Решение № 12394 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4412/2012 г.

Решение № 12394 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4412/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Чефин Риъл Естейт България" ЕООД срещу решение № 388/25.01.2012 г. по административно дело № 7473/2010 г. на Административен съд - София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-22-54/20.08.2010 г. на кмета на Столична община, в частта на допълнително установени задължения за 2009 г. в размер на 14 164,53 лева, ведно с лихвата за просрочие в размер на 506, 66 лева. Поддържа, че са налице всички касационни основания, визирани в разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения излага в касационната жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против акта да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба Кмета на Столична община, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Чефин Риъл Естейт България" ЕООД против акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-22-54/20.08.2010 г. на кмета на Столична община, в частта на допълнително установени задължения за 2009 г. в размер на 14 164,53 лева, ведно с лихвата за просрочие в размер на 506, 66 лева. В мотивите си съдът е приел, че с акта административният орган законосъобразно е определил такса битови отпадъци за процесния период 2008-2009 г. Съдът е изследвал приложимите правни разпоредби - чл. 63 и следващите от ЗМДТ. Обсъдени са условията и редът за определяне и заплащане на такса битови отпадъци в ЗМДТ и в Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община / НОАМТЦУПСО/. Спорът по делото се е свеждал до това - попада ли процесния имот в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване за 2008 и 2009 г., определени със заповеди на кмета на Столична община или не. За установяване на този факт са били назначени две съдебно-технически експертизи - първоначална и повторна. Съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по повторната експертиза като е приел, че същото е пълно, обосновано и в съответствие с останалите доказателства по делото. Съгласно това заключение процесния имот за периода 2008-2009 г. не попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Това заключение се базира на представените по делото заповеди на кмета на Столична община с № РД-09-1112/30.10.2006 г., № РД-09-1782/29.10.2010 г., РД№ 09-1558/29.10.2009 г., РД-09-2284/29.10.2007 г., РД-09-4015/2008 г. Вещото лице е изготвило и скица, върху която са нанесени границите на организираното сметоизвозване. Видно от тази скица имотът на касатора попада извън тези граници. При правилно установени факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за валидност на оспорения акт и дължимост на такса за битови отпадъци в определените от административния орган размери за 2008 г. и 2009 г. Правилен е изводът на съда, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 63 ЗМДТ, приемайки, че такса битови отпадъци за имоти, които се намират извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване се заплаща за две услуги: обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. От събраните по делото писмени доказателства е направен законосъобразен извод, че общината е предоставяла и двете услуги в района, където се намира процесният имот. Неоснователно е единственото възражение на касатора, че имотът попада в границите на организирано сметоизвозване и сметосъбиране. Това твърдение не се подкрепя от доказателствата по делото. Както бе казано по-горе съдът обосновано се е позовал на заключението по повторната съдебно-техническа експертиза. Видно и от представените заповеди на кмета на Столична община от 2007 г. до 2011 г., имотът не попада в границите на територията на район "Панчарево", в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а тези граници са описани подробно и изчерпателно. Като е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,