Решение № 3280 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2019 г.

Решение № 3280 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е. Турмакова, против решение № 3267 от 14.05.2019 г., постановено по адм. дело № 223/2018 г. на Административен съд - С.-град (АССГ), Второ отделение, 50 състав, с което е отменена негова заповед № СОА17 РД15-12463 от 08.12.2017 г., с която е прекратено служебното правоотношение на М. К.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасяне по всички възражения на настоящия касатор и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че липсва валидно волеизявление за приемане от страна на Кантарев на отправеното до него от органа по назначаване предложение по чл. 107а от Закона за държавния служител (ЗДСл), изграден в противоречие със събраните по делото доказателства - писмени, гласни - показанията на свидетеля Панайотов и заключение на назначената експертиза, както и предвид обстоятелството, че Кантарев е приел изплатеното му на ръка и в брой обезщетение. Оспорва се и изводът на съда, че изплащането на уговореното обезщетение следва да е едновременно с връчване на заповедта по чл. 107а от ЗДСл, т. е. е част от фактическия състав на нормата. Твърди се, че неизплащането на обезщетението не е елемент от фактическия състав на нормата, между страните е постигнато споразумение за прекратяване на служебното правоотношение и относно размера на обезщетението, като правната норма изисква именно да има постигнато споразумение и да има уговорено обезщетение, но не и същото да е изплатено. Неизплащането в срок на обезщетението води само до възникване на задължение за заплащане на лихви, но не означава липса на съгласие за прекратяване на правоотношението, договорено между страните. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - М. К., в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. С. К., оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като обосновано и съобразено с материалния закон следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображенията: Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - С.- град е цитираната заповед на кмета на Столична община, с която на основание чл. 107а от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на М. К.. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите по спора. Безпротиворечиво е установил, че кметът на Столична община, в качеството си на орган по назначаването е отправил писмено предложение изх. № СОА17-РД15-11917/30.11.2017 г. до служителя Кантарев, връчено лично на същата дата, за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107а от ЗДСл., при заплащане на обезщетение в размер на една месечна основна заплата. В предложението се съдържа указание за депозиране на писмен отговор на предложението в законовия седемдневен срок в дирекция "Човешки ресурси", като е приложено и писмено заявление – образец, съдържащо две опции - "съгласие/несъгласие". Кантарев подписал и депозирал приложения образец на заявление на 07.12.2017 г. с вх. № СОА17-ГР94-7510/07.12.2017 г., въз основа на който е издадена оспорената заповед, връчена на 08.12.2017 г., с която на основание чл. 107а от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност - старши юрисконсулт в Дирекция "ПНО", направление "ЗКК". Безспорно е установено също така, че заедно със заплатата за м. декември 2017 г., на жалбоподателя е изплатено и обезщетението от една месечна заплата. По делото е назначена съдебна експертиза, за изследване на представените копие и оригинал от заявлението - образец, тъй като между същите има разлика в словосъчетанието "съгласие/несъгласие/", като в оригинала думата "несъгласие" е зачертана, т. е. обективирано е волеизявление за приемане на предложението, а в копието, предадено на жалбоподателя, думата несъгласие не е зачертана. От заключението на експерта, съдът е приел, че не може да се даде категоричен отговор, че баркод стикерите с вх. № С017-ГР94-7510/07.12.2017 г. залепени върху копието и оригинала са принтирани на един и същ баркод принтер, тъй като не са открити признаци, индивидуализиращи конкретно печатащо устройство, както и че не може да се установи идентичност на лепилото, използвано при залепване на баркодовете върху двата документа. Вещото лице е посочило, че е невъзможно стикерът, залепен върху копието да бъде отлепен без да се наруши цялостта /структурата/ на хартията на документа, като не са открити следи от преместване на баркода на копието от друг документ. Вещото лице е установило също така, че зачертаването върху документа, в частта "съгласие/несъгласие" е извършено ръкописно или чрез печатащо техническо средство, с черно багрилно вещество - химикална паста, нанесена върху хартията с помощта на химикалка. Съдът е обсъдил и гласните доказателства - показанията на разпитаните свидетели, като от същите е приел, че обезщетението е заплатено в периода 20.12.2017 г. – 29.12.2017 г., както и че когато се вх...дира документ в деловодната система, той се сканира и се запазва в нея и не може да бъде подменен, изтрит, манипулиран, тъй като в системата остават следи и сочат кой какво е извършил. При тези данни, съдът е приел, по спорното обстоятелство - налице ли е валидно приемане на предложението (валидно изразяване на съгласие) за прекратяване на правоотношението на посоченото правно основание от страна на служителя, рефлектиращо върху законосъобразността на издадената заповед, че отправено предложение от органа по назначаването не е прието от държавния служител. Същият е подписал връчения му с предложението образец, без да изрази "съгласие" относно предложеното му обезщетение, като не е попълнил формуляра в тази част - не е подчертал или зачертал нито една от предложените две възможности "съгласие/несъгласие", което се установява от представеното копие от вх...дирания образец със залепен на него баркод стикер с вх. № СОА17-ГР94-7510/07.12.2017 г. Представения от ответника оригинал на попълнения и вх...диран в деловодството образец, който е подписан от жалбоподателя със син химикал, но е със зачертана с черна химикална паста дума "несъгласие", не установява категорично да е изразена воля за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът е приел, че не е налице и втората кумулативно изисквана от закона предпоставка за законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение, тъй като не е изпълнено задължението на органа по назначаване да изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът е оценил като без правно значение обстоятелството, че на ответника е било необходимо време, за да организира изплащането на обезщетението. По тези съображения, решаващият съд е приел, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 107а от ЗДСл и издадената заповед е незаконосъобразна, поради което я е отменил. Така постановеното решение е правилно - обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Основанието на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от шесткратния размер на последната получена месечна основна заплата. Правилото на ал. 2 на чл. 107а от ЗДСл регламентира, че ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно до прекратяване на служебното правоотношение на това основание се достига след като страните се съгласят за прекратяването и уговорят дължимото обезщетение и същото бъде изплатено. Съгласието относно размера на обезщетението следва да е валидно изразено - да се съдържа в писменото предложение на органа по назначаването и в писменото съгласие на държавния служител. В случая, дори и да се приеме, че съгласието е постигнато, при най-благоприятно тълкуване на доказателствата, каквото е изведено в касационната жалба относно противоречивите данни за приемане или не на предложението (зачертаване от държавния служител на една от опциите "съгласен/несъгласен"), то е нарушено императивното изискване на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл, регламентиращо, че органът по назначаването е длъжен да заплати на държавния служител уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът правилно е приел, че фактическият състав на разпоредбата на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл не е изпълнен, поради което оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните норми на ЗДСл. В случай, че държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Нормата е императивна като предвижда две кумулативни изисквания, за да настъпи съвпадане на волеизявленията на двете страни и да настъпи прекратяване на служебното правоотношение: 1. съгласие от страна на държавния служител да му бъде прекратено служебното правоотношение и 2. заплащане на договореното обезщетение заедно с връчването на заповедта. Към датата на връчване на заповедта, органът по назначаване е длъжен да изплати или да представи доказателства за извършено плащане по банков път на договорената сума за обезщетението. Техническите действия на органа по назначаване за осигуряване на сумите за плащане следва да са извършени своевременно, за да може да се осъществи едновременното плащане на обезщетението заедно с връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В противен случай е налице неизпълнение на императивно условие на нормата, поради което прекратяването на правоотношението е извършено в нарушение на материалния закон, при липса на изискуемите в кумулация елементи на чл. 107а от ЗДСл., както правилно е приел и съставът на АССГ. В този смисъл е неоснователно възражението в касацонната жалба, че решаващият съд е приложил неправилно материалния закон. Цитираната в касационната жалба практика на ВАС, че изплащането на обезщетението не е елемент от фактическия състав на нормата, не е задължителна за настоящия състав, като следва да се посочи, че в други решения, например по адм. дело № 9326/2012 г. на ВАС, по адм. дело № 7254/2012 г. на ВАС се приема обратното. Цитираните тук и в касационната жалба решения на ВАС са по-стари, като последвалата практика на ВАС е по-категорична и приема, че е необходимо изплащане на договореното обезщетение, заедно с връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - например решение № 3387 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. дело № 10004/2018 г. Не може да се сподели доводът, развит в касационната жалба, че волята на законодателя, видно от стенограмата от обсъжданията на проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗДСл, с което изменение е приета нормата на чл. 107а от ЗДСл. не е била да се осигури свръх-гаранция за служителя срещу неоправдано забавяне на органа по назначаване на изплащане на уговореното обезщетение, а единствено уеднаквяване на статуса на държавния служител със статуса на работниците и служителите по Кодекса на труда. Касаторът е цитирал предложението на вносителя, в което изрично е посочено, че става дума за особена форма на взаимно съгласие, добила гражданственост във фразата "откупуване на взаимното съгласие", т. е. договарянето и изплащането на обезщетението е условие за постигането на съгласието, от което може да се направи извод, че изплащането е част от фактическия състав на нормата, която воля на законодателя е намерила ясен и категоричен израз в текста на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл., в която изрично е посочено, че органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Граматичното тълкуване на текста не оставя място за друг извод, като изводите на АССГ относно тълкуването и приложението на закона в този смисъл са правилни. Не намира опора в данните по делото твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост на изводите на съда. Обсъдени са всички възражения на ответника, противопоставени на твърденията в първоначалната жалба, както и са събрани всички относими доказателства, които са обсъдени, поради което не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Неоснователно е оплакването за необоснованост, като в касационната жалба не се сочи на кои доказателства противоречат изводите на съда, кои извод е изграден в нарушение на правилата на формалната логика или при превратно тълкуване на установените факти. По изложените съображения, Върховният административен съд счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника по касация за касационното производство, които възлизат на 100 лева, заплатена сума за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, съгласно договор за парван защита и съдействие от 02.07.2019 г., сума заплатена в брой. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,