Решение № 9798 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 506/2017 г.

Решение № 9798 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 506/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от К. Н. Л. срещу решение № 12809 от 28.11.2016 г. постановено по адм. дело № 11832 по описа за 2015 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121К-2756 от 18.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Касационният жалбоподател, лично и чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че с оспорената в първоинстанционното производство заповед му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Главна дирекция "Национална полиция" към Министерството на вътрешните работи (МВР). При постановяване на решението първоинстанционният съд се е произнесъл без да установи и изследва в цялост действителната фактическа обстановка и без да обсъди в цялост приетите по делото доказателства. Не са спазени принципите на истинност и служебното начало, прогласени в чл. 7, чл. 9 и чл. 168, ал. 1 от АПК. Неправилно не са кредитирани показанията на допуснатите до разпит свидетели, които за разлика от свидетелите, разпитани в хода на дисциплинарното производство, са дали показанията си, знаейки, че за неверни данни носят наказателна отговорност. Неправилен е направеният от съда извод за неоснователност на доводите, че липсват доказателства за установяване на нарушението. Не споделя посоченото в решението, че позоваването в заповедта на обобщената справка, където са описани събраните в дисциплинарното производство доказателства, е достатъчно. Сочи, че от разпита на свидетелите Д. Н. А. - съпруг на свидетелката Т. А. и В. П. М. се установява, че К. Л. не е хвърлял празни стъклени бутилки от "Кока- кола" и стъклени чаши към компания, находяща се на съседната маса. В. М. е заявила, че е седяла точно срещу Л. и не е видяла той да хвърля никакви вещи. Дори нещо повече - той от двете компании последен е разбрал, че е станал конфликт. От друга страна свидетелят Д. Н. е заявил, че обясненията дадени пред полицейските служители са му напомняни, тъй като са минали повече от три месеца и той почти е забравил за случая. Както в хода на дисциплинарното, така и в хода на съдебното производство същият е заявил, че не е виждал жалбоподателя Л. да е носил оръжие и да е показвал служебна карта. Тези факти е заявила и свидетелката В. М.. Фактът, че Л. не е показвал служебна карта се установява безспорно и от показанията на свидетеля Ч. Г. Г., ръководител на Л.. Описаните в процесната заповед лица А. А. и М. М. на са били свидетели на инцидента станал между двете компании. Инцидент между двете компании е имало, но той не е бил предизвикан от К. Л.. Не е имало физически сблъсъци, увреждане и унищожаване на имущество, пострадали хора. Необоснован е направеният от първоинстанционния съд извод, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Налице е непълнота на събрания в него доказателствен материал и неправилна преценка на събраните доказателства. Не са разпитани свидетелите посочени от Л. и няма произнасяне по направеното искане за психологическо изследване на полиграф. Неясно защо първоинстанционният съд е приел, че искането на жалбоподателя за разпит на Ч. Г. е неотносимо към случая, а органът е бил изправен пред невъзможност за полиграфическо изследване. Налице е промяна на фактическата обстановка и вменените дисциплинарни нарушения, предявени на Л. при образуване на дисциплинарното производство и дисциплинарното нарушение, за което е наказан. Не са взети предвид и не са обсъдени дадените от Л. обяснения. При издаване на заповедта административният орган е кредитирал само определени свидетелски показания, достоверността на които е разколебана в съдебното производство. Неясно защо не са кредитирани свидетелските показания на И. К. Н., Д. М. М., инспектор Д. К., както и на полицейските служители посетили дискотеката - П. Х., М. М., Я. С., Х. П., С. И.. Във всички тях се сочи, че Л. не е показвал служебна карта и не е участвал във физически сблъсъци. Никой от двата автопатрула не е изготвил докладна записка за посетения инцидент, тъй като инцидент не е имало. Обективността на тези твърдения се доказва от факта, че на процесната дата не е отразено по съответния ред, че е имало нарушение на обществения ред. Неясно защо административният орган е достигнал до извод, че инцидента е предизвикал възмущение в посочените граждански лица. Дори посоченият като пострадал Д. А. в съдебна зала е заявил, че когато са го потърсили полицейските служители от С., той е бил забравил за инцидента, тъй като нищо не се е случило. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба и в писмени бележки съображения прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане тя да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на тричленния състав на ВАС, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение № 12809 от 28.11.2016 г. постановено по адм. дело № 11832 по описа за 2015 г. на ВАС, пето отделение, е отхвърлена жалбата на К. Н. Л. против заповед № 8121К-2756 от 18.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи и Л. е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 400, 00 лв., за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението си, съдът е изложил, че със заповед от 05.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя и на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е образувано дисциплинарно производство, определен е състав на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредено да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на К. Н. Л.. Държавният служител е запознат със заповедта, както и с правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, което обстоятелство е удостоверено с подписа му. Със заповед от 07.07.2015 г., с която Л. е запознат на 09.07.2015 г., от дисциплинарно-наказващия орган е удължен срокът за провеждане на дисциплинарното производство. На 09.06.2015 г. от Л. са дадени писмени обяснения, които са приети от министъра на вътрешните работи, а на 12.06.2015 г. са дадени и допълнителни обяснения. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 24.07.2015 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че на 15.03.2015 г. около 04.15 ч. в дискотека "Rоuge" в гр. С., след употреба на около 450 гр. концентриран алкохол, К. Л. се е държал провокативно и е хвърлял празни стъклени бутилки от "Кока-кола" и стъклени чаши към компания, находяща се на съседна маса, което е довело до скандал с физически контакти между двете компании, с юмрук в областта на корема е избутал Т. А. и съпруга й Д. А., като е заплашил последния, че ще го смачка. Констатирано е, че действията на служителя са станали повод за намесата на охраната на дискотеката, а в последствие и на полицейски патрули на РУП - С.. Посочено е, че с действията си Л. е предизвикал възмущение на част от гражданите в дискотеката и същите са в нарушение на т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка, което е удостоверено с подписа му и същият е отбелязал, че са му предоставени всички материали от дисциплинарното производство. На 30.07.2015 г. от дисциплинарно-разследващия орган е изготвено и становище. На 18.08.2015 г. от министъра на вътрешните работи е издадена оспорената заповед, с която на К. Н. Л. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта са посочени отразените в обобщената справка. Посочено е, че поведението на Л. представлява незачитане на обществения ред, с което се намалява или загубва общественото доверие към полицията и се уронва нейния престиж. С действията си държавният служител е осъществил нарушение на т. 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР и е те съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Съдът е посочил, че фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в заповедта, се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства, а ангажираните в съдебното производство не ги опровергават. Изложил е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарно-наказващият орган изрично се е позовал на изготвената в дисциплинарното производство обобщена справка, с която служителят е запознат и в която подробно са описани събраните в дисциплинарното производство доказателства. Съдът е приел, че при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила и са спазени изискванията на чл. 207, ал. 1, т. 1, ал. 2, ал. 8 и ал. 10 от ЗМВР. Приети са дадените от служителя писмени обяснения (съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР), а дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 196 от ЗМВР. В производството са събрани и обсъдени всички относими доказателства. Не е налице промяна във фактическата обстановка относно вменените на жалбоподателя дисциплинарни нарушения, а в обобщената справка е конкретизирано дисциплинарното нарушение, за което е предложено да се наложи наказание. Съдът е посочил, че в писмените си обяснения от 09.06.2015 г. служителят е изразил желание твърденията му да бъдат проверени чрез полиграф. На 24.06.2015 г. дисциплинарно - разследващият орган е депозирал до Института по психология - МВР заявление за полиграфско изследване. С писмо от 30.06.2015 г. Института по психология - МВР е уведомил дирекция "Човешки ресурси" - МВР, че на 29.06.2015 г. Л. се е явил за провеждане на полиграфско изследване, за проверка на истинността на твърденията му, дадени в хода на дисциплинарното производство. По време на проведената беседа се установило, че няколко дни преди насрочената дата служителят, по своя инициатива, се е подложил на полиграфско изследване в частна фирма, което е поставило в невъзможност Института по психология - МВР да проведе такова изследване, тъй като значимите теми вече са изследвани. Предвид посоченото съдът е приел, че е била налице е невъзможност да се извърши полиграфско изследване, която не зависи от дисциплинарно разследващия орган. Приел е, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон, тъй като по делото по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в нея тежко нарушение на служебната дисциплина. Посочил е, че от събраните в административното производство сведения от присъстващите в дискотеката, от служители в нея, както и косвено от сведенията на полицейските екипи, които са пристигнали по повод получения сигнал, е установено, че Л., с действията си е допуснал нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като с поведението си е нарушил т. 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е уронил престижа на службата. Не е дал вяра на показанията на свидетеля Д. А., тъй като същият е посочил факти различни от тези изразени в становището му, дадено в дисциплинарното производство, а същевременно в съдебно заседание е заявил, че лицата, пред които е дал сведенията не му са диктували и подсказвали какво да пише. Приел е, че показанията на свидетелят Ч. Г., относно факта, че е съхранявал служебната карта на жалбоподателя, не се отразяват на законосъобразността на заповедта, тъй като независимо дали Л. се е легитимирал в дискотеката със служебната си карта или не, управителя и барман, както и охранителите го познават като служител в МВР, а останалите са разбрали за този факт след като била извикана полиция. Изложил е, че показанията на свидетелката В. М. също не опровергават събраните в дисциплинарното производство доказателства, тъй като същата заявява, че не е видяла Л. да хвърля чаши. С показанията на Т. А. се установява, че жалбоподателят е хвърлил чаша и бутилка от "Кока кола", като бутилката е ударила момиче от нейната компания, при което съпругът й - свидетелят Д. А. отишъл при Л., А. също се намесила и жалбоподателят я блъснал, което довело до конфликт между двете компании. Това провокирало намесата на охраната на заведението, която ги извела навън. Посочил е, че тези факти се потвърждават от сведенията на Б. К., Д. Д. и К. Л.. Косвено изложеното в показанията на свидетелите се подкрепя от факта, че за справяне с възникналия конфликт е извикана полиция, което предполага, че ситуацията не е могла да бъде преодоляна само с намеса на охраната на заведението. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че със сведенията на И. Н., Д. М., Д. К., както и на останалите полицейски служители посетили дискотеката по сигнал, се установява, че държавният служител не показва служебната си карта, не участва във физически сблъсъци и не е нарушава обществения ред. Посочил е, че полицейските служители, които са изпратени по сигнал за инцидент, са заявили, че като са пристигнали на място са заварили пред дискотеката около 20 човека. Никой от тях не е изявил желание за намеса на полицията и не влезли в дискотеката, поради което същите не са очевидци на станалото. И. Н. е заявил, че не е видял Л. да хвърля чаши, но е имало спречкване между двете компании. Сведенията, дадени от Д. М. са в противоречие с всички останали такива, а в сведенията на Д. К. също е посочено, че "според човек от другата компания К. е чупил чаши и е уцелил приятелката му няколко пъти". Той лично не е видял Л. да цели някого с чаши, но е имало стъкла от счупени чаши около масите. Съдът е посочил, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като службата в МВР се упражнява от служители, които противодействат на престъпността и опазват обществения ред, а не го нарушават. Решението е правилно. В съответствие със събраните по делото доказателства е направеният от ВАС, тричленен състав, извод за законосъобразност на заповед № 8121К-2756 от 18.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Л. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Правилно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й. Съображения, обосноваващи наложеното наказание се съдържат и в цитираната в заповедта обобщена справка. Фактът, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства са описани в цитираната в заповедта обобщена справка е достатъчен, за да се приеме, че органът се е позовал на тях. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Административната процедура по налагане на наказанието е проведена по правилата, разписани в чл. 194 и следв. от ЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено в преклузивния двумесечен срок по чл. 195, ал. 2 вр. с чл. 197 от ЗМВР, а заповедта е издадена в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от поканата за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни писмени обяснения рег. № 8121р-29271 от 27.07.2015 г., жалбоподателят е запознат именно с установеното нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е изложил допълнителните си писмени обяснения по него (вх. № 812100-25500 от 27.07.2015 г.) до дисциплинарно-наказващия орган. Предвид това възражението за съществени процесуални нарушения, предвид конкретизацията на фактическата обстановка относно нарушението, за което е образувано дисциплинарното производство, е неоснователно. Настоящият състав споделя и подробно обоснованото заключение на тричленния състав, че е била налице е невъзможност да се извърши полиграфско изследване по направеното от Л. искане, която не зависи от дисциплинарно разследващия орган. Предприетото от него предходно полиграфско изследване в частна фирма е поставило в невъзможност Института по психология - МВР да проведе такова, тъй като значимите теми вече са изследвани. В съответствие със закона е и изводът на тричленния състав на ВАС, че предпоставките за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Неоснователен е направеният в касационната жалба довод, че съдът е следвало да кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като само те са дали показания, знаейки, че за неверни данни носят наказателна отговорност. Видно от разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от АПК, при събиране на сведения от неучастващи в производството лица, административният орган разяснява на лицата, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. Поради това, лицата дали сведения в хода на дисциплинарното производство са били запознати за възможността да бъдат разпитани като свидетели и са съобразили посоченото обстоятелство при даваните от тях сведения. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Предвид изложеното твърдението за по-голяма тежест на показанията на разпитаните по делото свидетели пред сведенията на лицата дадени в административното производство не може да бъде споделен. Неоснователни са направените в касационната жалба възражения, че не е установено деянието, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Посочените в заповедта действия на служителя, изразяващи се в провокативно държание, хвърляне на празни стъклени бутилки от "Кока-кола" и стъклени чаши, към съседна компания, както и избутване на Т. А. в корема, а К. Л. - в лицето, на 15.03.2015 г. в дискотека "Rоuge", са безспорно установени в хода на административното производство. Те се потвърждават пряко от снетите в хода на дисциплинарното производство сведения от Т. А., Д. А., К. Л., Б. К., Д. Д.. Далите сведения лица Т. А., Д. А., К. Л., Б. К., Д. Д. категорично заявяват, че К. Л. е хвърлял бутилки от "Кока-кола" и чаши към компанията им. Фактът, че далите сведения лица Д. К., И. Н. и свидетелката В. М. заявяват, не са видели Л. да хвърля чаши и бутилки, не означава, че посочените действия не са извършени от него и не опровергава сведенията дадени от останалите посочени по-горе лица. Валентинов, Нончев и Маринова не твърдят, че са наблюдавали Л. без прекъсване през цялата вечер. Поради това напълно възможно е посочените действия на Л. да не са възприети от тях. От сведенията дадени от П. Д. (барман и управител в заведението) се установява, че са били счупени 5-6 чаши за уиски и чаши и 3-4 бутилки от безалкохолно, което, предвид броя им, опровергава защитната теза на Л. в обяснението му от 27.07.2015 г., че случайно изтървал чашата си с уиски и бутилката си от "Кока-кола". В сведението си Т. А. е заявила, че Л. я е блъснал, което е потвърдено и в сведението дадено от Д. А., който също е посочил, че Л. е избутал съпругата му (Атанасова) в корема. Обстоятелството, че при разпита си като свидетел Атанасов не е повторил отново посоченото обстоятелство не опровергава даденото от него сведение пред дисциплинарно-разследващите органи. От сведенията дадени от К. Л. и Д. А. се установява, че К. Л. е бил бутнат/ударен в областта на главата/лицето от К. Л.. В свидетелските си показания Д. А. също заявява, че е имало физически конфликт между К. Л. и К. Л., като участието на жалбоподателя се е състояло в избутване. Както е посочил и самият жалбоподател, останалите разпитани в хода на дисциплинарното и съдебното производство лица не са били преки свидетели на инцидента станал между двете компании, поради което обстоятелството, че описаните в заповедта факти не се установяват пряко от техните сведения е ирелевантно за законосъобразността на заповедта. Видно от данните по делото, деянието е станало известно на други граждани и служители на МВР, което се е отразило негативно върху авторитета на МВР, поради което е уронен и престижът на службата и е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Неоснователно е възражението, за необоснованост на направения от административния орган и от съда извод, че инцидента е предизвикал възмущение в граждански лица. Изрично възмущение от поведението на Л. са изказали далите сведения лица Т. А., която е посочила, че поведението му е недопустимо; К. Л., която е заявил, че не възприема за нормална постъпката му; Б. К., която е посочила, че е възмутена; А. А., който е заявил, че това поведение не е достойно за служител в МВР, М. М., който е посочил, че не мисли, че това е нормално поведение на служител на реда. Правилно с решението е прието, че показанията на свидетеля Ч. Г., относно факта, че е съхранявал служебната карта на Л., не се отразяват на законосъобразността на заповедта, тъй като независимо дали Л. се е легитимирал в дискотеката със служебната си карта или не, фактът, че е служител в МВР е бил известен или е станал достояние на редица лица. Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че правилно тричленният състав на ВАС е приел за доказано извършеното от Л. деяние, което е в противоречие правилата на т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е дало основание действията на жалбоподателя да се квалифицират и като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. При постановяването на акта си решаващият съд е събрал относимите за предмета на спора доказателства, ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост и е извършил дължимата проверка по чл. 168 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на министъра на вътрешните работи искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, К. Л., следва да бъде осъден да заплати в полза на МВР сумата от 200, 00 лв. (двеста лева), за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,