Решение № 409 от 1.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1403/2012 г.

Решение № 409 от 1.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1403/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Н. Й. М. против решение № 97 от 19.V.2012 г. по внохд № 67/2012 г. на Великотърновския апелативен съд. Посоченото в жалбата касационно основание е по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се изменяване на решението и намаляване срока на наложеното на М. наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимият-жалбоподател и упълномощеният от него защитник поддържат жалбата. Осъденият със същата присъда подсъдим С. К. Р. и защитникът му искат оставяне на въззивното решение в сила. Представителят на ВКПр намира оплакването за неоснователно и заключението му също е за оставяне на обжалваното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 7 от 3.II. 2012 г. по нохд № 1092/2011 г. на Плевенския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, подсъдимите Н. Й. М., С. К. Р. и И. К. Р. са признати за виновни в това, че на 9.IХ.2011 г. в землището на гр. Койнаре, Плевенска област, в съучастие като съизвършители, насилствено са откраднали от Й. Н. Й. и И. С. Б., двамата от с. гр., 3.8 кг люцерна на стойност 0.68 лв., при което на Й. е било причинено трайно отслабване зрението на дясното око, а на Б. -разстройство на здравето, временно опасно за живота, двете увреждания представляващи средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 НК М. и С. Р. са осъдени на по 6 години лишаване от свобода, намалени по чл. 58а НК на по 4 години, които наказания да изтърпят в затвор при строг първоначален режим. На И. Р. е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 5 години. Постановено е С. Р. да изтърпи отделно, на основание чл. 68, ал. 1 НК, още 6 месеца лишаване от свобода, представляващи общо наказание за извършени от него в съвкупност престъпления, санкционирани по нохд № № 446/2010 г., 31/2011 г. и 132/3011 г., трите на Червенобрежкия районен съд., за което наказание е определен строг първоначален режим в затвор. Солидарно тримата подсъдими са осъдени да заплатят на двамата пострадали обезщетения за причинените им неимуществени - на Й. 10 000 лв. и на Б. 5 000 лв. - и имуществени-само на Й. 336.43 лв. -вреди. С обжалваното решение на апелативния съд горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Определеното на М. наказание, надвишаващо само с 1 г. законовия минимум от 5 години и далеч под средата на предвиденото в чл. 199, ал. 1 НК наказание, действително е несправедливо, но в посока, обратна на твърдяната с жалбата. Извършеното от тримата подсъдими престъпление с причиняването на средни телесни повреди на повече от едно лице е с последици, надхвърлящи необходимото и достатъчно за правното му квалифициране. М. и С. Р. са с множество предходни осъждания като жалбоподателят, по-специално, е осъждан за грабеж, изнасилване и 2 пъти за причиняване на средна телесна повреда. При тези данни определените на М. 6 години се преценят като проява на неоправдано снизхождение, което пък прави излишен по-нататъшния коментар върху справедливостта на подлежащото на изтърпяване наказание след задължителното му редуциране по чл. 58а НК. С оглед на горното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.