Решение № 89 от 21.06.2011 г. на ВКС по ч. н. д. № 1741/2011 г.

Решение № 89 от 21.06.2011 г. на ВКС по ч. н. д. № 1741/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Делото във ВКС е образувано по жалба на К. Ж. С. в качеството й на граждански ищец по дела във Варненския районен съд - като първа инстанция, и във Варненския окръжен съд - като втора инстанция; в това й качество С. е подала касационна жалба срещу второинстанционното решение, но тя е върната като процесуално недопустима от съдията-докладчик в окръжния съд, а предмет на сегашната жалба е именно връщането на касационната жалба по реда на чл. 351 НПК. Оспореното връщане е постановено с разпореждане № 899 от 5 април 2011 г. по внохд № 2006/2010 г. и в него е прието, че обжалваното второинстанционно (въззивно) решение не попада между актовете, които подлежат на проверка по касационен ред според чл. 346 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище за неоснователност на жалбата по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. При оспорване на разпореждането е застъпена тезата, че с решението по въззивното дело окръжният съд се е произнесъл всъщност за първи път по въпрос за гражданската отговорност на подсъдимите, при това в нарушение на Закона за наследството Върховният касационен съд намери жалбата в сегашното производство за неоснователна. Вярно е, че във въззивното решение по внохд № 2006/2010 г. има произнасяне от ВОС "за първи път" - съдът е изменил присъдата на ВРС по нохд № 948/2009 г., като е осъдил подсъдимите да заплатят присъденото обезщетение в полза на гражданския ищец С. Ч. вместо на него - защото междувременно той починал, на неговите наследници, между които и К. С., негов наследник по завещание. Такова произнасяне "за първи път" във въззивната инстанция очевидно не е предвиденото в т. 4 на чл. 346 (когато се "прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство"), нито пък е "нова присъда" по смисъла на т. 2 от същата разпоредба, във връзка с чл. 336 НПК (когато се налага да се: "1. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 2. осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция; 3. оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд") - общото и в двете хипотези е, че те имат предвид наказателната отговорност, а не свързаната с нея гражданска отговорност (когато последната е предмет на гражданския иск в наказателния процес). Само това е достатъчно да се види, че връщането на касационната жалба като процесуално недопустима не нарушава чл. 346 НПК - въззивния съдебен акт на ВОС се отнася само до гражданската отговорност в наказателното производство и като такъв не подлежи на касационен контрол, независимо от твърдяната негова неправилност за извършеното във въззивната инстанция "препроизнасяне" в полза на всички наследници на покойния Ст. Ч., вместо само в полза на К. С., като наследник по завещание. Ръководен от изложеното, ВКС - I наказателно отделение