Решение № 12069 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2009 г.

Решение № 12069 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Живко Димитров Везев, чрез пълномощника му адв. Татяна Захова, срещу решение № 515 от 20 декември 2008 година, постановено по адм. д. № 577/2008 година по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-Пз-05/16 юли 2007 година на началника на РДНСК гр. Пазарджик. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Силвия Ангелова Димитрова, чрез пълномощника си адв. Михаил Мерджанов, намира за неоснователна подадената касационна жалба. РДНСК гр. Пазарджик, чрез юрк. Димитър Грозданов, в представени по делото писмени бележки излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответникът ДНСК София не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Пазарджик Живко Димитров Везев е оспорил заповед № ДК-02-Пз-05/16 юли 2007 година на началника на РДНСК гр. Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Ограда", реализирана от Везев в УПИ ХII-504, 505 в кв. 103 по плана на гр. Батак. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. След като по повод подадената касационна жалба провери допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта му, с която е постановено спрямо Дирекцията за национален строителен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК право да участват в производството по делото имат оспорващия, органа, издал административния акт и всички заинтересовани лица. ДНСК не попада в нито една от тези категории. С оглед горното на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението спрямо ДНСК София ще следва да бъде обезсилено. В останалата му, допустима част, решението е правилно. От данните по делото е установено, че през 1990 година е одобрен плана на гр. Батак, съобразно който за имоти № 504 и 505, е предвиден съсобствен парцел ХII-504, 505 в кв. 103. Със заповед № 173/16 май 2000 година, издадена от кмета на община Батак, е одобрено изменение на дворищната регулация, като от съсобствения парцел са образувани два самостоятелни такива - парцел ХII-504 на Александър Коларов - праводател на Силвия Димитрова, и парцел ХХII-505, собственост на Живко Везев. Цитираната заповед на кмета на община Батак е отменена с влязло в сила на 11 април 2006 година съдебно решение. Установено е също така, че с разрешение за строеж № 42/20 юли 2004 година, издадено от главния архитект на община Батак, на Везев е разрешено да построи ограда от към дворищната регулация за УПИ ХII-505 в кв. 103 по плана на гр. Батак. Към датата на издаването на разрешението за строеж и одобряването на конструктивното решение, въз основа на което е издадено, заповедта на кмета на общината за образуването на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, не е влязла в сила. Строежът е реализиран през 2004 година. При тези данни изводите както на началника на РДНСК гр. Пазарджик, така и на административния съд, че изграденото представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти. В случая е разрешено изграждането на ограда и такава е реализирана вътре в самия урегулиран поземлен имот. Както към датата на издаването на разрешението за строеж, така и към момента на извършването на строителството, заповедта на кмета на община Батака за разделянето на съсобствения УПИ ХII-504, 505 на два самостоятелни урегулирани поземлени имоти, не е влязла в сила. Действащ е бил одобреният през 1990 година план, съгласно който имотите на касатора и на Силвия Димитрова са урегулирани в съсобствен парцел. Поради това изградената в отклонение от предвижданията на този план ограда представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Възражението на касатора, че заповед № 173/16 май 2000 година, издадена от кмета на община Батак е била в сила до отмяната й на 21 ноември 2005 година, е неоснователно. Посочената заповед не е била съобщена на всички заинтересувани страни и не е влизала в сила. Неотносимо е възражението, че разрешението за строеж, въз основа на което е изградена оградата, не е било обжалвано, влязло е в сила и съобразно разпоредбата на чл. 156 от ЗУТ не подлежи на отмяна. Реализираната ограда представлява незаконен строеж не защото е изградена без строителни книжа, респ. при отменени такива, а защото противоречи на предвижданията на подробния устройствен план. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение в допустимата му част като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,