Решение № 15844 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5247/2011 г.

Решение № 15844 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5247/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали против решение № 21/21.03.2011 г. по адм. дело № 205/2010 г. на Административен съд - Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Айше Феим Сюлейман, от с. Фотиново, област Кърджали не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Кърджали е решение № ПОВН - 94/17.11.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № О-08-081-02-00015219/6.10.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, с които на Айше Феим Сюлейман, от с. Фотиново, област Кърджали е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето от 17.08.2010 г. - 01.10.2010 г. по болничен лист № 0109819, серия А-2010, поради неизпълнение на задължението за подаване на декларация за осигуряване за рисковете временна неработоспособност и майчинство по реда и в сроковете по чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. За да уважи оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 4, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е установено, че ответницата по касация е придобила осигурителен стаж с изискуемата продължителност за осигурения риск "временна неработоспособност". Лицето е започнало да упражнява свободна професия, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Спорът е относно качеството на Айше Феим Сюлейман на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО създава възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. По силата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица сами определят вида на осигуряването с подаване на декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При действащата през 2008 г. правна уредба изтичането на 7-дневния срок не е преклудирало правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването. Ответницата по касация е подала декларация в ТД на НАП Кърджали за регистрация на самоосигуряващо се лице вх. № 09043080053648