Решение № 210 от 30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1470/2016 г.

Решение № 210 от 30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1470/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 2552/13.06.2014 г., подадена от Б. И. С. - ликвидатор на [фирма] /в ликвидация/, уточнена с допълнителна молба вх. № 1777/3.05.2016 г. Молителят претендира отмяна на решение № 99/30.03.2011 г., постановено по т. д. № 93/2009 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, в частта му, с която са уважени исковете на [фирма] - [населено място], против [фирма] /в ликвидация/ - [населено място], общо за сумата 199 517.50 лв. - представляващи продажна цена за закупени и получени стоки по 4 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. В молбата за отмяна, както и в изпратеното от Б. С. писмено становище за откритото заседание на 23.11.2016 г., ликвидаторът на дружеството поддържа, че молбата е допустима като подадена в срока по чл. 305 ГПК. Същевременно се излагат съображения за уважаване на молбата, поради наличието на основанията за това по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Сочи се, че всички действия, извършени от Окръжен съд - Смолян след вписване заличаването на дружеството на 25.03.2011 г., са неправомерни и недопустими като извършени без участието на надлежен представител на дружеството. Иска се отмяна на атакуваното решение № 99/30.03.2011 г., по т. д. № 93/2009 г. на Окръжен съд - Смолян и връщане на делото в съдебна фаза за ново разглеждане от друг състав на същия окръжен съд. В отговора на молбата на [фирма], подаден в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, както и в откритото заседание, проведено на 23.11.2016 г., пълномощникът на едноличното дружество поддържа, че молбата за отмяна е недопустима като подадена след изтичане на тримесечния срок по чл. 305 ГПК. Твърди, че от представените с отговора въззивна жалба вх. № 3441/6.08.2013 г. и частна жалба вх. № 4467/28.10.2013 г. се установява, че ликвидаторът на дружеството Б. С. е знаел за решението на Окръжен съд - Смолян повече от шест месеца преди депозиране на молбата за отмяна. Същевременно се оспорва основателността на молбата като се твърди, че дружеството в ликвидация е било уведомено за съдебното решение чрез назначения ликвидатор по реда на чл. 273, ал. 2 ТЗ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, становищата на страните и в съответствие с правомощията по чл. 303-307 ГПК, приема следното: На 20.10.2010 г. е проведено последното открито заседание по търговско дело № 93/2009 г. на Окръжен съд - Смолян, образувано по исковата молба на "Вария" Е. против [фирма] /в ликвидация/ и е даден ход по същество на делото. На 25.03.2011 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията е вписано заличаването на ответника [фирма]. На 30.03.2011 г. е постановено решение по делото, с което са уважени исковете на [фирма] общо за сумата 199 517.50 лв. - представляващи продажна цена за закупени и получени стоки по 4 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и с което са отхвърлени исковете по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане от датата на забава за всяко отделно плащане до датата на предявяване на иска - 25.06.2009 г. Решението е съобщено и връчено на З. С. на 17.10.2011 г. в качеството му на ликвидатор на [фирма], назначен по реда на чл. 273, ал. 2 ТЗ. По повод обжалване на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част са последвали производства пред Пловдивски апелативен съд и пред ВКС. С решение № 192/1.03.2016 г. по т. д. № 2627/2014 г. на ВКС, II т. о., е обезсилено решение № 217/4.04.2014 г. по т. д. № 1278/2013 г. на Пловдивски АС, с което исковете по чл. 86 ЗЗД са били уважени общо за сумата 85 573.94 лв., като с касационното решение е прекратено производството по делото в посочената му част. Недопустимостта на първоинстанционното решение е обоснована с обстоятелството, че към датата на постановяването му, ответникът [фирма] е бил заличен от Търговския регистър и че от датата на заличаването му - 25.03.2011 г., същият е загубил своята правосубектност и възможността да бъде страна в процеса. На 4.11.2013 г. в Търговския регистър въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по чл. 29 ЗТР, е заличено обстоятелството по заличаване на [фирма]. На 25.03.2014 г. Б. И. С. е вписан в ТР за ликвидатор на дружеството. Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е от заинтересована страна по см. на чл. 303, ал. 1 ГПК в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Неоснователно е възражението на ответното еднолично дружество, че молбата е просрочена като подадена след изтичането на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от узнаването на решението. Действително от представените с отговора на молбата писмени доказателства се установява, че Б. С. е знаел за решение № 99/30.03.2011 г. по т. д. № 93/2009 г. на Окръжен съд - Смолян още към 6.08.2013 г. В случая обаче към посочената дата ответникът [фирма] не е притежавал правосубектност и съответно възможност за осъществяване на процесуални действия. Не би могло също да се приеме като дата, от която започва да тече преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, датата, от която е възстановена правосубектността на дружеството - 4.11.2013 г., тъй като към тази дата Б. С. не е бил вписан като ликвидатор и по делото няма данни дали Л. Д. /ликвидатор до 25.03.2014 г./, е знаел за решението. При това положение настоящият състав намира, че в случая тримесечния срок за подаване на молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК започва да тече от 25.03.2014 г., когато Б. С. е вписан за ликвидатор на дружеството. Ето защо и с оглед обстоятелството, че молбата за отмяна е депозирана в деловодството на Окръжен съд - Смолян на 13.06.2014 г., следва да се приеме, че е спазен предвиденият в чл. 305, ал. 1, т. 5 срок. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предвижда три хипотези, предпоставящи правото да се иска отмяна на влязло в сила решение: 1. страната, вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможността да участва в делото 2. или да не е била надлежно представлявана и 3. или, когато да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Общото и при трите хипотези е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. За да може да се приеме, че страната не е могла за участва в делото, във всички случаи тя е трябвало да бъде правосубектна /да е съществувала в правния мир/ към датата на постановяване на решението, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В трайната си практика ВКС приема, че когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Последващото вписване на заличаване на заличаването му като търговец въз основа на влязло в сила решение по чл. 29 ЗТР, не може да санира липсата на надлежна страна в първоинстанционното производство, тъй като съгласно задължителните указания по т. III от Тълк. решение № 1/6.12.2002 г. на ВКС, ОСГК, същото има действие за напред /в същия смисъл са и мотивите към решение № 192/1.03.2016 г. по т. д. № 2627/2014 г. на ВКС, II т. о., на което се позовава молителя/. Новелата на чл. 273, ал. 2 ТЗ касае само тясна хипотеза на дружеството, което е заличено след проведена ликвидация, без законът да предвижда възстановяване на правосубектността на дружеството и съответно без възможност за ликвидатора по чл. 273, ал. 2 ТЗ да извършва процесуални действия от името на дружеството /включително без право да получава решението по см. на чл. 259, ал. 1 ГПК./. Липсата на правосубектност на дружеството-молител към датата на постановяване на атакуваното решение обуславя липсата на посочените в по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставки за уважаване на молбата за отмяна на посоченото от молителя основание. Ето защо настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,