Решение № 14562 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2020 г.

Решение № 14562 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Пътинженеринг М" АД и по касационна жалба на Министъра на енергетиката срещу Решение № 3222/02.03.2020 г., постановено по административно дело № 7239/2016 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). С обжалваното решение е отменено Разрешение № 448/01.04.2016 г. на министъра на енергетиката за проучване на строителни материали - подземни богатства в площ "Косталево-2", разположена в землището на с. Косталево, община Враца и село Върбешница и Министерство на енергетиката е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател "Пътинженеринг М" АД обжалва съдебното решение като твърди, че то е недопустимо и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът е постановил съдебно решение по жалби, подадени след изтичане на преклузивния срок за обжалване и подадени от жалбоподатели, за които не е налице правен интерес от обжалване на Разрешение № 448/01.04.2016 г., тъй като те не са участвали в конкурсната процедура. Излага съображения, че от съда не е отчетено, че оценяването на предложенията е извършено само от членовете на конкурсната комисия. Моли обжалваното решение да се отмени и да се потвърди Разрешение № 448/01.04.2016 г. на министъра на енергетиката. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк. Симеонова. Касационният жалбоподател – Министърът на енергетиката обжалва съдебното решение като твърди, че то е недопустимо и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че жалбите, по които е образувано първоинстанционното производство са просрочени и подадени от лица без правен интерес. Оспорва изводите на съда относно лицата подписали решението, с което е обявен спечелилия конкурса участник, като излага подробни съображения, кои лица в какво качество са подписали решението. Моли обжалваното решение да се отмени и се потвърди Разрешение № 448/01.04.2016 г. на министъра на енергетиката. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Милева. Ответникът по касация – "Гарант-90-Цонев и сие" ООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли касационната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция, вкл. платеното адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските. Този ответник по касация се представлява от адв. Чернев. Ответникът по касация – "Инертни материали-Враца" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли касационната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция, вкл. платеното адвокатско възнаграждение. Този ответник по касация се представлява от адв. Мишев и адв. Чернев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, счита, че касационните жалби са процесуално допустими. Подадени са в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са основателни по следните съображения: Предмет на контрол пред тричленния състав на ВАС е било Разрешение № 448/01.04.2016 г. на министъра на енергетиката за проучване на строителни материали - подземни богатства в площ "Косталево-2", разположена в землището на с. Косталево, община Враца и село Върбешница, с което се разрешава на "Пътинженеринг-М" АД, гр. Монтана, да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ "Косталево-2", разположена в землищата на село Косталево, община Враца и село Върбешница, община Мездра, област Враца, при условията посочени в разрешението. Установено е, че със Заповед № РД-138 от 16.02.2010 г. на министъра на околната среда и водите е наредено да се проведе неприсъствен конкурс за определяне на титуляр на разрешението за проучване на подземни богатства в площ "Косталево-2". С Разрешение № 748/16.09.2010 г. на министъра на околната среда и водите е разрешено на СД "Гарант-90-Цонев и сие", гр. Враца да извърши проучването за своя сметка. С Решение № 3581 от 13.03.2012 г. на ВАС, петчленен състав, постановено по адм. дело № 15668/2011 г. е отменено Разрешение № 748/16.09.2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите, с което е разрешено на СД "Гарант-90-Цонев и сие", гр. Враца, да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ в площ "Косталево-2" - 0. 82 кв. км., разположена в землищата на с. Косталево, община Враца и с. Върбешница, община Мездра, област Враца, със срок на разрешението 6 месеца /обн. в ДВ, бр. 81 от 15.10.2010 г./ и е върната преписката на министъра на околната среда и водите за продължаване на конкурсната процедура при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Съдът е приел, че при произнасяне на конкурсната комисия е осъществено нарушение на нормата на чл. 43, ал. 5, изр. трето ЗПБ. Оценяването и класирането на двете допуснати предложения е извършено в заседанието на 10.05.2010 г. от четири члена на назначената комисия, които са представители на един орган и от още един член - представител на Министерски съвет (МС). Съгласно отменителното решение, със Заповед № РД-16-11544/20.08.2013 г. на компетентния министър на икономиката и енергетиката е назначена нова комисия за довършване на процедурата по провеждане на неприсъствения конкурс за предоставяне на разрешение за проучване на подземни богатства в сочената по-горе площ, като същата е провела едно заседание, на което е взела решение, с което за спечелил конкурса за избор на титуляр на разрешение за проучване на подземни богатства е обявен участникът "Пътинженеринг-М" АД. Видно от Протокол № 1 от заседание на комисията назначена със Заповед № РД-16-1154/20.08.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката, на заседанието са присъствали петима членове на комисията: Й. Кирков и М. Вазова от Министерство на икономиката и енергетиката; М. Немска и Н. Нецов от Министерски съвет и В. Маркова от Министерство на финансите. Сочи се, че на заседанието, присъства и привлечен експерт Н. Марков от Министерство на икономиката и енергетиката и не присъства привлеченият експерт - г- н И. Илиев. Индивидуални оценки на конкурсните предложения са направили членовете на комисията - Кирков, Вазова, Немска, Нецов и Маркова. Съдът е посочил, че решението, с което е обявен за спечелил конкурса "Пътинженеринг-М" АД е взето освен от сочените лица и от привлеченият експерт Марков и лицето А. Янева (без данни в какво качество участва). Видно от Заповед № РД-16-1135/16.08.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката на А. Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, е възложено да организира, ръководи и контролира дейността на дирекции в министерството, между които и "Природни ресурси и концесии". С Разрешение № 448/01.04.2016 г. на министъра на енергетиката за проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ, в площ "Косталево-2" е разрешено на "Пътинжинеринг-М" АД, гр. Монтана да извърши за своя сметка проучването на строителни материали - подземни богатства. По делото е изслушана съдебно – техническа експертиза (СТЕ) с оглед обосноваване на правния интерес на "Инертни материали-Враца" ООД. От заключението съдът е установил, че поземлените имоти собственост на това дружество, се намират в средата на територията за проучване на полезни изкопаеми. Видовете и обеми на дейности по проучване и добив - ще засегнат или препятстват ползването на тези имоти от дружеството. Предвид това съдът е извел извод, че това предопределя правния интерес на дружеството да оспорва акта, засягащ негови законни права и интереси. За да отмени административния акт съдът от правна страна е изложил съображения, че решението е издадено от компетентен орган съгласно чл. 49, ал. 2 ЗПБ, в изискуемата се писмена форма и при съответните реквизити. Приел е, че конкурсната комисия отново се е произнесла в нарушение на нормата на чл. 43 ЗПБ. Същата е заседавала в четен състав и решението е подписано от лице, за което няма данни да е надлежно назначено в комисията по чл. 43, ал. 6 ЗПБ. Решението е неправилно. По установената от съда фактическа обстановка страните не спорят и не навеждат доводи за необоснованост на решението в тази връзка. Неоснователно в касационните жалби и на двамата касатори се твърди, че съдът се е произнесъл по недопустими жалби, тъй като същите са просрочени. С влязло в сила Определение № 13325/01.11.2018 г., постановено по адм. дело № 12650/2018 г. на ВАС въпросът за недопустимостта на жалбите поради просрочие е разрешен. Жалбите не са просрочени. Съгласно чл. 244 АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Въпросът за срочността на жалбите не следва да се преценява повторно. Неоснователно е възражението, че жалбите са подадени от лица без правен интерес. По отношение на дружеството "Гарант-90-Цонев и сие" ООД от справка в публичния Търговски регистър се установява, че това дружество е правоприемник на участвалия в конкурсната процедура СД "Гарант-90-Цонев и сие". С оглед разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е универсален правоприемник на преобразуващото се дружество. Неоснователно е възражението за недопустимост на касационната жалба на "Инертни материали-Враца" ООД, тъй като това дружество не е участник в конкурсната процедура. Установено е по делото – от приетата, без оспорване от страните СТЕ, че дружеството е собственик на имоти, който се в средата на територията за проучване на полезни изкопаеми. Видовете и обеми на дейности по проучване и добив - ще засегнат или препятстват ползването на тези имоти от дружеството. Правилен е изводът на решаващия съд, че жалбата на това дружество е допустима и че то има правен интерес от оспорването. Разрешението за проучване засяга правната сфера на собственика на имотите, предмет на разрешението, поради което и на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България следва да се приеме, че има правен интерес от оспорването на административния акт. Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата на "Гарант-90-Цонев и сие" ООД – правоприемник на СД "Гарант-90-Цонев и сие", тъй като съдът вече е бил сезиран с жалба от СД "Гарант-90-Цонев и сие" срещу решение на комисията назначена със Заповед № РД-16-1154/20.08.2013 г., по която е било образувано адм. дело № 803/2014 г. по описа на Административен съд София-град, което пък било прекратено поради оттегляне на жалбата. Решението на комисията като акт е различно от оспорваното в настоящото производство разрешение за проучване издадено от министъра на енергетиката, поради което обжалването му и прекратяване на производството по това обжалване, не обосновава недопустимост на жалбата срещу разрешението за проучване. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК. Обжалваното съдебно решение не е недопустимо. Правилно решаващият съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съответните реквизити. Неправилно решаващият съд е приел, че конкурсната комисия отново се е произнесла в нарушение на нормата на чл. 43, ал. 5 ЗПБ. Съгласно чл. 43, ал. 5 ЗПБ и в редакцията му към датата на издаване на Заповед № РД-16-1154/20.08.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката и към датата на издаване на Разрешение № 448/01.04.2016 г. на министъра на енергетиката, за организиране и провеждане конкурса или търга се назначава комисия. Комисията се състои от нечетен брой членове и включва представители на изрично посочените в разпоредбата административни структури - Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на финансите и администрацията на Министерския съвет (съгласно редакцията на чл. 43, ал. 5 към датата на назначаване на комисията); представители на Министерството на eнергетиката, на Министерството на финансите и на администрацията на Министерския съвет (съгласно редакцията на чл. 43, ал. 5 към датата на издаване на процесното разрешение). Изискването на нормативната уредба е, че мнозинството от състава на комисията не може да бъде формирано от представители на едно ведомство. От доказателствата по делото се установява, че това законово изискване е изпълнено. Назначена е комисия, която се състои от 5 члена – двама представители на Министерство на икономиката и енергетиката; двама на Министерски съвет и един на Министерство на финансите. Привлечени са и двама експерти, единият от които е присъствал на заседанието на комисията. Съгласно чл. 42, ал. 3 ЗПБ, в относимата му редакция, условията и редът за провеждане на конкурс и търг за предоставяне на разрешение за търсене и проучване и за проучване, както и за предоставяне на концесия за добив се определят с наредба на Министерския съвет. Това е Наредбата за провеждане на конкурси и търгове за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване и на концесии за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства (Наредбата). С оглед разпоредбите на чл. 9 и чл. 12, ал. 4 от Наредбата следва да се приеме, че привлечените експерти не са членове на конкурсната комисия. Те само подпомагат работата на същата, но не оценяват предложенията на участниците в конкурса. В случая, привлеченият експерт не е оценявал предложенията. Индивидуалните оценки, въз основа на които е направено класирането, са изготвени само от членовете на конкурсната комисия, с което е спазено изискването на чл. 27, ал. 7 във връзка с чл. 28 от Наредбата. Привлеченият експерт е подписал протокола от заседанието на комисията, с оглед изискването на чл. 13, ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредбата, но това не означава, че той е оценявал предложенията. С оглед на това неправилно съдът е приел, че е нарушено изискването на чл. 43, ал. 5 ЗПБ. Действително върху Протокол № 1/04.09.2013 г. от заседание на комисията назначена със Заповед № РД-16-1154/20.08.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката е положен подписа на А. Янева, която към този момент е била заместник-министър. Същата е съгласувала протокола, но не е участвала в заседанието на комисията и извършването на оценката, видно от отразеното в самия протокол. Подписването на протокола от ресорния заместник-министър, е нарушение на административнопроизводствените правила, но то е несъществено, защото не променя факта, че оценяването на предложенията на участниците в конкурса е извършено само от членовете на конкурсната комисия и, че въз основа на тези оценки е извършено класирането. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърлят жалбите на "Гарант-90-Цонев и сие" ООД и на "Инертни материали-Враца" ЕООД срещу Разрешение № 448/01.04.2016 г. на министъра на енергетиката за проучване на строителни материали - подземни богатства в площ "Косталево-2", разположена в землището на с. Косталево, община Враца и село Върбешница. При този изход на спора претенцията на касаторите за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер. "Пътинженеринг М" АД претендира само разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ такова следва да му се присъди. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на 100 лв. Същото следва да се възложи в тежест на двамата ответници поравно. Министъра на енергетиката претендира присъждане на съдебни разноски, а именно държавна такса в размер на 70 лв. С оглед уважаване на жалбата и на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 АПК претенцията следва да се уважи и да се възложи в тежест на двамата ответници поравно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав