Решение № 14175 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3518/2011 г.

Решение № 14175 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3518/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Ебиса София Инвест" ООД чрез процесуален представител адв. Светозар Бъчваров, против Решение № 47/10.01.2011 г. постановено по адм. д. № 2156/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт /РА/ № 160900479/25.09.2009 г., издаден от инспектор по приходите и старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 763/16.11.2009 г. на и. д. директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателя е отказано признаването на данъчен кредит в размер общо на 23 039.81 лв. В касационната жалба и допълнително в писмено становище са релевирани доводи, с които обстоятелствено се сочат основания по чл. 209, т. 3, от АПК, обуславящи твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение, отмяна на обжалвания административен акт на данъчната администрация и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Съдът е обсъдил изводите на органа по приходите за липса на доставки и се е съобразил с всички факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на правния спор, обсъдил е събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, посочил е на базата на кои приети за установени факти и обстоятелства е приел, че не е налице реалност на процесиите доставки поради което е стигнал до правилния извод за липса на реални доставки по процесните фактури. По делото не е спорно, че посочените търговци са издали фактурите, документиращи процесиите доставки и че към момента на издаването им страните по тях са били регистрирани по ЗДДС лица. Подобно на органа по приходната администрация, от съда се приема, че е отказано на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Серват България Инвест" ООД. Сами по себе си фактурите, издадени от посочените доставчици не доказват реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и данъчни събития по смисъла на чл. 25 от същия закони са необходими други изискуеми и допустими по закон доказателства и доказателствени средства, в каквато връзка е положена от жалбоподателя необходимата процесуална грижа, като се има предвид чия е доказателствената тежест в това производство. В тази връзка по съществото на спора първоинстанционният съд е обосновал липса на реалност на доставките към дружеството - жалбоподател и е отхвърлил жалбата като е приел, че не са опровергани фактическите констатации в РА като жалбоподателят не е провел успешно насрещно доказване както на фактическите констатации в РА, така при оспорване на писмените доказателства и така не е доказал наличието на реални доставки по процесните фактури по периоди. Основните възражения пред първата и пред настоящата инстанция, подкрепени с множество приети писмени доказателства са направени с цел да се обоснове реалност на визираните доставки на услуги. Възраженията са неоснователни, тъй като въпреки положената грижа са необосновани, тъй като не са от такова естество, че понастоящем да се стигне до извод, различен от този на органа по приходите, респективно - първоинстанционния съд поради следното: Предмет на всяка една от процесните доставки е услуга, за която е необходим пред всичко интелектуален труд, който може да бъде осъществен от конкретни физически лица. Именно кои лица, кога, за колко време и по какъв начин са извършили фактурираните услуги е останало недоказано спрямо доставчика "Серват България Инвест" ООД. В това отношение доказателствената тежест е била за касатора, тъй като е претендирал благоприятни за него фактически основания. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за отхвърляне на жалбата. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по ЗДДС. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че съдът е кредитирал доказателствата, без да прецени документите послужили за обективираните в тях изводи и така е достигнал до неверни правни изводи. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Обсъдено е и заключението на изслушаните по делото съдебно-счетоводна и съдебно -техническа експертизи, които като ненадлежно оспорени, обосновано е приета материалната им доказателствена сила за правилното решаване на спора. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на съда за неоснователност на жалбата. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение