Решение № 5033 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8325/2019 г.

Решение № 5033 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8325/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "БГ Ленд ко" АД, със седалище и адрес на управление: гр. В., [адрес], представлявано от С. С. -изпълнителен директор, срещу чл. 330 от Наредба №Із-1971 от 2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство и от министъра на вътрешните работи, с който е предвидено по фасадите на сгради с височина над 28 м. да бъдат полагани топлоизолационни продукти, с клас на реакция на огън не по нисък от А2 и са регламентирани изисквания за външното покритие на системите за топлоизолация. Изменението е направено по силата на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №Із-1971/2009 г. и е обнародвано в ДВ бр. 63 от 2018 г. Според жалбоподателя разпоредбите са приети при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материално правните разпоредби и не съответстват на целта на закона. С изменението, необосновано се повишава класът на горимост на изолационните строителни материали, за сгради на височина над 28 м., като по този начин се завишават и разходите на строителните компании за саниране и/или строителство на сгради с височина над 28 м. Фирмите, които внасят или произвеждат минерална вата или други строителни продукти с клас на горимост А2 и А1, чрез изменението получават необосновано предимство на пазара и в сферата на предоставяне на строителни услуги. Посочва се, че е нарушено изискването на Закона за нормативните актове /ЗНА/, тъй като не е спазена процедурата по издаването й. Изменението на Наредбата противоречи на чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България /КРБ/. Ограниченията, които се налагат са несъвместими с принципа на свободна стопанска инициатива, тъй като предприятията в цял един сектор от пазарния сегмент се лишават от възможност да участват при строителството и рехабилитацията на високите сгради. Нарушено е изискването по чл. 19, ал. 2 от КРБ за еднакви правни условия, тъй като се дава предимство на фирми предоставящи на пазара определени строителни продукти. Въвежда се изкуствено положение, което вреди на свободната стопанска инициатива. Несъстоятелно е твърдението в мотивите към Наредбата, че посредством завишаването на класа на горимост на топлоизолационния строителен продукт се повишава сигурността на сградата. Върху сградите се поставя не само този продукт, а цялата топлоизолационна система, от която той е част. Ето защо повишаването на класа на горимост на един елемент далеч не означава повишаване на класа на горимост на цялата топлоизолационна система, респективно не води до повишаване горимостта на цялата топлоизолационна система. Европейската практика в тази област клони към придаване на клас на горимост на цялата топлоизолационна система, вместо на отделни нейни елементи. Предвидените с обжалваните разпоредби конкретни технически изисквания, ред и начин на топлоизолиране на високите сгради противоречат на основни правила, залегнали в КРБ, ЗЗК и ЗЕС, което е в пряко нарушение на изискването на чл. 15, ал. 1 от ЗНА. Изменението на Наредбата оказва пряко въздействие върху конкуренцията, тъй като с нея се създават пречки пред възможността на участниците на пазара за доставка на топлоизолационни продукти с клас на горимост В и С да продават такива и да участват в сегмента от пазара свързан с изграждане и/или саниране на високите, многофамилни жилищни сгради. Въвеждането на ограниченията има пряко въздействие върху конкуренцията, тъй като влияе върху две групи участници на пазара. Допуснато е нарушение на разпоредбите на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Липсва оценка за въздействието на оспорваната Наредба. Само е посочено лаконично, че не се предвижда въздействие. Тази констатация е подвеждаща и невярна. Пренебрегнато е и въздействието върху републиканския бюджет в неговата приходна част. Има въздействие и върху бюджета на потребителите, тъй като продуктите с най – висок клас на горимост са съответно и най-скъпи. Това неминуемо се отразява върху цената на услугата и съответно върху бюджета на потребителите. По – скъпо е и полагането на този вид изолация, както и времето, което се изисква за полагане на материалите. Приетите изменения на Наредбата са в противоречие с целта на ЗЗК. Освен това не са променени изискванията за клас на крепежните елементи, с които топлоизолационните листове се закрепват към фасадите на сградите, което обезмисля изискванията към топлоизолационния материал. Изменението на Наредбата е извършено от ресорните министри кампанийно. С цел да се обслужат икономическите интереси на тесен кръг търговци, доставчици