, построен в гореописаното дворно място и лек автомобил марка "Л" с рег. № ХД 0960. В. съд е констатирал, че допуснатия до делба втори жилищен етаж от двуетажната сграда е представлявал съпружеска имуществена общност, като придобит по време на брака между ищцата Р. 7.10.1991 г., която е била прекратена със смъртта на последния, като не е спорно по делото, че жилището е неподеляемо и ищцата не притежава друго жилище, поради което е стигнал до извода, че са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл. 288, ал. 2 от ГПК /отм./ за възлагане на ищцата Р на жилищния етаж, а за уравнение на дела на ответника, същият следва да получи гаража и лекия автомобил. Съдът е посочил, че искането на ищцата Г в неин дял да бъде поставен, наред с жилищния етаж, и гаража, тъй като нямал самостоятелен статут, е неоснователно, тъй като същият представлява самостоятелен обект на собственост и няма пречка да бъде поставен в дял, отделен от жилището. С оглед на това, съдът е приел, че възлагането на имота по реда на чл. 288, ал. 2 от ГПК /отм./ има приоритет пред останалите способи за прекратяване на съсобствеността, при условията на която разпоредба, във връзка с наличието на предвидените в същата условия, при постановяване на решението си е поставил в дял жилищния имот на единия съделител-този на ищцата Г, а в дял на другия съделител-ответника Г. Г. за уравнение на дела му е поставен гаража и лекия автомобил, останалите вещи допуснати до делбата. Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. В жалбата си, касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил закона досежно обособяването на помещението за гараж като самостоятелен имот, тъй като същият бил свързан функционално с жилищната сграда по начин, по който достъпа до него и ползването му ще смущава ползването на жилищния обект, както и че съдът в решението не е посочил границите на възложения в дял имот, като самостоятелен такъв. Така изложеното не намира опора в установеното с доказателствата по делото, както и във връзка с постановеното с влязлото в законна сила решение по делото относно допускането на делбата, свързано с индивидуализиране на имотите, по отношение на които следва да се извърши делбата. Видно от постановеното с влязло в законна сила решение № 1941/13.02.1995 г. по гр. д. № 52/1994 г. по описа на Хасковски районен съд, е допуснато от съда извършване на съдебна делба между наследниците на Т. П. Г. 1991 г., а именно Р. Д. Г. и Г. П. Г. на следните недвижими имоти: втори етаж, представляващ самостоятелно жилище, подробно описан в решението, ведно с ? идеална част от принадлежащите общи части, включително дворно място, подпокривно пространство и складови помещения в сутерена и ГАРАЖ, построен в същото дворно място при посочените от съда квоти. Наред с това, видно от данните по делото за построяването на процесния гараж е издадено отделно строително разрешение № 545 от 16.10.1968 г./лист 69 от делото/различно от издаденото такова за строеж на жилищната сграда от 04.02.1960 г./лист 70 от делото/, а и от данните по депозираното заключение на вещо лице инж. В/лист 233 от делото/, за жилищната сграда е посочено, че е изградена окончателно през 1962 г., а гаражът е построен през 1969 г., поради което правилно съдът е приел, че както втория етаж от жилищната сграда, така и построения гараж в описаното дворно място, представляват самостоятелен обект на собственост, с оглед изискванията на действащите към този момент строителни правила и норми, още повече че липсват доказателства по делото, в подкрепа на твърденията на ищцата за функционална свързаност на процесния гараж със сградата, а напротив събраните такива потвърждават характеристиката му като самостоятелен обект на собственост. При това положение и възприетият от въззивния съд способ за извършване на делбата е правилен и законосъобразен. Ето защо, въззивният съд, с постановеното решение, правилно е приложил материалния закон и изводите му кореспондират на установеното с доказателствата по делото. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд