Решение № 14889 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5605/2020 г.

Решение № 14889 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5605/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на "Хидротурс - 94" ООД със седалище от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Славов, срещу решение № 8149 от 18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 431/2019 г. на Административен съд София – град, 31 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 18 – 10657 от 10.12.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 3 от ЗКИР е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър (КК и КР) на гр. София в частта й с която за сметка на заличения имот идентификатор № 68134.4084.1673 е нанесена част от имот идентификатор № 68134.4084.9430. С решението жалбоподателя е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не е бил призован за насроченото открито съдебно заседание на 18.11.2019 г., което е съществено нарушение. Твърди и че при постановяване на решението съдът не е отчел наличието на спор за собственост за имотите, засегнати от процедираното изменение, тъй като твърди, че има право на собственост за имот идентификатор № 68134.4084.1673, който е засегнат от нанасянето на имот идентификатор № 68134.4084.9430, с което нанасяне се намалява площта на неговия имот. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът В. Богданова, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Началника на СГКК – гр. София не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване на изискванията за форма. Приел е и че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че в оспорената й част заповедта е издадена без допуснати нарушения на материалния закон. Посочил е в тази връзка, че същата е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, както и че спорното изменение е извършено въз основа на заявено от В. Богданова искане за това въз основа на титул за собственост – решение на Общинска служба по земеделие – "Източна" при приложимост на разпоредбата на чл. 54, ал. 7 от ЗКИР, която препраща към при право на собственост възникнало по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ към редът на чл. 54, ал. 1 – 6 от ЗКИР, а именно редът за отстраняване на непълноти и грешки в кадастъра. Преценил е законосъобразността на заповедта досежно изложените в нея фактически основания и мотиви и наведените възражения в жалбата и е достигнал до извод за липса на спор за материално право, спор за собственост върху засегнатите имоти, който би обосновал наличието на основание за отказ за извършване на изменението. Приел е, че липсва спор за материално право, тъй като изразеното несъгласие с процедираното изменение от заинтересовано лице по сега действащата уредба не е достатъчно основание за постановяване на отказ, а същото следва да бъде подкрепено с доказателства за наличие на права за собственост върху засегнатия имот. Приел е, че в случая от страна на дружеството – жалбоподател не са представени доказателства за претендираното право на собственост нито в хода на проведеното административно производство, нито в проведеното съдебно такова, както и въобще не е посочено основание за възникването на правото на собственост. Приел е, че при наличие на противопоставими титули за собственост, административният орган и административният съд следва да се съобразят с тях и да установят в този случай наличието на спор за собственост. В случая обаче е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства за такива противопоставими права, поради и което е правилен извода на административния орган за липса на спор за собственост и липса на пречка за процедиране на изменението. Поради това е отхвърлил оспорването срещу заповедта в оспорената й част. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на всички събрани доказателствата по делото, оценени в тяхната съвкупност. Настоящият състав намира, че е законосъобразен извода на АССГ за липса на доказателства за спор за материално право, който да е пречка за одобряване на изменението, предмет на оспорената част на заповедта пред АССГ. Спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г. според който "Спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство", е налице когато местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост, но само съгласно представените писмени документи за тези права. Т. е. спор за материално право или спор за собственост има, когато са налице противопоставими титули за собственост досежно местоположението и границите на имотите, предмет на изменението. В настоящия случай правилно АССГ е приел, че от доказателствата не се установяват противопоставими титули за собственост, тъй като жалбоподателят в производството въобще не представя титул за собственост. Именно жалбоподателят твърди наличието на права върху част от засегнатия имот, но тъй като твърди положителен факт, то в негова тежест е да докаже този факти, съответно да докаже наличието на права на собственост върху засегнат имот. Такива доказателства не са представени нито в първата инстанция нито в настоящата, въпреки съдържащото се и в касационната жалба твърдение за наличието на такива. Правилен е извода на съда, че при липса на доказателства за наличие на противопоставимо право на собственост, по сега действащата уредба, не се установява и не е доказано, няма спор за материално право. В тази връзка е правилен извода на съда за материална законосъобразност на заповедта в оспорената й част и липса на основание за постановяване на отказ за извършване на изменението. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно, че не е бил призован за открито съдебно заседание за 18.11.2019 г. Същият е бил редовно призован за първото насрочено по делото открито съдебно заседание за 21.10.2019 г. чрез процесуалния си представител. За така насроченото открито съдебно заседание от 21.10.2019 г. е постъпила молба с искане за отлагане от процесуалния представител на жалбоподателя като делото е отложено за 18.11.2019 г., за която дата страните, включително и жалбоподателя са редовно уведомени по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, според която "На страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден". В случая делото не е било отсрочено в закрито заседание, а в открито, в протокола е изрично посочено, че страните са редовно уведомени по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, а жалбоподателят като представляван от лице с професионална компетентност, чиято отговорност е да следи за законите и реда за призоваване, е бил редовно призован за заседанието на 18.11.2019 г. Във връзка с изложеното настоящият състав на Второ отделение намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация – В. Богданова в тази връзка макар и основателно като недоказано (не са представени доказателства за сторени разноски в касационната инстанция) не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,