Решение № 12111 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1807/2009 г.

Решение № 12111 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1807/2009 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Варна, срещу решение № 1635 от 03.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1614 от 2008 г. по описа на Варненския административен съд. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът Петър Йорданов Иванов в депозирано до съда писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № ДК-02-ВН-35 от 11.06.2008 г. на началника на РДНСК - Варна, с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж, представляващ гараж и стая за живеене в УПИ X-187 в кв. 1089 по плана на 26-и м. р. на гр. Варна, и е осъдена РДНСК - Варна, да заплати на Петър Йорданов Иванов съдебни разноски общо в размер на 100 (сто) лева. За да постанови решението си в този смисъл, административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като при постановяването й е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. От данните по делото, а именно нотариален акт № 127, том II, рег. № 4792, дело № 333 от 2000 г., се установява, че Петър Йорданов Иванов е собственик на 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 175, 85 кв. м, представляващо имот № 187 в кв. 1089 по плана на 26-и м. р. - гр. Варна, както и на 1/2 ид. ч. от две жилища, построени в парцела, заедно с 1/2 ид. ч. от гараж в същото дворно място. На 27.01.1999 г. е бил съставен констативен акт от служители при район "Младост" на община Варна, с който са били установени незаконно построен гараж и изградена върху него стая за живеене. В констативния акт са посочени разрешение за строеж № 8 а от 27.07.1992 г., виза за проектиране № 282 от 09.07.1992 г. и одобрен проект за пристройка. От констативен акт № 26 от 04.03.2008 г. на РДНСК - гр. Варна, въз основа на който е издадена заповедта, се установява, че е извършен строеж: гараж с височина 2, 70 м и застроена площ от 15, 50 кв. м и надстройка над него със същата застроена площ, находящ се в УПИ X-187, кв. 1089 по плана на 26-и м. р. на гр. Варна, без необходимите строители книжа. По делото са представени две декларации с нотариална заверка на подписите от Снежана Велкова и Злата Стоянова - собственички на съседни имоти - от 10.07.1992 г. и от 14.07.1992 г., с които са дали съгласието си Петър Йорданов да строи на имотната граница. Няма доказателства кога точно е построен гаражът, но по безспорен начин е установено, че изграждането на стаята над него е започнато през 1992 година. В градоустройствения план за УПИ X-187, кв. 1089 по плана на 26-и м. р. на гр. Варна, действал към 1992 г., фигурира само масивната жилищна сграда без гаража. Според разрешение за строеж № 8 а от 27.07.1992 г. на зам.-кмета "АС" при община Варна в парцел № 188, 197 е допуснато да бъде построена жилищна сграда - пристройка от 40 кв. м, за неотложни нужди на основание чл. 148 от ППЗТСУ. Установено е, че няма доказателства кога точно е построен гаражът, но изграждането на стаята е започнало през 1992 година. Поради това, както правилно е приел административният съд - настоящият случай попада в хипотезата на § 16 ал. 2 от ПР на ЗУТ, която разпоредба изисква наличието на две кумулативно дадени условия: 1. строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон; 2. собствениците им да са го декларирали пред одобряващите органи до 31.12.1998 година. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза пред първата инстанция, което не е оспорено от касационния жалбоподател, процесният строеж е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, което е мотивирано с издадени строителни книжа за процесния строеж - виза за проектиране, одобрени проекти и разрешение за строеж от органите на Общинския народен съвет - Варна, на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ (отм.). След като през 1992 г. са издадени от органите на Общинския народен съвет - Варна, строителни книжа за изграждане на стая за живеене, то административният орган е преценил, че процесния гараж е допустим и не е подлежал на премахване. Пред административния съд е била представена молба-декларация с вх. № РТО-94/3618 (от 18.12.1998 г. от Петър Йорданов Иванов и Йордан Дянков Иванов по § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ до кмета на район "Младост" - община Варна, относно незаконен строеж, представляващ гараж и стая над него в имот пл. № 187 в кв. 1089 по плана на 26-и м. р. на гр. Варна. По този начин е била опровергана констатацията на административния орган, че строежът не е бил деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 година. При тези данни правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като при издаването й е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушена е нормата на чл. 35 АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. В настоящия случай административният орган не е положил необходимите усилия за изследване на хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, въпреки че в хода на производството е установено, че по отношение на процесния строеж са налице основанията на цитираната разпоредба и същият не подлежи на премахване. Нарушаването на това изискване съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Само на това основание обжалваният административен акт е незаконосъобразен, както правилно е приел и административния съд. С оглед горното обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд - второ отделение,