и търгуващи със строителни продукти с клас на горимост А2 и А1. Наредбата е в противоречие с чл. 2, т. 4 от Закона за здравето/ЗЗдр. /. Не е съобразено и обстоятелството, че продуктите с клас на горимост А2 и А1 са в пъти по тежки от другите елементи с по-нисък клас на горимост. По този начин е застрашена здравината на сградите и се създава опасност за засягане здравето на неограничен кръг лица. В заключение на изложените аргументи с изменението на Наредбата ще се създаде положение при което потребителите и данъкоплатците ще плащат повече за топлоизолационни системи, които създават завишен риск за сградите и са по-опасни за здравето им. Липсата на оценка представлява съществено нарушение на процесуалния ред, по който следва да се осъществи приемането на подзаконовия нормативен акт и съставляват самостоятелно основание за отмяна на акта. Въз основа на подробно изложените аргументи и допълнително представени писмени бележки за незаконосъобразност на издадения нормативен акт се иска неговата отмяна. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът на Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалният си представител оспорва подадената жалба, като поддържа че същата е недопустима. Дружеството жалбоподател предлага топлоизолационни продукти, които имат клас на горимост Е, а изменението на Наредбата касае влагане на продукти с клас на горимост А1 и А2, поради което за него не е налице правен интерес от обжалване на конкретната разпоредба от Наредба №Із-1971/2009 г. На територията на страната не се предлага топлоизолация, която да е с клас на горимост В и С. А. се твърди, че подадената жалба е неоснователна. Спазени са всички законови изисквания свързани с приемане на изменението на процесната Наредба. Проектът за изменение и допълнение на Наредба №Із-1971/2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар /СТПНОБП/ заедно с мотивите към него са публикувани за обсъждане на интернет страниците на МВР и МРРБ, в Портала за обществени консултации и в предоставените законови срокове не са постъпил предложения по същество на готвените промени в изискванията. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че не е спазено изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗНА и към предложеното изменение липсват мотиви. За вида нормативен акт, който се издава не е необходимо изготвяне на предварителна оценка, тъй като тя се изисква само за нормативни актове на МС. С. на мотивите е в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. При строителството и санирането на високите сгради има значително по строги изисквания по отношение на тяхната безопасност. Изменението не е продиктувано от стопански интереси, а целят осигуряване безопасността на хората. По тези съображения се иска подадената жалба от "БГ Ленд ко" АД да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Министърът на регионалното развитие и благоустройство, чрез процесуалния си представител, в проведено по делото открито съдебно заседание и в приложени писмени бележки, намира подадената жалба за неоснователна и недоказана, като излага следните съображения: С обжалвания § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Із-1971/2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар е изменена разпоредбата на чл. 330, като е предвидено по фасадите на сгради с височина над 28 м. да бъдат полагани топлоизолационни продукти, с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 са регламентирани изисквания за външното покритие на системите за топлоизолация. Несъстоятелни са твърденията в жалбата за противоречие на измененията с чл. 19 от Конституцията на РБ, на чл. 1, ал. 1 от ЗЗК и на чл. 15 от ЗНА. Цитираната разпоредба от КРБ прокламира принципа на равната стопанска инициатива и защитава възможността на правните субекти да участват в стопанския живот, но не издига тази възможност над другите принципи, залегнали в нея. Налагането на едни или други ограничения не противоречи на КРБ, ако са въведени с цел защита на обществения интерес и ако отговарят на законодателната целесъобразност. Определяне на изискването по фасадите на сгради с височина над 28 м. да бъдат полагани топлоизолационни продукти с клас на реакция на огън не по нисък от А2, е пряко свързано с осигуряване спазването на обществен интерес при осъществяването на стопанска дейност и не нарушава принципа за стопанска инициатива. Изменението е с цел гарантиране на обществения интерес за защита здравето и живота на гражданите и на тяхното имущество, при евентуално възникване на пожар в сгради с височина над 28 м. Изменението е в унисон с принципа прогласен в чл. 17, ал. 1 от КРБ и чл. 52, ал. 3 от КРБ. Не е допуснато и нарушение на ЗЗК. Правото на стопанската инициатива не означава липса на законови изисквания при осъществяване на тази инициатива и стопанска дейност. В този смисъл не е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, тъй като атакуваната разпоредба на Наредбата съответства на КРБ и на нормативните актове от по-висока степен. Неоснователни са и възраженията за липса на оценка на въздействието и нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗНА са неоснователно. Съдържанието на мотивите е в съответствие с изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Неоснователни и недоказани са твърденията на жалбоподателя за "висока хигроскопичност на минералната вата", както и че "тежестта на минералната вата чрез абсорбиране на влага в нея може да се увеличи няколко пъти". Според СТЕ каменната вата, както и минералната топлоизолационни продукти с клетъчна структура не са хигроскопични. Не се променя и заварената сеизмична сигурност на сградата. Въз основа на горното се прави искане пред съда жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на МРРБ бъде присъдени юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност се възразява за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената жалба на "БГ Ленд ко" АД срещу § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №Із-1971 от 2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство и на министъра на вътрешните работи, с който е изменена разпоредбата на чл. 330 от нормативния акт за процесуално допустима, но неоснователна. Твърденията, че с направеното изменение, което предвижда повишаване на изискванията към топлоизолационните продукти, се нарушава чл. 19, ал. 1 и 2 от КРБ и същото противоречи на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, като е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗНА са неоснователни. С оспореното изменение се цели стимулиране на икономическо развитие и внедряване на нови технологии, което позволява и превенция на населението. С изменението на чл. 330 от процесната наредба не се съдържат дискриминационни разпоредби спрямо българските строители. Стопанската инициатива следва да се развива свободно, но винаги в защита на потребителя, както и в закрила на здравето на гражданите. Оспорената наредба не противоречи на чл. 28 и чл. 26 от ЗНА. Проведено е обсъждане по реда на чл. 77 от АПК и е изпълнена законовата процедура по приемане на обжалваните разпоредби. Не се констатира и нарушение на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените и да бъдат приети като самостоятелно основание за отмяната на атакуваната разпоредба. Не е допуснато нарушение и на чл. 15 от ЗНА. Несъотносими са доводите за липса на оценка за въздействието на оспорваната Наредба върху републиканския бюджет и въздействие върху бюджетите на потребителите, тъй като за този вид нормативни актове не се изисква изготвянето на този вид оценка. По тези съображения предлага оспорването да бъде отхвърлено. Върховен административен съд, въз основа на събраните по делото доказателства и в съответствие с чл. 168 от АПК, приложим субсидиарно в производството по оспорване на подзаконови нормативни актове по препращане от чл. 196 от АПК, след извършена проверка на нормативния акт, намира следното: По допустимостта: Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В Решение № 5 от 17.04.2007 г. по конституционно дело № 11/2006 г. Конституционният съд изрично се приема, че в хипотезата на чл. 186, ал. 1 АПК "засягането на права не означава непременно настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването, а една възможност за засягане на права. Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права". Съобразявайки относимата разпоредба на АПК и тълкуването на КС, съдът намира, че жалбата е допустима като подадена от юридическо лице, което осъществява търговска дейност в сферата на строителството. От представеното по делото удостоверение за актуално състояние е видно, че част от предмета на дейност на жалбоподателя е: "извършване на строежи, подобрения и обзавеждане с цел предоставянето им за управление", като заедно със жалбата са приложени и доказателства за това, че дружеството реално осъществява строителни дейности. С обжалваното изменение се предвижда изменение на изискванията относно осъществяването на строежи и ремонти на сгради с височина над 28 м., което предполага, че строителните фирми, каквато е "БГ Ленд ко" АД, са засегнати от изменението. Търговските дружества осъществяващи строителство/ремонт и реконструкции следва да спазват техническите правила и норми в строителството, като част от тях са и тези свързани с пожарната безопасност предвидени в Наредба №Із-1971/2009 г. Оспорването на подзаконови нормативни актове е безсрочно - чл. 187, ал. 1 АПК, поради което жалбата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество. При осъществяване на дължимата проверка относно законосъобразността на нормативния акт в обжалваната част, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери всички изисквания по чл. 146 от АПК - наличие на компетентност у издателя на акта, спазване на установената форма, съобразяване на административнопроизводствените правила, съответствие с относимите материалноправни разпоредби, съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 76, ал. 1 АПК нормативните административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или от закон органи. Според чл. 7, ал. 2 ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Наредба №Із-1971/2009 г. е издадена по законовата делегация на чл. 125, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи и чл. 169, ал. 4 от Закона за устройство на територията, възлагащи на министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройство да определят правилата и нормите в строителството включително и тези свързани с изискванията за пожарна безопасност. От своя страна чл. 115 от КРБ регламентира, че министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Оспорената наредба е издадена в съответствие с цитираните правни норми от компетентни органи, в ресора на които е възложено уреждането на обществените отношения относно изискването към строежите, които гарантират безопасността и здравето на населението в случай на възникнал пожар. Съгласно чл. 1 а от Закона за нормативните актове, нормативният административен акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган, а съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗНА нормативни актове могат да издават само органите, оправомощени за това от Конституцията или от закон. Със ЗНА са определени и дефинирани отделните видове нормативни актове, които се издават от държавните органите, като съгласно чл. 7, ал. 2, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В конкретния случай Наредбата е приета въз основа на предоставената по закон възможност ресорните министри да определят изискванията към пожарната безопасност в строителството. Когато се предвижда изменение в установените вече правила с Наредба изменението се извършва със същият по вид нормативен акт. В този смисъл е спазено и изискването за форма. Подадената жалба от "БГ Ленд и ко" АД, е във връзка с изменение на Наредба № Із-1971/2009 г., като възможността да бъде извършена промяна в наредбата е от компетентността на органите, които са я издали. Процедурата по изменение на наредбата е проведена от ресорните министри, като са спазени законовите изисквания. Във жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на правилата по изменение на Наредба №Із-1971/2009 г., които са се отразили и на законосъобразността конкретно на § 2, с който се изменят изискванията относно класа на реакция на огън на топлоизолационните продукти полагани по фасадите на сгради с височина над 28 м. Нововъведеното изискване е класът по реакция на огън да не е по-нисък от А2. Нарушението, според жалбподателя се изразява в липсата на конкретни мотиви относно въздействието на въведените промени и то е съществено, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на текста. Поддържа се също, че изготвянето на промените е кампанийно и в защита на конкретни търговски интереси, без да бъдат спазени изискванията на ЗНА и установената в него процедура. Така поддържаните твърдения са неоснователни. От приложената по делото административна преписка, се установява, че изменението на Наредбата е инициирано заради констатирани несъответствия в горимостта на влаганите топлоизолационни материали при осъществяване на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради /НПЕЕМЖС/. От административните органи отговорни за контрола в строителството /МРРБ и ДНСК/ и тези които установяват правилата свързани с безопасността и здравето на населението /МВР и ГД ПБЗН/, както и тези които имат надзорни функции /ДАМТН/, са провеждани многократни срещи и консултации, относно необходимостта от предприемане на конкретни мерки, които да гарантират качеството на строителството и реакцията на строителните материали при възникване на пожар. В тях освен експерти от съответната организация са участвали и представители на браншовите организации/ Българска асоциация за изолации в строителството и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране/, като проблемите са обсъждани и на среща проведена в С. на 11-12. 2017 г., на 24 държави членки на ЕС-групата за административно коопериране на надзора на пазара за строителни продукти. В хода на тази съвместна дейност и в изпълнение на европейските изисквания /Регламент № 305/2011 г. / е установена нуждата от изменение на Наредба №Із-1071/2009 г., което се налага от необходимостта да бъде повишена устойчивостта на пожар за вложените в сградите топлоизолационни продукти. Посочените предварителни срещи и обсъждания не са част от процедурата по подготовка на изменението, но установяват проучване на конкретните проблеми и необходимост от уреждане на обществените отношения свързани с изискванията към класа на горимост за топлоизолационните продукти. Неоснователно жалбоподателят твърди, че е налице кампанийност в действията на МРРБ и МВР при подготовката на изменението. В докладна записка рег. № 1983 р-14602/14.10.2017 г. до министъра на вътрешните работи са изложени проблемите свързани с изискванията за пожаробезопасност на строителните материали и конкретно на топлоизолационните продукти, описани са предприетите действия и проведени консултации, като е предложено съставяне на междуведомствена работна група, на която да се възложи разрешаването на възникналите проблеми. Със заповед № 8121 з-1323/25.10.2017 г. на Министъра на вътрешните работи /виж стр. 403 от делото/ е създадена такава работна група, с участието на 26 експерти, с различни специалисти по строителство, архитектура, пожарна безопасност и др. Конкретно възложената им задача е да обсъдят възникналите проблеми относно повишаване изискванията за пожаробезопасност и да преценят дали е необходимо изменение на действащият нормативен акт и в какво да се изразява то. Работната група изготвя проект на изменение на Наредба №Із-1971/2009 г., който е предложен на компетентните ресорни министри, за да бъде проведена процедура по ЗНА. Изменението касае различни текстове на действащата наредба, като по отношение на чл. 330 е предвидено повишаване изискването за класа на реакция на огън на топлоизолационните продукти на А2. Новот изискване се прилага само по отношение на сгради с височина над 28 м. В изпълнение на визираните в Закона за нормативните актове изисквания, проекта за изменение на Наредба №Із-1971/2009 г. и мотивите, които го обосновават са публикувани на сайта на Министерство на регионалното развитие и благоустройство и на Министерство на вътрешните работи на 05.01.2018 г. факт, който не се оспорва от жалбоподателя в настоящото производство. Предоставен е срок за предложения и становища до 04.02.2018 г. С изготвена справка по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗНА /виж стр. 220 от делото/е посочено, че такива не са постъпили в предоставения срок. Извършена е и процедура по реда на ПМС № 165/2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за техническите регламенти и правила за услуги на информационното общество и за технически правила за продукти, законно предлагани на пазара на друга държава членка, пред Европейската комисия за нотификация на държавите членки. Коментари, бележки и становища не са постъпили от държави членки на ЕС, както и от службите на ЕК. Решаващият състав преценява, като неоснователно възражението на жалбподателя за допуснато съществено нарушение при изменението на Наредба №Із-1971/2009 г., тъй като не е изготвена оценка за неговото въздействие. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗНА предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна, като тя се изготвя, когато това е предвидено в този закон /чл. 19, ал. 1 от ЗНА/. Според чл. 20, ал. 3 от ЗНА цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва при: 1. изработване на нови закони и кодекси; 2. изработване на проекти на нормативни актове, за които оценката по ал. 2 е показала, че може да се очакват значителни последици. Изискването за извършване на предварителна оценка е относимо само за актовете които издава Министерският съвет, но не и за тези които се приемат от министрите. В ал. 4 на същия текст се регламентира, че извън случаите по ал. 3 цялостна предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на проекта. В конкретния случай не е извършена такава оценка, тъй като това не е било задължително, а и съставителите на проекта са преценили, че не е необходимо. Преценката дали да бъде извършвана оценка или не, когато се издава нормативен акт от ресорен министър е предоставена на този орган. След като изискването за изготвяне на оценка за въздействие в тези случаи не е задължително, то и не е налице неспазване на императивно задължение от компетентните органи при изменението на наредбата. Разбирането, че изготвянето на оценка на въздействието на нормативен акт не се прави във всички случаи се подкрепя и от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове № 502-01-74/01.09.2015 г., според които актовете, по отношение на които ще се изготвя предварителна оценка на въздействието, са закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. След като не са постъпили предложения към проекта, то и в последствие не е имало необходимост от обсъждане на тези предложения. Изменението на Наредбата, в оспорената част е останало с предложеното от работната група съдържание. От изложеното до тук се налага извод, че при изготвянето на проекта на изменение на Наредба №І-1971/2009 г., в частта по § 2 относно предвидената промяна на чл. 330, не са допуснати процедурни нарушения, които да са от категорията на съществените и да обосновават отмяна на атакуваната норма само на това основание. В жалбата се поддържа, че съдържанието на мотивите не отговаря на изискването на чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от ЗНА. Настоящият състав не споделя това твърдение. Съдържанието на мотивите изготвени към проекта имат предвиденото съдържание по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Установените правила в чл. 28, ал. 1, 2 и 3 ЗНА, са свързани с необходимостта да бъде гарантирано спазването на принципите по чл. 26, ал. 1 от ЗНА при изработването и на приемането на нормативен акт – необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Тези принципи от своя страна са установени с цел гарантиране на правата и законните интереси на правните субекти. Същите тези правила са гаранция и за законосъобразното и целесъобразно упражняване от компетентния орган на предоставената му от държавата нормативна властническа компетентност. Нарушението на правните норми, които гарантират спазването на принципите при изработването и приемането на нормативен акт са съществени само и единствено тогава, когато са засегнали субективни права и законни интереси на правните субекти по отношение на които се прилагат или противоречат на закона и неговата цел. В конкретния случай такова засягане или нарушение не се констатира. Изготвен е проект за изменение на Наредба №Із-1971/2009 г., който е публикуван на интернет страниците на МВР и МРРБ, както и е бил достъпен чрез Портала за обществени консултации. При публикуването му проектът е бил придружен от мотиви, които обосновават подготвените изменения. Мотивите имат необходимото съдържание по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, посочени са причините, които налагат приемането на акта, обосновани са целите които има това изменение за повишаване на пожарната безопасност на сградите при изпълнение на системи за топлоизолация на външни повърхности. Обосновано е и обстоятелството, че с изменението на наредбата не се предвижда засягане на държавния бюджет. Посочено е, че с прилагане на изменението се очаква да бъдат повишено качеството при изпълнение на топлоизолациите по фасадите на високите сгради, като това има благоприятно въздействие и при възникване на рискови ситуации. Друг аргумент на жалбоподателя за несъответствие на изменението наредбата е свързан с липсата на финасова обосновка, като се твърди, че повишаването на изискванията на топлоизолационните продукти за сгради с височина над 28 м, води и до повишаване на цената на предоставяните услуги в строителството. От своя страна това намалява търсенето и свива пазара, което се отразява неблагоприятно върху оборотите на строителните фирми и съответно намалява заплащаните от тях задължения по ЗДДС и по ЗКПО. Изискването на ЗНА по чл. 28, ал. 2, т. 3 свързано с посочването на финасовите и други средства, които са необходими за прилагането на нормативния акт е свързано с разходването на средства от държавния бюджет. Законодателят изисква обосноваване на разходи, когато те се предприемат от изпълнителната власт и касаят разходването на бюджетни средства. В конкретния случай, такова разходване не се предвижда. По отношение съответствието на предвиденото с § 2 изменение на чл. 330 от Наредба №Із-1971/2009 г., със нормативни актове от по-висок ранг, настоящият състав не констатира противоречие с КРБ и установеният принцип в чл. 19 на свободна стопанска инициатива. Основателно е твърдението на ответника по жалбата, в приложените по делото писмени бележки, че установеният с чл. 19 от КРБ принцип на равна стопанска инициатива не следва да се разглежда като абсолютно право. Налагането на едни или други ограничения, които са въведени с цел защита на обществения интерес не противоречат на Конституцията. В конкретния случай се повишават изискванията за класовете на реакция на огън по отношение на топлоизолационните продукти влагани при строителството. Такова изискване не може да бъде противопоставено на свободната стопанска инициатива, тъй като е свързано с превенция на рисковете от възникване на пожар и защита здравето на населението. Не е допуснато и нарушение на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Свободата на пазара не може да има приоритет пред защитата на общественото здраве и безопасността на извършваното строителството, чрез установяване на конкретни правила и норми. Изменението на чл. 330 от наредбата е с цел предотвратяване на инциденти, като се поставят по-високи изисквания на качествата на влаганите в топлоизолационните системи материали. За да докаже своите твърдения поддържани при оспорването, жалбподателят е поискал изслушването на две експертизи-Съдебна пожаро- техническа експертиза /СПТЕ/ и Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Заключенията и на двамата експерти не подкрепиха твърденията на дружеството - жалбоподател, че изискванията към топлоизолационните продукти относно класа на горимост не създават по-голяма гаранция за безопасност, а дори носят риск за конструктивната устойчивост на сградите. Със заключенията на двете вещи лица, не се установява такова въздействие на изменението, което да застрашава пряко здравето на гражданите или конструкцията на сградите при полагане на такива топлоизолационни продукти, които отговарят на новите изисквания на чл. 330 от Наредба №Із-1971/2009 г. и имат клас на горимост А1 и А2. От СТЕ се установява, че топлоизолационните материали с клас на горимост А1 и А2, не утежняват конструкцията на сградите, така че да създават опасност за тяхната здравина или сеизмологична устойчивост. Заключението на вещото лице е направено без конкретни измервания на сгради, поради което се основават на принципно становище. Изрично е посочено, в изводите на експерта, че за всяка сграда следва да се извършат конкретни изчисления от инженер конструктор, като бъдат съобразени ясни и точни параметри. От заключението по изготвената СПТЕ се установява, че за класовете за реакция на огън на строителните материали са дефинирани в БДС EN13501-1, като са установени класове от F до А1. Най-ниският клас е F, а най високият А1, който не допринася към пожара, включително и към напълно развит такъв. С изменението на Наредбата в чл. 330 е предвидено влагането на топлоизолационни продукти с клас А2, които са без принос към горенето. Експертът установява също, че класът на горимост на топлоизолационната система и класът на горимост на конкретен топлоизолационен продукт, който е част от нея са две различни неща. Изискването на Наредба Із-1971/2009 г., след изменението се отнася само към топлоизолационните продукти. Конкретно за ЕРS е посочен клас за реакция на огън "Е". По този начин не се доказва и чрез експертизата твърдението на жалбоподателя, че и използваните до настоящия момент топлоизолационни материали имат висок клас на горимост. Не се установява от заключението на СПТЕ, че е безсмислено повишаване класа на горимост само на един от топлоизолационните продукти, без да има такова изискване за крепежните елементи. Изрични са изводите на експерта, че топлоизолационна система изпълнена с топлоизолационен продукт с клас по реакция на огън А1 или А2 не променя своето поведение по отношение неразпространението на възникнал пожар. Несподелимо е твърдението на дружеството жалбоподател, че още преди изменението е повишено изискването към влаганите в строителството топлоизолационни материали при сгради над 28 метра и в подкрепа на това твърдение се сочи – писма до кметовете, които съдържат указания за конкретни действия. Много преди да започнат обсъжданията на необходимостта от изменение на Наредбата се провеждат срещи, проучвания и се събират становища, които установяват нуждата от промяна на нормативните изисквания, но те не са част от процедурата по изменение на нормативния акт. Осъществените предварителни действия, свързани с провеждане на тестове в сертифицирани лаборатории, уведомяване на ЕК за възникнали проблеми, координацията с румънските власти и др., са само индикации за промяна в обществените отношения, която следва да бъде регламентирана с ясни и точни правила, които да позволяват контрол върху безопасността на влаганите в строителството материали за топлоизолация. Тези действия обаче не влияят върху законосъобразността на проведената процедура относно изменението на § 2 от Наредбата. Те са предхождащи и са неотносими към настоящия спор. По изложените по-горе съображения, настоящият съств намира, че подадената жалба от "БГ Ленд ко" АД е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, в полза на ответниците по делото - Министъра на вътрешните работи и Министъра на регионалното развитие и благоустройство следва да бъдат присъдени разноски за осъществено процесуално представителство в размер на 200 лв. за всеки един от тях. Мотивиран така и на чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,