Решение № 197 от 15.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2235/2017 г.

Решение № 197 от 15.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2235/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 29447/6.03.17 на А. И. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 218/29.11.16 по г. д. № 1306/16 на ВКС, IV ГО - с което, след отмяна на реш. № 1849/10.06.15 по г. д. № 2130/14 на САС за потвърждаване на реш. от 7.02.14 по г. д. № 1284/10 на СГС, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 87, ал. 2 ГПК, че А. М. дължи на О. К. 24000 лв., част от сумата 210824,78 лв. по развален предварителен договор за покупко-продажба. Твърди се, че след като искът е бил отхвърлен на две инстанции, молителят /който живее трайно в А./ не подозирал, че решението може да бъде обжалвано пред ВКС, считал, че с това са изчерпани правомощията на упълномощените по делото адвокати Н. и Г. и прекъснал всякаква комуникация с тях. За решението на касационния съд узнал случайно - по повод наложен запор върху негова сметка в банка "С. Женерал Е. ". След справка по делото на ВКС установил, че в кориците му се намира договор за правна услуга № 140Д2015-ВКС и пълномощно със същия номер, с което той упълномощава адвокатите А. Г. и Р. Г. за процесуално представителство пред ВКС. Поддържа, че такъв договор и пълномощно не е подписвал и доколкото отговорът на касационната жалба е бил изготвен от адвокати без представителна власт, а и изложеното от тях е в разрез с вижданията му за защитната му теза - той не е могъл да изложи възраженията си срещу основанията, мотивирали касационната инстанция да счете, че са налице условията за допускане на касационно обжалване и че жалбата по същество е основателна. При тези обстоятелства е било нарушено правото му на защита - обвързан е със сила на пресъдено нещо от решение, в производството по постановяването на което не е могъл да участва. Моли за отмяната му на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и връщане на делото на друг състав за разглеждане на касационната жалба. Ответната страна О. К. оспорва молбата-вкл. с твърдения, че молителят е имал редовно упълномощени адвокати, които да извършват представителство до приключване на делото във всички инстанции, и единият от тях е бил адв. Г. - упълномощен още пред САС. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая молителят твърди, че не е могъл да участва при разглеждане на делото от касационната инстанция и не е бил надлежно представляван по него. Фактите във връзка с горните обстоятелства са следните: В първоинстанционното производство /г. д. № 1284/10 на СГС/ А. М. е бил представляван от адв. Н. Н.. В представеното по делото пълномощно /стр. 55/ за него е отразено, че е упълномощен за процесуално представителство по г. д. № 1284/10 на СГС до окончателното му приключване във всички инстанции, както и в производство по отмяна. Във въззивното производство /г. д. № 2130/14 на САС/ А. М. е бил представляван от адвокатите Н. Н. и А. Г.. В проведеното съдебно заседание /на 10.06.15/ те са се явили и са представили съответно - за адв. Н. адвокатско пълномощно и договор за правна помощ № 434604/1.06.15 с договорено и платено адвокатско възнаграждение за представителство пред САС, и за адв. Г. със служебен адрес [населено място], [улица]. 41 пълномощно № 140Д2015 /стр. 29/. В последното е записано, че адвокатът се упълномощава "да води делото до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции (въззивна инстанция и касационно обжалване), както и в производства за отмяна". В постановеното въззивно решение изрично е отразено, че подлежи на касационно обжалване. С препис от същото А. М. е бил уведомен на 29.09.15 чрез адв. Н. Н.. Касационното производство /г. д. № 1306/16 на ВКС/ е било образувано по жалба на О. К. - препис от която е връчен на А. М. чрез пълномощника му адв. Н. Н. на 15.02.16 г. В срока за отговор - на 11.03.2016 - от името на А. М. е подаден отговор на касационната жалба. Той е подписан от адвокатите А. Г. и Р. Г. като негови пълномощници - като към него са приложени пълномощно № 140Д2015 за процесуално представителство пред ВКС и договор за правна услуга № 140Д2015ВКС. Подписите в тях за А. М. /съгласно заключението на изслушаната в настоящото производство съдебно-графологична експертиза/ не са положени от него. При тези обстоятелства следва да се приеме, че правото на А. М. на участие в процеса пред касационната инстанция не е било нарушено. За постановеното въззивно решение - в което е било отбелязано обстоятелството, че подлежи на касационно обжалване - молителят е бил надлежно уведомен чрез упълномощения от него и представляващ го още от първоинстанционното производство адвокат Н. Н.. Същевременно постъпилият в срок отговор на касационната жалба от негово име също е бил подаден от надлежно упълномощен от него адвокат. Отговорът е подписан от адв. А. Г. - който е бил упълномощен да представлява А. М. както пред въззивната, така и пред касационната инстанция, още с пълномощното, представено пред САС- което не е било оспорвано или оттегляно. При това положение неговата представителна власт не е възникнала от приложеното към отговора на касационната жалба пълномощно, респективно обстоятелството, че същото не е било подписано от А. М., е без значение и не засяга вече породената надлежна представителна власт по силата на предходното пълномощно. Без значение е и фактът, че отговорът е подписан и от адв. Г., която не се легитимира като надлежен представител предвид заключението на графологичната експертиза - тъй като наред с нея е подписан и от вече редовно упълномощения адв. Г.. С оглед на всичко изложено по-горе не е налице хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, правото на участие на молителя в процеса не е било нарушено и молбата му за отмяна е неоснователна. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,