Решение № 4085 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12297/2021 г.

Решение № 4085 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12297/2021 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 131 от 29.10.2021 г. по административно дело № 225/2021 г., Административен съд – Търговище е: 1) отменил по жалба на Сдружение "Кауза-Дългач", ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Търговище, бул. "М. Андрей" 27, представлявано от председателя С. М., решение № 2153-25-21/17.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Търговище, с което е потвърдено разпореждане № РЖ-5-25-00966879/22.07.2021 г., издадено от Н. Ц., ръководител на контрола по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ - Търговище, и с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено на Сдружение "Кауза-Дългач" да внесе сумата по ревизионен акт за начет № РА-5-25-00956320/01.07.2021 г., главница: 6768, 32 лв., лихва: 995, 55 лв., общо сума по начет: 7703, 87 лв.; 2) осъдил Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Търговище да заплати на Сдружение "Кауза-Дългач", сумата от 810 лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Търговище. По съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на уважената с него жалба на Сдружение "Кауза-Дългач" до първоинстанционния съд, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Сдружение "Кауза-Дългач" не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. На осигурителя "Сдружение "Кауза-Дългач" е извършена пълна финансова ревизия по разходите на ДОО от контролен орган на ТП на НОИ – Търговище, приключила с издаване на акт за начет от 01.07.2001 г. (начетът произтича от неправомерно според ревизиращите изплатени парични обезщетения от фондовете на ДОО), за събиране на сумите по който е издадено процесното разпореждане от 21.07.2021 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – Търговище от 17.08.2021 г. Административните органи са приели, че назначените по трудови правоотношения 12 лица в сдружението не са упражнявали трудова дейност по смисъла на чл. 10 във връзка с чл. 4 от КСО, поради което не следва да се считат за осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и съответно нямат право на парични обезщетения и помощи, а подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за тези лица трябва да бъдат заличени, като за целта е издадено и задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. За да уважи сезиралата го жалба от Сдружение "Кауза-Дългач", Търговищкият административен съд е аргументирал теза за материална незаконосъобразност на обсъжданите административни актове. Съдът е посочил, че липсва влязъл в сила съдебен акт, с който да е обявена недействителност на сключените трудови договори, а издаденият акт за начет също не е влязъл в сила. Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен по своя резултат, като не страда от такива пороци, съществуването на които би наложило отмяната му. Спорът между страните пред първата инстанция е бил концентриран върху въпроса, наетите от сдружението по трудово правоотношение лица дали наистина са упражнявали трудова дейност съгласно сключените договори с работодателя, което би обусловило възникване на осигурителни правоотношения, и оттам – право на парични обезщетения от фондовете на ДОО. Съществено за изхода му е това, че в случая тези лица реално са престирали труд за работодателя си, поради което са осигурени лица (по наличието на другите изискуеми предпоставки не се спори), респ. имат право да получават осигурителни плащания, а нареденото от административните органи връщане с лихва от работодателя им на изплатените им от ДОО парични обезщетения (за наличието на настъпили осигурителни рискове също не се спори) е материално незаконосъобразно като постановено при отсъствие на основание за това. За пълнота на изложението в тази връзка следва изрично да се отбележи основателността на касаторовото възражение в насока, че административните органи не са оспорвали действителността на сключените трудови договори, а са се позовали единствено на липсата на реално изпълнение на трудовите задължения на работниците и съответно невъзникнали осигурителни правоотношения. В този контекст изградената от първоинстанционния съд конструкция (позовавайки се на разпоредбите на чл. 74 от Кодекса на труда) в част от мотивите му, че преди издаване на процесните административни актове издалите ги органи е следвало да установят недействителността на трудовите договори по съдебен ред, в случая е неотносима, но предвид изложеното в предходния абзац, това не променя крайния извод, че нареденото връщане от осигурителя на получените от работниците му обезщетения е незаконосъобразно. Досежно направеното от касатора за първи път пред настоящата инстанция възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс за прекомерност на заплатеното от сдружението адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че то прескрибира: следвало е да се направи от страната най-късно до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, което не е сторено, и няма как поради това Върховният административен съд тепърва да обсъжда този въпрос, с който Търговищкият административен съд не е бил сезиран. От гореизложеното явства, че тезата, която се стараеше да докаже касаторът, за неправилност на решението и законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Установената неоснователност на главните касаторови искания обуславя неуважаване и на акцесорната им претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, не е претендирал репариране на деловодни разноски, поради което присъждането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение