Решение № 7745 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2010 г.

Решение № 7745 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда н а чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 244 Националния рамков договор 2006 г. (НРД 2006 г.). С решение № 10 от 08.02.2010 г. по адм. дело № 149 от 2009 г. Административен съд гр. Кърджали е уважил в т. 1, т. 2, т. 3 жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ "Д-р Атанас Дафовски", представлявана от изпълнителния директор Тодор Димитров Черкезов против заповед № РД-21-229 от 14.07.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса- гр. Кърджали като е отменил същата в тази част и е отхвърлил жалбата в останалата част. Срещу това решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ "Д-р Атанас Дафовски", представлявана от изпълнителния директор Тодор Димитров Черкезов. Релевирани са оплаквания, че съдебно решение в обжалваната част е необосновано и неправилно, поради противоречие с материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за подадена в предвидения в чл. 211, Ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че при издаването на обжалваната заповед са спазени процесуалните норми на НРД 2006 г. относно извършване на проверки на лечебни заведения за първична извънболнична помощ. В частта с която жалбата пред първата инстанция е отхвърлена е прието, че административният орган правилно и законосъобразно е наложил санкцията за установения вид нарушение. Направен е окончателният извод за неоснователност на жалбата. Решението в конкретизирания предмет на касационното производство, не страда от визираните в нормата на чл. 209, т. 3 от АПК нарушения. Неоснователно е твърдението изразено в касационната жалба, че неправилно и незаконосъобразно медицинският протокол и заповедта за проверка са връчени на касатора след изтичане на предвидения в чл. 228, Ал. 2 от НРД 2006 г. срок от пет работни дни от приключване на проверката, както и че не са спазени изискванията при връчване на медицинския протокол срещу подпис на титуляра или упълномощен от него заместник с отбелязване на трите имена, УИН и длъжността на получателя . Твърди се, че това е съществено нарушение на административно производствените правила налагащо отмяна на процесната заповед в нейната цялост. Решението е правилно. Съдът е обсъдил приложените писмени доказателства и релевантните за спора факти в тяхната съвкупност и направените му правни изводи са правилни. Самата проверка е започнала въз основа на заповед по чл. 222 от НРД 2006 г. Издаден е и медицински протокол, като в него са отразени пропуските по извършваните КП. Същият е връчен на проверяваното лице. Налице е и произнасяне на арбитражната комисия, относно констатациите на лекарите -контрольори. В производството по издаване на заповедта и медицинския протокол са спазени процедурите и материалноправните разпоредби на ЗЗО, НРД 2006 и АПК, свързани с издаване на заповеди за установяване на нарушения и налагане на санкции по НРД 2006 и ИД. Доводът на касатора, че изготвяне и връчване на медицинския протокол след законово установения срок от 5 работни дни не води до нарушение на чл. 228, Ал. 2, от НРД 2006 г. Самата заповед е мотивирана с оглед констатациите от медицински протокол № 337/29.05.09 г. и отговаря на изискванията на чл. 243, Ал. 1 от НРД 2006 г., вр. връзка с чл. 59, Ал. 2 от АПК. Правилно първоинстанционния съд в решението си е приел, че съгласно правната разпоредба на чл. 228, Ал. 2, от НРД 2006 г., медицинският протокол се съставя до 5 работни дни от приключване на проверката. Обстоятелството, че същият е връчен на касационния жалбоподател един ден след като е изтекъл срока по чл. 228, Ал. 2 от НРД 2006 г., т. е на шестия ден след извършване на проверката не е нарушение на правилата и процедурата. Срокът е инструктивен, освен това преценката дали има порок вследствие на връчване на документите на шестия работен ден след извършването на проверката следва да се направи с оглед възможността засегнатото лице да защити интересите и правата си с представяне на доказателства, излагане на съображения и др. В конкретния случай жалбоподателят не е бил препятстван да изложи съображенията си както пред проверяващия орган, така и пред Арбитражната комисия. В тази насока е неоснователен доводът за съществено нарушение на административно производствените правила по издаване на обжалвания административен акт. Правилно първоинстанционният съд е приел в решението си, че не намира за такова съществено нарушение и другото, сочено за такова от процесуалния представител на жалбоподателя, че самата оспорена заповед и всички други документи, били връчвани на лице - д-р Д. Георгиева., за което никъде не било посочено в какво качество ги получава, като не били отбелязани трите й имена и длъжността й, с което бил нарушен и чл. 229 от НРД 2006 г. В Заповед № РД-09-255/26.05.2009 г. на Директора на РЗОК - Кърджали, с която е наредено извършването на проверката, за получил заповедта е отразено "Д-р Георгиева - Зам. - директор" и е положен подпис. За получател на Медицинския протокол № 337/29.05.2009 г. от извършената проверка, връчен на 04.06.2009 г., отново е отразено "Д-р Георгиева", като е положен и подпис на получателя и е отбелязано с подчертаване, че го получава в качеството на "упълномощено лице". Приложените по делото два броя разписки, съответно първата за получаване на Протокола от заседанието на Арбитражната комисия, с вх. № 29-98-37/06.07.2009 г. на РЗОК - Кърджали и втората за получаване на Решението на Арбитражната комисия, с вх. № 29-98-2009 г. на РЗОК - Кърджали, са попълнени и подписани от същата д-р Д. Георгиева., като и в двете разписки е отбелязан и нейния УИН/уникален идентификационен номер/ - 1000000082, както изисква разпоредбата на чл. 229 от НРД 2006 г., като и самата процесна заповед е връчена срещу подпис на същото лице - д-р Георгиева. Жалбоподателят пред първоинстанционния съд, не отрича и не опровергава обстоятелството, че това лице, посочено за получател и подписало се като такъв на всички тези документи: д-р Д. Георгиева. - Зам. директор на МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски"АД град Кърджали, с УИН 1000000082, заема тази длъжност и е било упълномощено да получава, удостоверявайки това с подписа си, всякакви документи в хода на извършваната медицинска проверка, вкл. и крайния акт - заповедта на Директора на РЗОК - Кърджали. Съгласно чл. 229 от НРД 2006 г., връчването на заповедта за откриване на проверка, както и връчването на финансовите и медицинските протоколи на ИМП се удостоверява с подписа на титуляра или упълномощения негов заместник по смисъла на НРД, получил съответния акт. Безспорно връчването е станало на такова упълномощено от управителя лице. Изпълнителят на медицинска помощ е не всеки отделен лекар, работещ в ИМП- обект на проверка, а самото лечебно заведение, сключило договор за ИМП. Съгласно чл. 58 от ЗЗО изпълнители на медицинска помощ по смисъла на този закон са именно лечебните заведения по Закона за лечебните заведения и национални центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето. В изр. второ от разпоредбата освен подписа се изисква да се отбележат трите имена, УИН и длъжността на получателя. Получател на заповедта и на медицинския протокол е упълномощеното лице д-р Д. Георгиева., настоящ зам. директор на дружеството- жалбоподател. Липсата на посочени УИН и длъжност е пропуск, който съдът отчита като несъществен, същият не може да доведе до незаконосъобразност на крайния акт- заповедта на директор РЗОК, тъй като този пропуск не води до невярно установяване на фактите или до мотивирано съмнение относно тяхната достоверност, нито лишава или затруднява жалбоподателя от правото му на защита. Непосредственият контрол върху дейността на ИМП се осъществява от длъжностни лица на РЗОК- финансови инспектори и лекари-контрольори. Контролът, свързан с оказването на медицинска помощ, се осъществява от лекари-контрольори, които имат право да проверяват: спазването на правилата за добра медицинска практика; вида и обема на оказаната медицинска помощ; вида и количествата на предписаните лекарствени средства; съответствието между оказаната медицинска помощ и заплатените суми. При установяване на нарушение проверяващите съставят протокол, в който описват установените факти. Протоколът се подписва от лекаря-контрольор, същият има нормативно определено съдържание, което в случая е налице. Изискванията за форма и съдържание на протокола са спазени и същият, като документ, съставляващ част от процедурата по издаване на атакувания АА, е издаден от компетентно лице в предвидената от закона форма и като официален документ е доказателство за отразените в него обстоятелства, още повече, че същите не се оспорват, напротив, потвърждават се от събраните по делото други такива. Съдебната практика приема дори, че несъобразяването с изискването за връчване на заповедта за проверката при започването й на представляващия медицинското заведение, не е съществено нарушение на правилата и процедурата, макар че в настоящия случай връчване да е налице. Степента на порока се преценява с оглед възможността засегнатото лице да защити интересите и правата си с представяне на доказателства, излагане на съображения и др. В конкретния случай дружеството не е било препятствано да изложи съображенията си както пред проверяващия орган, така и пред Арбитражната комисия и съда. Съществено би било процедурно нарушение, водещо до съществен порок на издадения в последствие акт. А това означава, че при точното изпълнение на съответното процесуално действие, е било възможно да се стигне до друг резултат и друго съдържание на административния акт, което в настоящия случай не е така. В този смисъл Решение № 6553 от 3.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3100/2008 г., VI о. Не са налице твърдяните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, Ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение