Решение № 14586 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7696/2020 г.

Решение № 14586 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7696/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), подадена чрез гл. юрк. Х. Александрова, срещу Решение № 693 от 15.06.2020 г., постановено по адм. дело № 592/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, с което по жалба на "Славей 76" ЕООД, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 75-ФК/14.02.2020 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ "запечатване на обект" – магазин, находящ се в гр. Варна, Кооперативен пазар 560-2, стопанисван от "Славей 76" ЕООД и забрана на достъп до него за 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 вр. чл. 187 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи, че протоколът от извършената проверка и разпечатката на КЛЕН доказват безспорното извършване на нарушението. Счита, че определеният срок от 14 дни е мотивиран. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ЗПАМ, както и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Славей -76" ЕООД, не взема становище. Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и основателна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество – основателна, поради следното: По делото е установено, че на 13.02.2020 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за месо, находящ се в гр. Варна, Кооперативен пазар 560-2, стопанисван от "Славей 76" ЕООД. При проверката е извършена покупка на 1 кг кайма-смес на стойност 8, 20 лв. Не е издаден фискален касов бон (ФКБ) от наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), нито от кочан с ръчни касови бележки. При проверката е констатирана разлика между фактическата и касовата наличност в размер на 68, 49 лв. За да отмени оспорения акт административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при доказано формално извършено нарушение, но: 1. не са изложени конкретни мотиви относно определения от органа срок на мярката; 2. не е направен анализ на съразмерността на наложената административна мярка към извършеното нарушение; 3. наложената мярка е в противоречие с целта на закона; 4. наложената мярка по характера и последиците си се явява второ наказание за търговеца. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По чл. 3, ал. 1, изр. първо, от Наредба № Н-18 от за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), издадена от министъра на финансите, по законова делегация на ал. 4, т. 1 на чл. 118 от ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". В случая, от данните по делото безспорно е установено, че на 13.02.2020 г. в стопанисвания от касатора търговски обект - магазин за месо, е извършена продажба, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от фискално устройство, работещо в обекта. Необосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ не е мотивирана за налагане на срок, различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Обратно на приетото от първоинстанционния съд в тези мотиви достатъчно конкретно е посочено, че са взети предвид местоположението на обекта на централен пазар, големия поток от хора, констатираното нарушение за неиздаване на фискални бонове от ФУ. В същото време, не е наложен максималният срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Самата разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС допуска налагането на ПАМ, "независимо от предвидените глоби или имуществени санкции". Целите на принудителната мярка и на административното наказание са различни, доколкото мярката преследва определен резултат в поведението на субекта, а административното наказание санкционира самия субект. Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение подлежи на отмяна като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон, като вместо него следва да се постанови ново по същество, с което жалбата на търговеца против ЗПАМ бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 70 лв. за държавна такса – общо 270 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение